Питър Шиф: Мерките на Тръмп срещу коронавируса са обещание за още по-грандиозен бюджетен дефицит
За да се оправи със опасност от ковид, президентът Доналд Тръмп даде обещание въвеждане на фискални тласъци. Макар съответният проект още да е неразбираем, администрацията на президента приказва за облекчение на подоходния налог в композиция с бейлаути и гаранции на заемите за затруднените промишлености. И до момента в който детайлите са неразбираеми, едно нещо е - ограниченията ще костват милиарди долари, написа финансовият експерт Питър Шиф в нова публикация.
Същевременно държавното управление харчи доста по-свободно, в сравнение с може да си разреши. То регистрира следващия голям бюджетен недостиг, възлизащ на 235 милиарда $ за предишния месец, съгласно отчета на хазната. Това може да не наподобява като забележителна сума, само че е фрапантно по-голяма от недостига през януари (32,6 милиарда долара). През януари 2018 година беше реализиран даже остатък.
Увеличаването на разноските през февруари значат, че досега през фискалната 2020 година дефицитът към този момент е 625 милиарда $. Това е много над сумата от 544 милиарда $, какъв брой беше през същия интервал на предходната фискална година. Видно е, че траекторията му е твърдо нагоре.
А тази наклонност се следи още преди да се прибавят изключителните ограничения срещу ковид. Всъщност повишените с 12% на годишна основа приходи в хазната не могат да компенсират за разноските, които се покачиха с 5%. Така досега федералното държавно управление е похарчило тъкмо под 2 трлн. $.
То е на път да реализира недостиг от 1 трлн. $ през актуалната фискална година, даже и преди ковид. Подобни дефицити са предстоящи само при извънредно тежка икономическа злополука - те са реализирани само през четири години, по време на Голямата криза. А Тръмп приказва за " най-великата стопанска система в историята ".
Сега наподобява, че Съединени американски щати се е насочил към същинска икономическа криза. Но в случай че дефицитите са толкоз високи сега, какво ще се случи, когато към тях се прибавят и разноските против ковид? Говори се за гаранции на заемите на всички, само че по какъв начин може държавното управление, което е най-големият кредитополучател в света, да подсигурява нечии други отговорности?
Това повдига и различен въпрос: по какъв начин възходящите дефицити ще се отразят върху фондовите пазари? Инвеститорите се насочиха към съкровищните бонове на Съединени американски щати като сигурни активи в разгара на рецесията, породена от ковид. Лихвените проценти спаднаха, като при бенчмарковите 10-годишни облигации доближиха 0,5%.
В някой миг търсенето за тях безспорно ще се намали, само че предлагането - няма. Хазната ще би трябвало да разпродаде големи количества облигации, с цел да финансира дефицитите. Какво ще се случи тогава обаче? /money.bg
Същевременно държавното управление харчи доста по-свободно, в сравнение с може да си разреши. То регистрира следващия голям бюджетен недостиг, възлизащ на 235 милиарда $ за предишния месец, съгласно отчета на хазната. Това може да не наподобява като забележителна сума, само че е фрапантно по-голяма от недостига през януари (32,6 милиарда долара). През януари 2018 година беше реализиран даже остатък.
Увеличаването на разноските през февруари значат, че досега през фискалната 2020 година дефицитът към този момент е 625 милиарда $. Това е много над сумата от 544 милиарда $, какъв брой беше през същия интервал на предходната фискална година. Видно е, че траекторията му е твърдо нагоре.
А тази наклонност се следи още преди да се прибавят изключителните ограничения срещу ковид. Всъщност повишените с 12% на годишна основа приходи в хазната не могат да компенсират за разноските, които се покачиха с 5%. Така досега федералното държавно управление е похарчило тъкмо под 2 трлн. $.
То е на път да реализира недостиг от 1 трлн. $ през актуалната фискална година, даже и преди ковид. Подобни дефицити са предстоящи само при извънредно тежка икономическа злополука - те са реализирани само през четири години, по време на Голямата криза. А Тръмп приказва за " най-великата стопанска система в историята ".
Сега наподобява, че Съединени американски щати се е насочил към същинска икономическа криза. Но в случай че дефицитите са толкоз високи сега, какво ще се случи, когато към тях се прибавят и разноските против ковид? Говори се за гаранции на заемите на всички, само че по какъв начин може държавното управление, което е най-големият кредитополучател в света, да подсигурява нечии други отговорности?
Това повдига и различен въпрос: по какъв начин възходящите дефицити ще се отразят върху фондовите пазари? Инвеститорите се насочиха към съкровищните бонове на Съединени американски щати като сигурни активи в разгара на рецесията, породена от ковид. Лихвените проценти спаднаха, като при бенчмарковите 10-годишни облигации доближиха 0,5%.
В някой миг търсенето за тях безспорно ще се намали, само че предлагането - няма. Хазната ще би трябвало да разпродаде големи количества облигации, с цел да финансира дефицитите. Какво ще се случи тогава обаче? /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ