Анатомия на една икономическа криза
За да пораства стопанската система, тя има потребност от паричен допинг
Съвсем неотдавна на финансовите пазари в Съединени американски щати се случи нещо, което разсъни въпроси за посоката на развиване освен на американската, а и на международната стопанска система. Това събитие бе обръщането на кривата на доходността по държавните облигации на Съединени американски щати сред 3 и 5 години остатъчен период до падежа, което стана на 3 декември. Текущите трендове демонстрират и че скорошно превръщане на лихвената крива е допустимо в района сред 2 и 10 години, което е доста по-сериозен знак за процесите в границите на американските дългови пазари. Това, което тормози икономистите, е, че нормално обърнатите лихвени криви се считат за предвестител на икономическа рецесия и с съображение. В Съединени американски щати съвсем всички значими рецесии напоследък са предхождани от обърнати лихвени криви. Как обаче се заражда една модерна икономическа рецесия, на която обърнатата лихвена крива е предвестител?
Ролята на политиците, централните банкери и нобелистите
Обикновено, желанието на политиците в демократичните общества е да запазят електоралната поддръжка и да си подсигуряват властта. Това в общия случай значи да обезпечат работни места, високи приходи или в резюме – стопански напредък. Целите на централните банкери не рядко са сходни. Те също би трябвало да обезпечават стопански напредък, да пазят ценовата непоклатимост и стабилността на локалната валута. Поради краткосрочния си небосвод политиците и централните банкери постоянно се изкушават да приложат всички свои принадлежности, с цел да накарат стопанската система да проработи по-добре, колкото се може по-скоро. Това е изключително годно, в случай че има изгледи стопанската система да забави своя растеж или още повече, когато е на прага да изпадне в криза. Тогава централните банкери, постоянно под натиска на политиците, стартират да подхващат дейности по стимулиране на стопанската система или инфлацията, вярвайки, че вършат нещо положително. Такъв е съветът и на учените с Нобелови награди по стопанска система. Според тях, с цел да пораства стопанската система, има потребност от допинг. Паричен допинг. И тя го получава. Централните банки, вярвайки, че пазарната стопанска система може да бъде ръководена от тях, намаляват главните лихвени проценти, организират се стратегии за количествени удобства, което значи само повече пари в обращение. Това води до намаление и на останалите лихвени проценти в стопанската система.
Влакчето на илюзиите
При ниски непазарни равнища на лихвените проценти и разхлабена парична политика всички планове (ефективни и неефективни, реформаторски и обичайни, дребни и големи) стават реализуеми или най-малко по-лесно реализуеми от преди. Това е по този начин по две аргументи. На първо място икономическите сътрудници могат елементарно да съберат капитал, който е и с ниска цена. На второ място, ниските непазарни лихвени проценти са деформирали извънредно доста процеса на оценяване на капиталовите планове на бизнесмените. Тези от тях, които възнамеряват да финансират своите планове с дълг, а след това и освен те, употребяват дисконтови проценти, чиито стойности отразяват към този момент по-ниските лихвени проценти в стопанската система.
Логично е освен това състояние плановете да се окажат финансово ефикасни или както обичат да споделят финансистите, да имат позитивна чиста настояща стойност. Така в последна сметка при новите условия доста планове се оказват финансово ефикасни и стартират да се осъществят. Отварят се работни места. Купуват се материали, образува се верига от снабдители. Доставчиците на собствен ред наемат свои служащи, използват материали, сила и така нататък и тъй наречените Започва икономическо раздвижване. Ниските лихви неизбежно повличат надолу и цената на личния капитал. В съвсем същия миг финансовите анализатори и портфейлните мениджъри с техните привидно комплицирани модели за оценка на фирмите, в чиито акции да влагат, с изненада откриват, че „ фундаментът “ е недооценен, а капиталовите рекомендации за покупка стартират от ден на ден да стават безапелационни. Светва зелен семафор и влакчето на илюзиите е готово да потегли. Пазарите на дялови принадлежности се изстрелват нагоре. Всички вложители и финансисти мислят, че това е шансът на живота им и трескаво стартират да купуват. Влакчето на илюзиите към този момент е тръгнало и набира скорост. Налице е стопански напредък, имаме и възходящи финансови пазари. Всички са щастливи от този факт, а най-вече на постигнатите резултати се радват политиците и централните банкери.
Защо настава рецесията?
Финансово ефикасните планове, евтиният и наличен личен и притеглен капитал сами по себе си не значат автоматизирано, че всички планове в действителност са жизнеспособни, ефикасни и нужни на стопанската система. Тоест икономическият пиедестал, който икономистите и финансистите внезапно са разкрили, не е обезпечено постоянен или пък недооценен. Той наподобява на същински, само че не е. Зад него не седи действителна стопанска система, а стопанска система, основана на процедура посредством административно-планово решение. Реално централните банкери сътворяват неестествен стопански напредък, при който от ден на ден капитал се трансформира от ликвиден във закрепен. Много стопански сътрудници са натрупали и голям дълг. Когато процесът по промяна на капитала се е задълбочил, кривата на лихвените проценти стартира да се обръща, тъй като икономическите сътрудници имат все по-голяма потребност от ликвиден капитал в кратковременен проект, което избутва краткосрочните лихвени проценти в посока нагоре.
Минава още малко време и стартира да излиза наяве, че не всички стартирани стопански планове в реалност са финансово ефикасни или дълговата тежест при част от тях е прекомерно огромна. За някои стопански планове настава миг на отрезвяване, загуби и неизбежни стопански проблеми. Тоест, пазарните сили се намесват и въпреки всичко съумяват да санкционират неефективните играчи и да създадат нужната промяна, когато диспропорциите и изкривяванията станат прекомерно огромни. Започва икономическата рецесия. Често нейните първи забележими прояви са банкрути на финансови институции или огромни компании. Кризата обаче не се показва във банкрута на няколко банки или компании или пък е сривът на някой финансов пазар. Фалитите и сривовете на финансовите пазари са единствено забележимата страна на корекцията долу в същинския пиедестал на стопанската система, деформиран доста по-рано от паричната и лихвената политика на централните банки.
Именно това бе механизмът, по който породи международната финансова рецесия от 2008 година, по този начин се сътвори и спука Dot Com балона, това е механизмът на основаването и протичането на Голямата меланхолия. Често обаче политиците и централните банкери стартират да се борят с настоящата рецесия със същите принадлежности, които са я основали – ниски лихвени проценти и административна интервенция в стопанската система. Именно по този начин достигнахме до парадокса да следим до напълно скоро негативни лихвени проценти на финансовите пазари. Те и ниските лихвени равнища осигуриха стопански напредък след 2008 година, само че действително скриха икономическите проблеми и не разрешиха, международната стопанска система да се почисти сама. Нещо повече, през днешния ден вероятността да се случи нова рецесия нараства.
Всичко това води до заключението, че при деформиран ценови механизъм, още повече в границите на финансовите пазари, няма по какъв начин да имаме ефикасна стопанска система или резистентен напредък. Това е по този начин, тъй като точно цените са сигналът, който кара бизнесмени и купувачи да вземат ефикасни решения за вложение, насърчаване на бизнес или за покупки. Деформираният заради политически, финансови, банкови или обществени аргументи ценови механизъм води в последна сметка само до похабяване на капитал, загуба на работни места, рецесия и застоялост.
Съвсем неотдавна на финансовите пазари в Съединени американски щати се случи нещо, което разсъни въпроси за посоката на развиване освен на американската, а и на международната стопанска система. Това събитие бе обръщането на кривата на доходността по държавните облигации на Съединени американски щати сред 3 и 5 години остатъчен период до падежа, което стана на 3 декември. Текущите трендове демонстрират и че скорошно превръщане на лихвената крива е допустимо в района сред 2 и 10 години, което е доста по-сериозен знак за процесите в границите на американските дългови пазари. Това, което тормози икономистите, е, че нормално обърнатите лихвени криви се считат за предвестител на икономическа рецесия и с съображение. В Съединени американски щати съвсем всички значими рецесии напоследък са предхождани от обърнати лихвени криви. Как обаче се заражда една модерна икономическа рецесия, на която обърнатата лихвена крива е предвестител?
Ролята на политиците, централните банкери и нобелистите
Обикновено, желанието на политиците в демократичните общества е да запазят електоралната поддръжка и да си подсигуряват властта. Това в общия случай значи да обезпечат работни места, високи приходи или в резюме – стопански напредък. Целите на централните банкери не рядко са сходни. Те също би трябвало да обезпечават стопански напредък, да пазят ценовата непоклатимост и стабилността на локалната валута. Поради краткосрочния си небосвод политиците и централните банкери постоянно се изкушават да приложат всички свои принадлежности, с цел да накарат стопанската система да проработи по-добре, колкото се може по-скоро. Това е изключително годно, в случай че има изгледи стопанската система да забави своя растеж или още повече, когато е на прага да изпадне в криза. Тогава централните банкери, постоянно под натиска на политиците, стартират да подхващат дейности по стимулиране на стопанската система или инфлацията, вярвайки, че вършат нещо положително. Такъв е съветът и на учените с Нобелови награди по стопанска система. Според тях, с цел да пораства стопанската система, има потребност от допинг. Паричен допинг. И тя го получава. Централните банки, вярвайки, че пазарната стопанска система може да бъде ръководена от тях, намаляват главните лихвени проценти, организират се стратегии за количествени удобства, което значи само повече пари в обращение. Това води до намаление и на останалите лихвени проценти в стопанската система.
Влакчето на илюзиите
При ниски непазарни равнища на лихвените проценти и разхлабена парична политика всички планове (ефективни и неефективни, реформаторски и обичайни, дребни и големи) стават реализуеми или най-малко по-лесно реализуеми от преди. Това е по този начин по две аргументи. На първо място икономическите сътрудници могат елементарно да съберат капитал, който е и с ниска цена. На второ място, ниските непазарни лихвени проценти са деформирали извънредно доста процеса на оценяване на капиталовите планове на бизнесмените. Тези от тях, които възнамеряват да финансират своите планове с дълг, а след това и освен те, употребяват дисконтови проценти, чиито стойности отразяват към този момент по-ниските лихвени проценти в стопанската система.
Логично е освен това състояние плановете да се окажат финансово ефикасни или както обичат да споделят финансистите, да имат позитивна чиста настояща стойност. Така в последна сметка при новите условия доста планове се оказват финансово ефикасни и стартират да се осъществят. Отварят се работни места. Купуват се материали, образува се верига от снабдители. Доставчиците на собствен ред наемат свои служащи, използват материали, сила и така нататък и тъй наречените Започва икономическо раздвижване. Ниските лихви неизбежно повличат надолу и цената на личния капитал. В съвсем същия миг финансовите анализатори и портфейлните мениджъри с техните привидно комплицирани модели за оценка на фирмите, в чиито акции да влагат, с изненада откриват, че „ фундаментът “ е недооценен, а капиталовите рекомендации за покупка стартират от ден на ден да стават безапелационни. Светва зелен семафор и влакчето на илюзиите е готово да потегли. Пазарите на дялови принадлежности се изстрелват нагоре. Всички вложители и финансисти мислят, че това е шансът на живота им и трескаво стартират да купуват. Влакчето на илюзиите към този момент е тръгнало и набира скорост. Налице е стопански напредък, имаме и възходящи финансови пазари. Всички са щастливи от този факт, а най-вече на постигнатите резултати се радват политиците и централните банкери.
Защо настава рецесията?
Финансово ефикасните планове, евтиният и наличен личен и притеглен капитал сами по себе си не значат автоматизирано, че всички планове в действителност са жизнеспособни, ефикасни и нужни на стопанската система. Тоест икономическият пиедестал, който икономистите и финансистите внезапно са разкрили, не е обезпечено постоянен или пък недооценен. Той наподобява на същински, само че не е. Зад него не седи действителна стопанска система, а стопанска система, основана на процедура посредством административно-планово решение. Реално централните банкери сътворяват неестествен стопански напредък, при който от ден на ден капитал се трансформира от ликвиден във закрепен. Много стопански сътрудници са натрупали и голям дълг. Когато процесът по промяна на капитала се е задълбочил, кривата на лихвените проценти стартира да се обръща, тъй като икономическите сътрудници имат все по-голяма потребност от ликвиден капитал в кратковременен проект, което избутва краткосрочните лихвени проценти в посока нагоре.
Минава още малко време и стартира да излиза наяве, че не всички стартирани стопански планове в реалност са финансово ефикасни или дълговата тежест при част от тях е прекомерно огромна. За някои стопански планове настава миг на отрезвяване, загуби и неизбежни стопански проблеми. Тоест, пазарните сили се намесват и въпреки всичко съумяват да санкционират неефективните играчи и да създадат нужната промяна, когато диспропорциите и изкривяванията станат прекомерно огромни. Започва икономическата рецесия. Често нейните първи забележими прояви са банкрути на финансови институции или огромни компании. Кризата обаче не се показва във банкрута на няколко банки или компании или пък е сривът на някой финансов пазар. Фалитите и сривовете на финансовите пазари са единствено забележимата страна на корекцията долу в същинския пиедестал на стопанската система, деформиран доста по-рано от паричната и лихвената политика на централните банки.
Именно това бе механизмът, по който породи международната финансова рецесия от 2008 година, по този начин се сътвори и спука Dot Com балона, това е механизмът на основаването и протичането на Голямата меланхолия. Често обаче политиците и централните банкери стартират да се борят с настоящата рецесия със същите принадлежности, които са я основали – ниски лихвени проценти и административна интервенция в стопанската система. Именно по този начин достигнахме до парадокса да следим до напълно скоро негативни лихвени проценти на финансовите пазари. Те и ниските лихвени равнища осигуриха стопански напредък след 2008 година, само че действително скриха икономическите проблеми и не разрешиха, международната стопанска система да се почисти сама. Нещо повече, през днешния ден вероятността да се случи нова рецесия нараства.
Всичко това води до заключението, че при деформиран ценови механизъм, още повече в границите на финансовите пазари, няма по какъв начин да имаме ефикасна стопанска система или резистентен напредък. Това е по този начин, тъй като точно цените са сигналът, който кара бизнесмени и купувачи да вземат ефикасни решения за вложение, насърчаване на бизнес или за покупки. Деформираният заради политически, финансови, банкови или обществени аргументи ценови механизъм води в последна сметка само до похабяване на капитал, загуба на работни места, рецесия и застоялост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ