За да си успешен дизайнер в Холивуд, трябва да комбинираш

„ За да си сполучлив дизайнер в Холивуд, би трябвало да комбинираш гениите на психиатър, художник, моделиер, гардеробиер, историк, здравна сестра и шопинг помощник. “

Това са думи на Едит Хед – евентуално най-знаменитата художничка по костюмите в историята на киното, която посветила на Холивуд повече от половин век от живота си, била номинирана за „ Оскар “ 35 пъти и го спечелила 8 от тях. Т.е. можем изцяло да се доверим на думите й. Още повече че Едит работела с най-капризния от всички режисьори – Алфред Хичкок.

Двамата били фамозен дует и гениалният режисьор отказвал да работи с различен с изключение на с нея. Заради Хичкок Едит Хед напуснала Paramount, където работила 43 години, и отишла в Universal. И въпреки че Хичкок твърдял, че „ режисьорът е Бог “, и непрестанно ходел в ателието на Едит да наглежда работата й, защото постоянно имал безусловно точна концепция какво желае, тя съумяла да откри метод да работи с него и да постанова мнението си. Филмите им и през днешния ден впечатляват с костюмите си и са пример за всички последващи генерации дизайнери.

„ Небезизвестните “ (1946)



Първият взаимен филм на Хичкок и Едит Хед се случил по гледище на Ингрид Бергман, която била уверена, че единствено Едит може да направи костюмите за този филм. И в действителност, Едит Хед разбирала най-важното – с цел да се подчертае хубостта на Бергман, не са нужни никакви елементи и орнаменти, костюмите й би трябвало да са безусловно семпли. Онова, на което разчитала Едит, били контрастните цветове бяло и черно, които се отличават незабавно на сивия декор в черно-бялото кино. Цветовете на костюмите на Ингрид Бергман били определени от Хичкок и отразявали настроенията на героинята – съгласно това били или бели, или черни. Само в една сцена той изискал от Едит да направи Ингрид доста отчетлива на екрана и там тя е с блуза на райета в черно и бяло.

Този първи филм се случил мъчно и с доста разногласия сред Едит Хед и, само че и двамата разбрали основното – той постоянно очаквал костюмите да приказват колкото думите, а Едит можела да направи по този начин, че това да се случи.