Баба Съба Вазова, без да се церемони, не одобрявала снахите си
За да се уяснят и проумеят изцяло събитията в дома и в сърцето на Иван Вазов, би трябвало да се прочетат спомените за баба Съба Вазова, а най-много нейната мемоарна книжчица, почната в 1891 година и издадена след гибелта на авторката. И тогава доста неща ще си дойдат на мястото, тъй като там сладкодумно и искрено е казано всичко: за атмосферата в тогавашния традиционен дом, за чинопочитанието сред млади и възрастни, за връзките сред мъжа и дамата, сред родителите и децата...
Само по този начин може да стане ясно
защо Атина Болярска е безусловно отстранена от фамилията след година и нещо сватбен живот с Иван Вазов
и за какво Елисавета Консулова, женена за Борис Вазов, е любимката на баба Съба, въпреки че и двете млади дами привидно спадат към новото потомство еманципирани българки.
Семейство Вазови
Съба Вазова се дами още съвсем дете за Минчо Вазов, търпеливо изчаква дългото годеничество и отсрочената (поради пожар, който изгорил в Букурещ изба с всичката стока и пари на бъдещия жених) женитба. И като минава венчанието в Калоферския манастир, бързо-бързо се захваща да се отсрами като всяка “прясна” младоженка: народила едно след друго девет деца - седем сина и две дъщери.
След сполетелите я трагични събития в 1877 година, когато домът й в Сопот е опожарен, брачният партньор й - свиреп заклан от турците, свекърва й Ана умира от тифус в Араповския манастир “Света Неделя”, а тя самата с две от децата си - Борис и Владимир, трепери зад стените на същия този манастир,... нищо към този момент не е същото. Девойчето, което добива просветеност на 14 година от своя по-голям брат, което все търси усамотение нейде из къщата, с цел да хвърли куките с незавършения чорап и да отвори книжката, което събира в неделен ден приятелките си (все безкнижни!), с цел да им чете “Александрията”, би трябвало да отгледа сам-самичка тази огромна челяд.
Трябва да бъде не просто храбра, предприемчива, работлива и безукорна
в морално отношение... Трябва да се осланя на помощта на родственици и съграждани, а това значи изцяло и до дъно да се облегне на неписаните нашенски правила, които изискват от дамата (при това вдовица!) цялостна отдаденост на деца, дом и домакинство, почитание и ценене на мъжете и на възрастните, суровост към децата... Ред, ред и ред... и стародавни обичаи. Баба Съба освен е съумяла да отхрани и опази челядта си, само че и да ги изучи, с цел да преобразуват духовната сила, която тя самата им е дала.
“Ти ме роди,
но ти ми даде
и светлото,
що в теб блещеше...”,
ще каже поетът. Нейният модел за положително семейство е простоват: уважение и почитание “един на други”, изключително от по-малките към по-големите; благочестие, което, съгласно нея, съществува единствено там, дето има позор от хората и боязън от бога. А ето едно забавно изявление: “равенство ли е в една къща, бягай от нея като от огън”.
Борис Вазов
Тя признава обаче, че при подобен живот “младите претърпяваха повечко”, което иначе казано е: младите би трябвало да имат повече самообладание и смирение, когато живеят с възрастни. Защото
възрастните повече знаят и най-много ИМАТ право да изискват смирение!
Вече стара жена, уседнала в дома на първородния си най-любим наследник, тя с желязна ръка и всевиждащ взор провежда към него подобен климат и такава организация на бита, че той (и тя, естествено!) да бъде оптимално улеснен и подкрепят в своята работа, обгрижен, отрупан със знаци на внимание и почитание. В къщата има готвач, готвачът има асистент, самата баба Съба си има една сопотска приятелка - старица, която я обслужва на масата, известно е тъкмо кой по кое време става, какво закусва, само че всички сядат да обядват и вечерят дружно в избран час и чакат “сайбията” на къщата, с цел да почнат да ядат, даже и той да закъснее.
Веднъж в седмицата всичките й деца се сбират да се видят във Вазовата къща (на тези сбирки не идват, както се подразбира, снахи и зетьове), поставят се обичани домашни гозби, всеки сяда на “своето” място... Начеват се дълги диалози на всевъзможни тематики, бистри се политиката, разискват се даже последните произведения на домакина. И във всичко това - от изстудената мастика първоначално до кафето най-после, през политически диалози и културни прения баба Съба има право да каже своята дума... и я споделя! А всички други млъкват и я изслушват с внимание. Това изложение припомня началото на романа “Под игото” и вечерята в Чорбаджи-Марковата къща, единствено дето вместо чорбаджията, който следи за реда и традицията, отпред на трапезата седи една достолепна българка. С високо самочувствие - не без съображение.
В тази картинка обаче не се вписва булката
Атина Болярска, по никакъв метод. Израснала в положително семейство и учила в чужбина, тя има претенциите да е изразителка на новото, на модерното - желае да реалокира часа на обяда по-късно, в два, “по киевски”. Иска да се сервира чорба с галушки, вместо обичаната на Вазов фасул супа. Иска чаепиене с бисквити в пет следобяд. Иска да седят вечер до по-късно... Омъжена за изтъкнат публицист, тя се надява, че постоянно ще вървят на посетители, за където ще си облича новите тоалети и ще свири на пиано, ще танцуват... А и тя самата ще посреща посетители, ще демонстрира нови “мобили”, ще сервира купени от сладкарница “Роза” пасти, ще свети с рецитации на стихове...
Нито баба Съба, нито Иван Вазов, нито някой различен от огромното семейство е одобрявал тази снаха, шумна и “цапната” в устата, съгласно израза на Иван Д. Шишманов. Тя освен че не похваща домашна работа, само че и не желае да се научи да шие облекла, въпреки че Вазов й купува шевна машина. Възможно е тук да имат значение парите - Атина Болярска, русчушка аристократка, се надявала на богаташ брачен партньор, за това станало дума още на годежа, където бъдещата брачна половинка в прав текст попитала Иванчо на какви приходи разчита за в бъдеще. Вазов обаче не е разполагал тогава с доста средства, братята му го подпомагали тихомълком, а вероятно
баба Съба е държала фамилната каса под ключ
Вера Вазова сумира оценката на семейство Вазови по този начин: ”Една световна жена, привикнала на многообразие и развлечения, не е могла да бъде подобаваща брачна половинка на мъдрец, който има потребност от усамотение...”
Художничката Елисавета Консулова в ателието си
Съвсем друга работа е Елисавета Консулова, женена за Борис Вазов. Тя също е ярка представителка на новото потомство българки, които имат обучение, духовни стремления, самочувствие. Не единствено изявена художничка, само че и преводачка, създател на книги за възпитанието на децата, издател... Тя подстригва късо и трите си дъщерички, което е шокиращо в тези времена, облича им свободни и пъстри дрешки, които не ги запарват, а в стаята им има единствено три креватчета и три долапчета, с цел да влиза вътре въздухът и светлината. Елисавета Консулова е първата жена в Рисувалното учебно заведение, първата жена с обществена галерия, пионер на Българския куклен спектакъл, пръв основен редактор на в. ”Беседа”, първата художничка, рисувала голо тяло, създателка на кръжоци и сдружения, колекционерка на носии, шевици, старинни украшения... Всеизвестен е казусът, когато госпожа Консулова взема решение с две дребни деца, едното още бебе, да иде на едногодишна специализация в Мюнхен без брачна половинка си. Свекървата разубеждава снахата със стародавните български приказки: ”Деца са дребни, Борис ще остане самичък, къща елементарно се разтуря, а мъчително се събира...”. Какво споделя или написва Елисавета Консулова в отбрана на своето горещо предпочитание за професионална подготовка не се знае. Но тя съумява да откри точните думи и държание. Резултатът е едно кратичко писмо, непокътнато за поколенията: ”Мила ми Ветке... в случай че съм те оскърбила, елементарни, чадо!... Аз не съм знаела твоите грижи, толкоз секрети. Като те целувам, целувам Бинка, целувам и Елка... съм ваша майка Съба Вазова”.
Баба Съба дава благословията си, тъй като майчинското й сърце е поласкано и затрогнато от доверието и уважението, което й засвидетелства амбициозната млада жена, очевидно подготвена да съблюдава чинопочитанието в фамилията, като желае позволение за пътуването си в странство точно от свекърва си. Друг е въпросът, че Борис Вазов, най-малкият наследник на баба Съба, получил образованието си в Париж, има по-свободни, по-толерантни показа за фамилията и за актуалната жена - брачна половинка, която може да има собствен живот, свои занимания, другарства, пътувания. Нещо, с което не може да се похвали брат му Иван Вазов.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Само по този начин може да стане ясно
защо Атина Болярска е безусловно отстранена от фамилията след година и нещо сватбен живот с Иван Вазов
и за какво Елисавета Консулова, женена за Борис Вазов, е любимката на баба Съба, въпреки че и двете млади дами привидно спадат към новото потомство еманципирани българки.
Семейство Вазови
Съба Вазова се дами още съвсем дете за Минчо Вазов, търпеливо изчаква дългото годеничество и отсрочената (поради пожар, който изгорил в Букурещ изба с всичката стока и пари на бъдещия жених) женитба. И като минава венчанието в Калоферския манастир, бързо-бързо се захваща да се отсрами като всяка “прясна” младоженка: народила едно след друго девет деца - седем сина и две дъщери.
След сполетелите я трагични събития в 1877 година, когато домът й в Сопот е опожарен, брачният партньор й - свиреп заклан от турците, свекърва й Ана умира от тифус в Араповския манастир “Света Неделя”, а тя самата с две от децата си - Борис и Владимир, трепери зад стените на същия този манастир,... нищо към този момент не е същото. Девойчето, което добива просветеност на 14 година от своя по-голям брат, което все търси усамотение нейде из къщата, с цел да хвърли куките с незавършения чорап и да отвори книжката, което събира в неделен ден приятелките си (все безкнижни!), с цел да им чете “Александрията”, би трябвало да отгледа сам-самичка тази огромна челяд.
Трябва да бъде не просто храбра, предприемчива, работлива и безукорна
в морално отношение... Трябва да се осланя на помощта на родственици и съграждани, а това значи изцяло и до дъно да се облегне на неписаните нашенски правила, които изискват от дамата (при това вдовица!) цялостна отдаденост на деца, дом и домакинство, почитание и ценене на мъжете и на възрастните, суровост към децата... Ред, ред и ред... и стародавни обичаи. Баба Съба освен е съумяла да отхрани и опази челядта си, само че и да ги изучи, с цел да преобразуват духовната сила, която тя самата им е дала.
“Ти ме роди,
но ти ми даде
и светлото,
що в теб блещеше...”,
ще каже поетът. Нейният модел за положително семейство е простоват: уважение и почитание “един на други”, изключително от по-малките към по-големите; благочестие, което, съгласно нея, съществува единствено там, дето има позор от хората и боязън от бога. А ето едно забавно изявление: “равенство ли е в една къща, бягай от нея като от огън”.
Борис Вазов
Тя признава обаче, че при подобен живот “младите претърпяваха повечко”, което иначе казано е: младите би трябвало да имат повече самообладание и смирение, когато живеят с възрастни. Защото
възрастните повече знаят и най-много ИМАТ право да изискват смирение!
Вече стара жена, уседнала в дома на първородния си най-любим наследник, тя с желязна ръка и всевиждащ взор провежда към него подобен климат и такава организация на бита, че той (и тя, естествено!) да бъде оптимално улеснен и подкрепят в своята работа, обгрижен, отрупан със знаци на внимание и почитание. В къщата има готвач, готвачът има асистент, самата баба Съба си има една сопотска приятелка - старица, която я обслужва на масата, известно е тъкмо кой по кое време става, какво закусва, само че всички сядат да обядват и вечерят дружно в избран час и чакат “сайбията” на къщата, с цел да почнат да ядат, даже и той да закъснее.
Веднъж в седмицата всичките й деца се сбират да се видят във Вазовата къща (на тези сбирки не идват, както се подразбира, снахи и зетьове), поставят се обичани домашни гозби, всеки сяда на “своето” място... Начеват се дълги диалози на всевъзможни тематики, бистри се политиката, разискват се даже последните произведения на домакина. И във всичко това - от изстудената мастика първоначално до кафето най-после, през политически диалози и културни прения баба Съба има право да каже своята дума... и я споделя! А всички други млъкват и я изслушват с внимание. Това изложение припомня началото на романа “Под игото” и вечерята в Чорбаджи-Марковата къща, единствено дето вместо чорбаджията, който следи за реда и традицията, отпред на трапезата седи една достолепна българка. С високо самочувствие - не без съображение.
В тази картинка обаче не се вписва булката
Атина Болярска, по никакъв метод. Израснала в положително семейство и учила в чужбина, тя има претенциите да е изразителка на новото, на модерното - желае да реалокира часа на обяда по-късно, в два, “по киевски”. Иска да се сервира чорба с галушки, вместо обичаната на Вазов фасул супа. Иска чаепиене с бисквити в пет следобяд. Иска да седят вечер до по-късно... Омъжена за изтъкнат публицист, тя се надява, че постоянно ще вървят на посетители, за където ще си облича новите тоалети и ще свири на пиано, ще танцуват... А и тя самата ще посреща посетители, ще демонстрира нови “мобили”, ще сервира купени от сладкарница “Роза” пасти, ще свети с рецитации на стихове...
Нито баба Съба, нито Иван Вазов, нито някой различен от огромното семейство е одобрявал тази снаха, шумна и “цапната” в устата, съгласно израза на Иван Д. Шишманов. Тя освен че не похваща домашна работа, само че и не желае да се научи да шие облекла, въпреки че Вазов й купува шевна машина. Възможно е тук да имат значение парите - Атина Болярска, русчушка аристократка, се надявала на богаташ брачен партньор, за това станало дума още на годежа, където бъдещата брачна половинка в прав текст попитала Иванчо на какви приходи разчита за в бъдеще. Вазов обаче не е разполагал тогава с доста средства, братята му го подпомагали тихомълком, а вероятно
баба Съба е държала фамилната каса под ключ
Вера Вазова сумира оценката на семейство Вазови по този начин: ”Една световна жена, привикнала на многообразие и развлечения, не е могла да бъде подобаваща брачна половинка на мъдрец, който има потребност от усамотение...”
Художничката Елисавета Консулова в ателието си
Съвсем друга работа е Елисавета Консулова, женена за Борис Вазов. Тя също е ярка представителка на новото потомство българки, които имат обучение, духовни стремления, самочувствие. Не единствено изявена художничка, само че и преводачка, създател на книги за възпитанието на децата, издател... Тя подстригва късо и трите си дъщерички, което е шокиращо в тези времена, облича им свободни и пъстри дрешки, които не ги запарват, а в стаята им има единствено три креватчета и три долапчета, с цел да влиза вътре въздухът и светлината. Елисавета Консулова е първата жена в Рисувалното учебно заведение, първата жена с обществена галерия, пионер на Българския куклен спектакъл, пръв основен редактор на в. ”Беседа”, първата художничка, рисувала голо тяло, създателка на кръжоци и сдружения, колекционерка на носии, шевици, старинни украшения... Всеизвестен е казусът, когато госпожа Консулова взема решение с две дребни деца, едното още бебе, да иде на едногодишна специализация в Мюнхен без брачна половинка си. Свекървата разубеждава снахата със стародавните български приказки: ”Деца са дребни, Борис ще остане самичък, къща елементарно се разтуря, а мъчително се събира...”. Какво споделя или написва Елисавета Консулова в отбрана на своето горещо предпочитание за професионална подготовка не се знае. Но тя съумява да откри точните думи и държание. Резултатът е едно кратичко писмо, непокътнато за поколенията: ”Мила ми Ветке... в случай че съм те оскърбила, елементарни, чадо!... Аз не съм знаела твоите грижи, толкоз секрети. Като те целувам, целувам Бинка, целувам и Елка... съм ваша майка Съба Вазова”.
Баба Съба дава благословията си, тъй като майчинското й сърце е поласкано и затрогнато от доверието и уважението, което й засвидетелства амбициозната млада жена, очевидно подготвена да съблюдава чинопочитанието в фамилията, като желае позволение за пътуването си в странство точно от свекърва си. Друг е въпросът, че Борис Вазов, най-малкият наследник на баба Съба, получил образованието си в Париж, има по-свободни, по-толерантни показа за фамилията и за актуалната жена - брачна половинка, която може да има собствен живот, свои занимания, другарства, пътувания. Нещо, с което не може да се похвали брат му Иван Вазов.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ