Разгръща се битката за водещ азиатски финансов център
За да се наложи измежду противниците си, всеки финансов център би трябвало да разполага с богат и хетерогенен финансов пул, ниски налози и добра инфраструктура. Не по-мловажни са и доверието във върховенството на закона (прилаган във връзка с подписаните контракти) и свободата на словото, даваща право да се чуят и сериозните гласове. Именно последните два фактора постановиха в продължение на десетилетия Хонконг като желан финансов център на Азия. И тъкмо те са напът да лишават короната му, в случай че континентален Китай вкара на територията новия закон за националната сигурност.
Пекин евентуално е пресметнал тази заплаха и след траялите с месеци безредици и митинги е решил, че е по-важно да наложи волята си върху някогашната английска колония вместо да запази ролята й на врата към вътрешността на страната. След като въпросният противоречив закон обаче влезе в действие, задграничните вложители и предприемачи могат да се изплашат, че няма да бъдат третирани равностойно в хонконгските съдилища, изключително при разногласията с китайски държавни предприятия. Доверието в закона е извънредно значимо като се има поради, че над 50% от задграничните директни вложения от континентален Китай отиват в Хонконг и като цяло съвсем две трети от китайските директни капиталови потоци се разпределят с посредничеството на територията.
Хонконгската финансова общественост е съществено разтревожена и от вероятността, че в случай че анализатор напише сериозен преглед за държавен китайски бизнес, той може да се класифицира като засегнатост и офанзива против Комунистическата партия по новия закон за националната сигурност. Това въобще не е маловажна опасност, тъй като на борсата в Хонконг повече от половината регистрирани като брой акции и над три четвърти от пазарната оценка на тържището са на компании от континентален Китай.
Засега обаче кандидатите за короната на територията са учудващо малко, макар че Азия цялостни половината от световния Брутният вътрешен продукт.
Токио, който от години се домогва до лидерското място, се надява да се показа като най-хубавата опция и леговище за бизнеса, бягащ от Хонконг. Япония обмисля облекчение на визовите условия, данъчни съвещания и безвъзмездни офис площи за финансовите "бегълци " от китайската територия. Тези хрумвания би трябвало да бъдат обединени в годишна икономическа тактика през юли.
Японската столица има безспорни достолепия: голям брой свободни офис пространства, отлични връзки в Азия и много по-ниска спрямо 80-е години на предишния век цена на живота за "изгнаниците ". Важно значение има и стабилната народна власт и върховенството на закона (макар че имиджът на японското правораздаване бе разтърсено около проблема с Карлос Гон - някогашният педседател на алианса "Рено-Нисан-Мицубиши ").
Ред дефекти обаче работят срещу Токио: високи налози на самостоятелните и корпоративни приходи, стеснен английско-говорещ личен състав, тежки бюрократични и лицензионни условия и - като десерт - предрешение и, в много случаи, враждебно отношение към чужденците.
Сингапур , който е в часовата зона на Китай и Хонконг, има това, което интернационалният бизнес цени изключително високо - по-приемлив регулаторен режим, правни и културни обекти. Сингапур обаче има властническа система на ръководство, в която ивестиционната общественост може да показва свободно мнението си, само че не и за бизнеса на водещите семейства.
Другите претенденти - Сеул, Мумбай и даже Дубай - към този момент са много надалеч зад горните две кандидатури.
Като се вземат поради изброените дефекти, бягствата от Хонконг по-скоро се обрисуват като изключения в сравнение с като мощен поток. По подигравка на ориста пък, територията устройства Лондон след BREXIT с исторически тесните му връзки с Хонконг и работен ден, застъпващ за малко азиатския. Да не приказваме, че записаните в британската столица банкови групи "Ейч Ес Би Си " и "Стандард чартърд " осъществят огромни елементи от облагите си в Китай и в Хонконг, което стимулира и изразената им към този момент обществена поддръжка за китайския закон за националната сигурност.
Пекин евентуално е пресметнал тази заплаха и след траялите с месеци безредици и митинги е решил, че е по-важно да наложи волята си върху някогашната английска колония вместо да запази ролята й на врата към вътрешността на страната. След като въпросният противоречив закон обаче влезе в действие, задграничните вложители и предприемачи могат да се изплашат, че няма да бъдат третирани равностойно в хонконгските съдилища, изключително при разногласията с китайски държавни предприятия. Доверието в закона е извънредно значимо като се има поради, че над 50% от задграничните директни вложения от континентален Китай отиват в Хонконг и като цяло съвсем две трети от китайските директни капиталови потоци се разпределят с посредничеството на територията.
Хонконгската финансова общественост е съществено разтревожена и от вероятността, че в случай че анализатор напише сериозен преглед за държавен китайски бизнес, той може да се класифицира като засегнатост и офанзива против Комунистическата партия по новия закон за националната сигурност. Това въобще не е маловажна опасност, тъй като на борсата в Хонконг повече от половината регистрирани като брой акции и над три четвърти от пазарната оценка на тържището са на компании от континентален Китай.
Засега обаче кандидатите за короната на територията са учудващо малко, макар че Азия цялостни половината от световния Брутният вътрешен продукт.
Токио, който от години се домогва до лидерското място, се надява да се показа като най-хубавата опция и леговище за бизнеса, бягащ от Хонконг. Япония обмисля облекчение на визовите условия, данъчни съвещания и безвъзмездни офис площи за финансовите "бегълци " от китайската територия. Тези хрумвания би трябвало да бъдат обединени в годишна икономическа тактика през юли.
Японската столица има безспорни достолепия: голям брой свободни офис пространства, отлични връзки в Азия и много по-ниска спрямо 80-е години на предишния век цена на живота за "изгнаниците ". Важно значение има и стабилната народна власт и върховенството на закона (макар че имиджът на японското правораздаване бе разтърсено около проблема с Карлос Гон - някогашният педседател на алианса "Рено-Нисан-Мицубиши ").
Ред дефекти обаче работят срещу Токио: високи налози на самостоятелните и корпоративни приходи, стеснен английско-говорещ личен състав, тежки бюрократични и лицензионни условия и - като десерт - предрешение и, в много случаи, враждебно отношение към чужденците.
Сингапур , който е в часовата зона на Китай и Хонконг, има това, което интернационалният бизнес цени изключително високо - по-приемлив регулаторен режим, правни и културни обекти. Сингапур обаче има властническа система на ръководство, в която ивестиционната общественост може да показва свободно мнението си, само че не и за бизнеса на водещите семейства.
Другите претенденти - Сеул, Мумбай и даже Дубай - към този момент са много надалеч зад горните две кандидатури.
Като се вземат поради изброените дефекти, бягствата от Хонконг по-скоро се обрисуват като изключения в сравнение с като мощен поток. По подигравка на ориста пък, територията устройства Лондон след BREXIT с исторически тесните му връзки с Хонконг и работен ден, застъпващ за малко азиатския. Да не приказваме, че записаните в британската столица банкови групи "Ейч Ес Би Си " и "Стандард чартърд " осъществят огромни елементи от облагите си в Китай и в Хонконг, което стимулира и изразената им към този момент обществена поддръжка за китайския закон за националната сигурност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ