Американски учени за пръв път отгледаха растения в лунен реголит
За да осъществят своя опит, откривателите са употребявали растението Arabidopsis thaliana – представител от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), фамилията, към което принадлежат и значими за стопанството растения като зелето, карфиолът и репичките. Поради дребния си размер и бързия напредък, Arabidopsis thaliana съставлява скъп моделен организъм, употребен в разнообразни проучвателен посоки на растителната биология. Като подобен учените добре познават неговия геном, държанието му при излагането на разнообразни стресови фактори, растението даже е отглеждано в космоса, включително на Международната галактическа станция.
Изследователският екип е имал потребност единствено от един грам реголит за всяко растение, събран по време на задачите “Аполо 11 ”, “Аполо 12 ” и “Аполо 17 ” в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век. Към това количество реголит била добавена вода, семе и всекидневно растенията били снабдявани с подобаваща за тях хранителна среда.
“След два дни те започнаха да покълват ”, оповестява проф. Анна-Лиса Пол, водещ създател на научната публикация в сп. Нейчър. “Всичко покълна. Не мога да ви опиша какъв брой бяхме удивени. Всяко едно растение, без значение дали в лунните проби или в контролната група, изглеждаше по един и същи метод до шестия ден ”.
Но след шестия ден от началото на култивирането станало ясно, че растенията, отглеждани в лунния реголит, не са били в такова положително здраве спрямо контролните, отглеждани на симулиран реголит от вулканична пепел. Те имали закърнели корени, някои от тях имали закърнели листа и при тях дори се появила червеникава пигментация.
На 20-тия ден, малко преди настъпването на цъфтежа, откривателите решили да оберат растенията и да изучат характерностите на тяхната РНК. Изследването дало информация за това кои гени се експресират и надлежно тези данни посочили, че растенията в действителност са се намирали в положение на стрес и са реагирали по подобен метод, както когато Arabidopsis биват отглеждани в наличието на други стресови фактори – например при нараснало количество соли или тежки метали.
Макар че това изследване дава очаквания, че някой ден бихме могли да заживеем на Луната и да отглеждаме растения в нейния реголит, пред нас стоят нови въпроси. Може ли познанието за това кои гени се експресират да ни помогне да редуцираме стресовия темперамент на лунния грунд? Наистина ли грундът от някои райони на естествения ни сателит е по-подходящ за развъждане на растения спрямо този от други? Опитът демонстрира изрично, че реголитът на “Аполо 11 ” се е отразил най-зле на Arabidopsis thaliana. Дали проучването на лунния реголит ще ни помогне по-нататък и при развъждането на растения в марсианския реголит?
Всички тези въпроси се задават преди началото на новата серия от роботизирани и пилотирани експедиции, които през днешния ден НАСА приготвя към Луната в границите на актуалната стратегия “Артемис ”.
Напомням на читателите, че до броени седмици ще излети пробна роботизирана задача на Съединени американски щати, която ще бъде позиционирана в същата орбита към Луната, в която НАСА ще построи новата станция “Гейтуей ”. А по-късно през 2022-ра би трябвало да излети и корабът “Орион ” на пробно окололунно странствуване.
За повече информация: НАСА
