Над 60% от земеделските стопанства изчезнаха за 10 г.
За 10 години земеделските стопанства в България са се стопили с 64%. През 2020 година фермите у нас са 132 742, до момента в който през 2010 година техният брой е бил 370 222. Това сочат данните от преброяването на земеделските стопанства през 2020 година, които Министерството на земеделието разгласи две години по-късно. Предишното броене се организира през 2010 година
Тенденцията за понижаване на стопанствата се следи след 2003 година Тогава записаните ферми са били 665 548. В годината на присъединението на България в Евросъюза броят им към този момент е 493 133, след което продължава да пада. Един от основните фактори за това е несправедливото агросубсидиране на старите и новите страни членки, водещо до неконкурентоспособност на родните производители. Както се обрисува, и през новата ОСП 2023-2027 година подпомагането няма да се изравни.
Според статистиката на фона на намаляващия брой аграрни стопанства към 2020 година се следи нарастване на тяхната повърхност. Докато през 2010 година междинната употребена повърхност е била 10,1 ха (1 ха=10 дка), през 2020 година междинният размер е 33,2 ха, а общо употребяваната земеделска повърхност - 4 564 152 ха.
73% от общата употребена земеделска повърхност е обработваема земя навън, 25% са непрекъснато затревените площи, включително за групова паша на животните. 60% от обработваемата земя навън е заета със зърнено-житни култури, 31% - с механически, а на 26 825 ха се отглеждат пресни зеленчуци.
От МЗ регистрират огромни разлики в размера на стопанствата,
като 29% от тях обработват до 1 хектар. Стопанствата със земя от 100 и повече ха са 7629 и стопанисват 75% от общата употребена земеделска повърхност. 5464 аграрни стопанства пък не разполагат с никаква земя.
91% от стопанствата през 2020 година са на физически лица. Запазва се наклонността за увеличение на относителния дял на комерсиалните сдружения и те доближават 6.5%. Но пък кооперациите не престават да понижават. От 946 през 2010 година 10 години по-късно към този момент са 714. За съпоставяне - през 2003 година земеделските кооперации в България са били 1992.
Броят на отглежданите говеда се усилва с 6%
по отношение на 2010 година, млечните крави са 237.2 хиляди броя, а кравите от месодайно направление доближават до 154.8 хиляди броя. Отглежданите в земеделските стопанства биволици се усилват и доближават 14.6 хиляди броя. Но пък са намалели козите, овцете, свинете и зайците. Ръст се следи при птиците и пчелните фамилии.
В земеделието през 2020 година непрекъснато заети са 294 306 лица, които влагат общо 168 043 годишни работни единици (ГРЕ). 13 841 ГРЕ са вложени от краткотрайно наети и непряко наети реализатори по контракти. 63% от непрекъснато заетите в агросектора са мъже, като те влагат в земеделието общо 113 074 ГРЕ.
Всеки четвърти в сектора е над 65 година
Продължава и отрицателната наклонност за застаряване на сектора. 24% от непрекъснато заетите в земеделието са на възраст 65 и повече години, а единствено 11% са под 35-годишна възраст. 95 645 са мъжете шефове на аграрни стопанства. 28% са дамите на управителна служба в земеделието. На възраст 65 и повече години са 31% от шефовете.
Тенденцията за понижаване на стопанствата се следи след 2003 година Тогава записаните ферми са били 665 548. В годината на присъединението на България в Евросъюза броят им към този момент е 493 133, след което продължава да пада. Един от основните фактори за това е несправедливото агросубсидиране на старите и новите страни членки, водещо до неконкурентоспособност на родните производители. Както се обрисува, и през новата ОСП 2023-2027 година подпомагането няма да се изравни.
Според статистиката на фона на намаляващия брой аграрни стопанства към 2020 година се следи нарастване на тяхната повърхност. Докато през 2010 година междинната употребена повърхност е била 10,1 ха (1 ха=10 дка), през 2020 година междинният размер е 33,2 ха, а общо употребяваната земеделска повърхност - 4 564 152 ха.
73% от общата употребена земеделска повърхност е обработваема земя навън, 25% са непрекъснато затревените площи, включително за групова паша на животните. 60% от обработваемата земя навън е заета със зърнено-житни култури, 31% - с механически, а на 26 825 ха се отглеждат пресни зеленчуци.
От МЗ регистрират огромни разлики в размера на стопанствата,
като 29% от тях обработват до 1 хектар. Стопанствата със земя от 100 и повече ха са 7629 и стопанисват 75% от общата употребена земеделска повърхност. 5464 аграрни стопанства пък не разполагат с никаква земя.
91% от стопанствата през 2020 година са на физически лица. Запазва се наклонността за увеличение на относителния дял на комерсиалните сдружения и те доближават 6.5%. Но пък кооперациите не престават да понижават. От 946 през 2010 година 10 години по-късно към този момент са 714. За съпоставяне - през 2003 година земеделските кооперации в България са били 1992.
Броят на отглежданите говеда се усилва с 6%
по отношение на 2010 година, млечните крави са 237.2 хиляди броя, а кравите от месодайно направление доближават до 154.8 хиляди броя. Отглежданите в земеделските стопанства биволици се усилват и доближават 14.6 хиляди броя. Но пък са намалели козите, овцете, свинете и зайците. Ръст се следи при птиците и пчелните фамилии.
В земеделието през 2020 година непрекъснато заети са 294 306 лица, които влагат общо 168 043 годишни работни единици (ГРЕ). 13 841 ГРЕ са вложени от краткотрайно наети и непряко наети реализатори по контракти. 63% от непрекъснато заетите в агросектора са мъже, като те влагат в земеделието общо 113 074 ГРЕ.
Всеки четвърти в сектора е над 65 година
Продължава и отрицателната наклонност за застаряване на сектора. 24% от непрекъснато заетите в земеделието са на възраст 65 и повече години, а единствено 11% са под 35-годишна възраст. 95 645 са мъжете шефове на аграрни стопанства. 28% са дамите на управителна служба в земеделието. На възраст 65 и повече години са 31% от шефовете.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ