За да бъдем европейци, минималната заплата трябва да расте с по 120 лева годишно
За да бъдем европейци, минималната заплата би трябвало да пораства с по 120 лв. годишно, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров
Евродепутатите утвърдиха мандат за започване на договаряния по инструкция, която ще подсигурява на всички служащи в ЕС справедлива и съответна минимална работна заплата. Проектът има за цел да дефинира минимални условия, с цел да се подсигурява приход, който дава опция за заслужен стандарт на живот на служащите и техните фамилии. Парламентът упорства да бъде засилен и уголемен обсегът на груповото договаряне, като бъдат задължени страните членки, в които по-малко от 80 % от служащите са обхванати от тези съглашения, да подхващат дейни стъпки за поощряване на този инструмент.
Според едно от предложенията минималната работна заплата трябва да бъде равна на 50% от средната работна заплата за страната. Например - в случай че за третото тримесечие в България средната работна заплата е изчислена на 1520 лв., минималната работна заплата по европейски правила би трябвало да бъде към 760 лв. на месец. Към момента тя е 650 лв.. От КНСБ подкрепят европейските оферти. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира в ефира на БНР:
" В края на 2025 година чакаме да стигнем 67% от средноевропейските приходи, в този момент сме на към 55%. Това значи, че минималната работна заплата трябва да пораства с към 100-120 лв. годишно. "
Работодателите обаче желаят всяка страна сама да си взема решение, тъй като има задоволително национални особености, с които такова решение би трябвало да се съобрази. Предложението и на Европа, и на КНСБ минималната работна заплата е половината от междинната за страната не се харесва и на Стоян Панчев от Еспертния клуб за стопанска система и политика:
" Минималната работна заплата има пряк резултат върху средната работна заплата. Да се свържат с още един механизъм за вътрешно рефериране е огромна неточност и може да се окаже изкуствено зареждане на самите заплати. "
Иван Нейков, шеф на Балканския институт за труда и обществената политика разяснява, че макар ЕС да е един от най-богатите райони в света, 95 милиона европейци живеят в риск от беднотия:
" Социалната сфера е сферата на споделената подготвеност на ЕС, а точно всяка страна взема решение за себе си и в някои случаи ЕС би могъл нещо да направи, т.е. да има някакви пълномощия за основаване на регламенти. Чисто управнически европейската минимална работна заплата би трябвало да се осъществя поетапно, а не внезапно. "
Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови хонорари в страните членки, пробвайки се да откри баланс сред отбраната на служащите, спазването на правилата на конкуренцията и обществената правдивост. Европейският парламент даде зелена светлина за започване на договаряния със Съвета по инструкция, която ще подсигурява на всички работещи в ЕС справедлива и съответна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде призната през второто полугодие на идната година.
Евродепутатите утвърдиха мандат за започване на договаряния по инструкция, която ще подсигурява на всички служащи в ЕС справедлива и съответна минимална работна заплата. Проектът има за цел да дефинира минимални условия, с цел да се подсигурява приход, който дава опция за заслужен стандарт на живот на служащите и техните фамилии. Парламентът упорства да бъде засилен и уголемен обсегът на груповото договаряне, като бъдат задължени страните членки, в които по-малко от 80 % от служащите са обхванати от тези съглашения, да подхващат дейни стъпки за поощряване на този инструмент.
Според едно от предложенията минималната работна заплата трябва да бъде равна на 50% от средната работна заплата за страната. Например - в случай че за третото тримесечие в България средната работна заплата е изчислена на 1520 лв., минималната работна заплата по европейски правила би трябвало да бъде към 760 лв. на месец. Към момента тя е 650 лв.. От КНСБ подкрепят европейските оферти. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира в ефира на БНР:
" В края на 2025 година чакаме да стигнем 67% от средноевропейските приходи, в този момент сме на към 55%. Това значи, че минималната работна заплата трябва да пораства с към 100-120 лв. годишно. "
Работодателите обаче желаят всяка страна сама да си взема решение, тъй като има задоволително национални особености, с които такова решение би трябвало да се съобрази. Предложението и на Европа, и на КНСБ минималната работна заплата е половината от междинната за страната не се харесва и на Стоян Панчев от Еспертния клуб за стопанска система и политика:
" Минималната работна заплата има пряк резултат върху средната работна заплата. Да се свържат с още един механизъм за вътрешно рефериране е огромна неточност и може да се окаже изкуствено зареждане на самите заплати. "
Иван Нейков, шеф на Балканския институт за труда и обществената политика разяснява, че макар ЕС да е един от най-богатите райони в света, 95 милиона европейци живеят в риск от беднотия:
" Социалната сфера е сферата на споделената подготвеност на ЕС, а точно всяка страна взема решение за себе си и в някои случаи ЕС би могъл нещо да направи, т.е. да има някакви пълномощия за основаване на регламенти. Чисто управнически европейската минимална работна заплата би трябвало да се осъществя поетапно, а не внезапно. "
Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови хонорари в страните членки, пробвайки се да откри баланс сред отбраната на служащите, спазването на правилата на конкуренцията и обществената правдивост. Европейският парламент даде зелена светлина за започване на договаряния със Съвета по инструкция, която ще подсигурява на всички работещи в ЕС справедлива и съответна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде призната през второто полугодие на идната година.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ