Ексклузивно интервю на руския патриарх Кирил за БНТ
За честванията по случай 3 март, на следващия ден в България идва съветският патриарх Кирил. В особено изявление за Българска национална телевизия във връзка визитата, той съобщи: " Днес църквата в Русия е отделена от страната и страната по никакъв метод не се меси в църковните каузи, а църквата не се меси в държавните каузи ". Патриарх Кирил означи, че в Русия постоянно са възприемали България като братска страна.
Въпрос: Ваше Светейшество, Благословете! Благодаря, че приехте поканата ни за това изявление особено за българските медии - това са Българска национална телевизия, БНР и вестник " Труд ". С какво обръщение към българския народ идвате в България?
Патриарх Кирил : Със същото обръщение, с което нормално идват патриарсите в България, и със същото обръщение, с което българските патриарси идват в Русия. Православната черква, съветската черква и Българската черква имат една дълга история на приятелски връзки точно тъй като нашите нации, в болшинството си, са православни. Защото нашите нации имат доста общо като просвета, даже и като език. В Русия постоянно са възприемали България като братска страна и историята добре удостоверява тази теза. Аз ще дойде на посещаване по отношение на честването на 140-тата годишнина от Освобождението на България. И ми се ще да кажа, че точно съветската черква, с молебените си за страдащия български народ съвсем във всички съветски храмове, основава такова публично мнение, което оказва въздействие за взимане на политическите решения по отношение на присъединяване на Русия във военните дейности на Балканите. Без тази поддръжка изпод, без тази общонародна поддръжка, мъчно би могло да се каже дали тогавашното съветско държавно управление би било готово да поеме по пътя на толкоз огромни жертви. Десетки хиляди са починали и десетки хиляди са били осакатени, изгубили са здравето си. И тази жертва е била обяснена с най-главния, най-силния мотив: „ Отдаваме живота си за нашите единоверни братя ".
Каквито и да са били политическите връзки сред Русия и България, връзките сред съветската и Българската черква постоянно са били приятелски и най-топли. Достатъчно е да се спомене, че когато поражда българо-гръцката схизма, по този начин наречената схизма, и Българската черква не е признавана в фамилията на поместните православни църкви, през 1945 година решителен е бил гласът на съветската православна черква в отбрана на Българската черква, който в последна сметка докара до признаването на автокефалността на Българската черква от Световното православие. А през 53-та година същият решителен глас на съветската православна черква спомага за признаването на Българската патриаршия, която както се знае, преди време приключва съществуването си заради политиката на Турция. И след 53-та година, в продължение на 8 години, трябваше да бъдат убеждавани някои православни църкви да бъде приета Българската патриаршия, приета всички. И тук не мога да не си спомня името на своя преподавател митрополит Никодим, човек добре прочут в България, най-малко преди време, който направи доста, с цел да склони поместните православни църкви за абсолютно признание на Българската патриаршия.
Това са епизоди от нашата история и мисля, че братските връзки сред нашите църкви са издържали тестванията на времето. Бих желал да отбележа и значимото събитие, че мнозина българи са получавали обучение в духовните образователни заведения на съветската черква, а православни руснаци са учили в България. Имаме подворие, съветско подворие в София, българско подворие в Москва. Това са тъкмо тези устои, които резервират положителните връзки сред църквите ни и, както се надявам, позитивно въздействат на връзките сред нашите нации.
Въпрос: В света, в който живеем, технологиите все по-отчетливо ни завладяват. Смятате ли, че интернет, актуалният информативен кумир, лишава от духовното у индивида?
Патриарх Кирил : Идолите ги основават хората и всяка ера има свои идоли. Съвсем до неотдавна подобен кумир беше малкия екран, този кумир може би продължава да съществува за мнозина. Хората стопират да четат книги, даже и вестници, и всичкото си свободно време прекарват пред тв приемника, по тази причина и интернет не е нещо неповторимо. А преди малкия екран вестниците са играели голяма роля, разнообразни политически манифести, какво ли не е имало. Способността на индивида да се оказва в иго - а идолът е оня, който доминира. Значи, в случай че интернет е кумир, той доминира над човешкото схващане. Та, дали ще попадне под робството на интернет, или няма да попадне, зависи от индивида. Дали ще попадне под властта на алкохолизма, или няма да попадне, също зависи от индивида. И несъмнено през всяка ера, във всяко време, във всеки народ, хората се сблъскват с разнообразни провокации. Задачата на Църквата е в това да научи индивида да е свободен, свободен от външен напън, а натискът може да бъде политически, културен, информативен. Може би най-главната задача на християнството в този момент, в този актуален свят, се състои в това, при всичките тези гръмогласни заявки, че свободата е основната човешка полезност. Мисията да опази индивида от иго, тъй като политическата независимост не обезпечава същинска независимост на духа. Може да си политически свободен, само че пленен от модата, от лъжлива ценностна система, от някакви идеали, които интензивно се насаждат, в това число и от медиите, от всеобщата просвета. Християнството дава опция на индивида, като се опира на система от християнски полезности, да дава оценка на всичко протичащо се в близост. Не просто да върви в руслото или, както споделяме в този момент с британски думи, да е в " мейн стрийма " на една или друга политическа и осведомителна мода, а да продължава да е свободен, да прави оценка протичащото се въз основа на християнските си убеждения. Ако църквата се оправи с тази задача, ще помогне доста на актуалния човек да остане свободен, а това значи да резервира вярата за цялост на живота. Защото материално богатият, духовно не свободен човек, не може да бъде благополучен.
Въпрос: Чуваме за проблеми с православни храмове по света, за възможни гонения на православни. Последните образци за такива вести идват от Украйна. Каква е истината?
Патриарх Кирил : Да, ситуацията в Украйна е доста тежко, същински гонения против Украинската православна черква. Само в последно време са завзети със мощ, с принуждение, 50 храма. Непрекъснато са нападани храмове, пребивани са свещеници, пребивани са хора, физически са пребивани. Има телевизионни фрагменти с това. Свещеникът целият е в кръв, тъй като са го нарекли окупатор, а той е украинец, роден е в Украйна, приказва единствено на украински. Пребиват го само по тази причина, че е в каноничната украинска православна черква, която е наречена от локалните управляващи и от националистическите сили - черква на окупаторите. Чудовищна е обстановката. За страдание не се чува изключително мощно да подлагат на критика Украйна за нарушение на правата на индивида и на религиозните свободи. Не просто нарушение на правата на индивида и на религиозните свободи - чудовищни нарушавания с потреблението на принуждение. Всичко това е показано по малкия екран, в разнообразни документи. Днес Украинската православна черква е единствената миротворческа мощ. Всъщност обществото в Украйна е мощно разединено. Фактически това, което става в Донбас, съставлява революция. Едната част от Украйна не приема това, което се е случило в другата част на Украйна, украинското общество се оказа мощно поляризирано и не съществува действителна, единствена миротворческа мощ. Единствено Украинската православна черква разполага с миротворчески капацитет. Защо? Защото паството ѝ е и на изток, и на запад, и в центъра. Наскоро украинската черква провежда величествен миротворчески кръстен ход - вярващи от Изтока потеглиха към Киев, и вярващи от Запада потеглиха към Киев, стотици хиляди. И това беше кръстен ход за мир, за примирие, в това число и за вътрешно примирие в украинското общество. Затова доста се надяваме, че всички тези политически турбуленции в Украйна ще отминат, народът още веднъж ще заживее умерено, ще се зачитат човешките права и религиозните свободи, Украинската православна черква ще продължава своето служение. Съществува такава вяра и се молим за това.
Въпрос: В България се събраха остри реакции към Истанбулската спогодба, и по-скоро към онази част от нея, която може да бъде тълкувана като обезсмисляне на биологичната същина на мъжа и дамата. БПЦ изрично се опълчи на документа и прикани той да не бъде утвърден. Има ли Руската православна черква отношение по въпроса?
Патриарх Кирил :Същата позиция като на Българската православна черква. Документът, за който говорите, заявява, че панацеята против бедите, които могат да пораждат в фамилията - битово принуждение, принуждение против дамите, панацеята е интервенция в живота на фамилията от страна на съответните организации. Категорично сме против това. Разбира се, че страната не би трябвало да позволява принуждение, само че под формата на битката против насилието не може да се месиш в светая светих на индивида, в фамилните връзки. Освен това същият този документ планува съответното отношение към едно такова събитие като еднополовите съюзи, а Православната черква изрично не ги приема. Затова по вероучителни, богословски съображения, православните доста мъчно биха се съгласили с такива документи. И поздравявам това, че Русия не подписа този документ, че не го ратифицира. С огромна благосклонност и схващане се отнасям към позицията на Българската православна черква, която е против утвърждението на този документ от България.
Въпрос: Историята помни интервали на рецесия в връзките сред двете православни църкви - Българската и Руската. Как се развиват тези връзки през последните години?
Патриарх Кирил : Искам да кажа, че рецесии в връзките сред църквите в никакъв случай не е имало. Кризи в връзките е имало сред страните, имало е даже интервал без дипломатически връзки, имало е интервал, когато по време на военни дейности, България и Русия са били, както се споделя, от двете страни на барикадата, а църквите постоянно са били дружно. И по този начин е било непрекъснато в историята. Вече споделих за поддръжката на съветската черква за българското православие, когато то не беше признавано от гръцкото православие, когато беше българо-гръцката схизма. Споменах за дейната позиция на съветската черква за обезпечаване на автокефалния статут на Българската православна черква и на българската патриаршия. Не е имало някакви сложни връзки сред нашите църкви. Това е доста значимо. Не е имало тежки, тъмни страници в връзките. А в случай че сред църквите няма някакви тежки страници, значи и в връзките сред народите не може да има такива. Що се отнася до политиката - тя е доста изменчиво събитие. Днес политиката е една, на следващия ден друга. Важното е братските нации, без значение от политическия подтекст, да резервират положителните връзки едни с други и общата система от полезности.
Въпрос: Как гледате, Ваше светейшество, на концепцията за икуменизма?
Патриарх Кирил : Понятието „ икуменизъм " е протестантско разбиране и ние го използваме като механически термин. Всъщност става въпрос за междухристиянско съдействие. Ако приказваме за богословската страна на това съдействие, през днешния ден то е доста, доста затруднено. На първо място от събитието, че протестантските църкви, които постоянно, през цялата история, като че ли са били във фарватера на светската мисъл и са били подложени на въздействието на светската власт. И през днешния ден всички тези демократични трендове в протестантското богословие са резултат от въздействието върху протестантските богослови, върху протестантските църкви от страна на всемирски концепции - в това число за „ правата на индивида ", свободите и по този начин нататък, които допускат смяна на отношението към половете, поддръжка за еднополовите съюзи... Затова, за жалост, в богословско отношение, в този момент сме спрели нещата. Не виждам действително придвижване напред през околните години. Но за това не са отговорни православните. Постоянно приказваме за това на нашите братя протестанти - би трябвало да имаш повече независимост и по-голяма мощ на духа и качества да казваш на мощните на деня „ не ". Ето, православните се научиха да споделят на мощните на деня „ не ", тъй като сме имали доста тежка история, в това число и на връзките с управляващите. За страдание през днешния ден виждаме в протестантския свят капитулиране на главните християнски хрумвания пред демократичните метафизичен подходи към личността на индивида. А що се отнася до практическото взаимоотношение, при цялото разминаване в богословския прочит имаме, бих споделил, добър опит на взаимоотношение в разнообразни насоки. В частност, в този момент се провежда сериозен разговор по отношение на взаимоотношението на православната черква и католическата черква, и протестантските църкви, при оказването на филантропична помощ в Сирия. Мисля, че фактът на такова съдействие на православните с протестантите, с католиците, в филантропичната област, е доста позитивен и би трябвало да го разпростирам. По същия метод мисля, че защото е мощно стеснено пространството на богословския разговор и в действителност загубихме действителна вероятност за доближаване, за единодушие в областта на богословието остават други области, да вземем за пример културния разговор. Религиите постоянно са играли значима роля за културата и ето, че през днешния ден културният разговор, чрез религиозните организации, чрез църквите, би могъл да спомага за установяването на по-голямо взаимно съгласие сред хората. Затова виждам, че е останало пространство за взаимни дейности в филантропичната област и в културната сфера.
Въпрос: Често упрекват православието в симфония, в цезаропапизъм - казано с други думи в послушание на църквата по отношение на властта. Какви са вашите връзки с Путин, къде е мястото на църквата по отношение на страната?
Патриарх Кирил : Православната черква се е намирала под властта на страната първо преди революцията, в случай че приказваме за Русия. Дори не приказвам за гръцките църкви, които са били на територия следена от исляма, там е мъчно да се приказва за някаква самостоятелност и независимост. Но и в съветската империя, съгласно всички закони, които работят тогава, като се стартира от Петър I, на процедура глава на църквата е бил императорът и църквата е била включена в държавната система, била е част от държавната система. И доста е потърпевша от това, тъй като църквата е била лишена от опцията да изпраща към обществото послания, отнасящи се освен до персоналния морал, само че и до публични и даже политически въпроси. Защото от името на църквата приказва императорът, а църквата е мълчала. Много от проблемите, които пораждат през 18-и, изключително 19-и, началото на 20-и век и които довеждат до революционните събития, са се формирали в изискванията на подобен вакуум. Църквата не е имала опция да се обръща директно към хората и обществото не е чувало гласа ѝ по най-главните злободневни въпроси. Точно това е резултатът от цезаропапизма. След това идва тежкото време на гонения, там към този момент не може да става въпрос за какъвто и да било цезаропапизъм, става въпрос за оцеляването и знаете, че стотици хиляди мъченици, изповедници, са починали на територията на някогашния Съветски съюз тъкмо, с цел да запазят верността си към църквата и православната религия. Що се отнася до днешните условия, църквата в Русия е отделена от страната и страната по никакъв метод не се меси в църковните каузи. А църквата не се меси в държавните каузи. Патриархът в никакъв случай не беседва с главата на страната за назначението на някакви хора, на държавни дейци. Както и в никакъв случай по времето на моето патриаршество, а знам, че и по време на патриаршеството на предшествалия ме патриарх Алексий, никой от държавните служители не е обсъждал с патриарха тематиката за назначението на епископи или други църковни чиновници. Имаме цялостна автономност за решаването на всички вътрешни въпроси. Но църквата играе огромна роля в обществото и огромна част от хората се отъждествяват с православието. Много огромна част от хората. Не чак толкоз огромен брой всяка неделя вървят на черква, макар че вървят, само че съгласно последните статистически данни 80% от популацията знаят, какво е „ Великият пост " и огромна част от хората декларират, че ще постят по време на Великия пост. И в този момент можете да намерите постно меню и в държавните организации, и в светските заведения за хранене, т.е. хората започнаха доста интензивно да възприемат тези православни обичаи и да вземат участие в тях. А що се отнася до това, което се покрива с понятието „ цезаропапизъм ", несъмнено в модерна Русия няма нищо сходно и на нас ни е доста скъпа опцията и способността да вземаме решения, които по никакъв метод не са подбудени от каквато и да било външна мощ, в това число и от страната. Трябва да се помни и това, че московската патриаршия е черква освен за Руската федерация, това е черква за Украйна, Беларус, Казахстан, въобще ние присъстваме допълнително от 60 страни по света. Изобщо не може да става и дума за какъвто и да било цезаропапизъм, тъй като в случай че цезаропапизмът се демонстрира във връзка с една страна, той може да не устройва някоя друга страна. Затова считаме, че църквата би трябвало да е самостоятелна от страната, в смисъл да продължава да остава свободна за вземането на решенията, които се отнасят до нейния личен живот.
Въпрос: И още веднъж към актуалния човек. У нас става все по-трудно да въведем младите във вярата, да укрепим християнското образование. Имате ли подобен проблем в Русия и по какъв начин се справяте с това предизвикателство?
Патриарх Кирил : Проблемът с младежта съществува. Така или другояче множеството от младежите не посещават храмовете, това е явно. Но броят на младите, на дейните младежи в църквите пораства. Смятаме, че работата с младежта през днешния ден е приоритет за съветската православна черква. Предприехме съответни стъпки, които ни оказват помощ да засилим работата измежду младежта. Извършихме промяна в енориите в Русия. Настояваме във всяка енория, в енориите с материални благоприятни условия, с изключение на духовник, дякон, други църковни чиновници, да има и хора, които дават отговор за работата с младежта, за обществената активност и за мисионерската активност. Не просто обявихме този принцип, че във всяка енория би трябвало да има такива деятели, ние създадохе система за приготовление на такива хора. Във висшите ни образователни заведения, в нашите университети, институти, има такива факултети и курсове, където приготвяме експерти. Освен това - не всеки може да отиде да се учи особено на такава специалност. Най-често това са хора, които съчетават някаква друга работа с работата в епархията. Въпреки това те имат потребност от обучение. Затова организираме съкратени курсове за образование, за повишение на квалификацията и на миряните, които работят в обществената, в младежката и просветителната сфера. Имаме някакви триумфи, само че още са прекомерно дребни и все пак… Мога да посоча няколко цифри: младежкият актив в Москва, тези младежи, които интензивно вземат участие в църковния живот, са повече от 8000. Покрай тези 8 000 е още една огромна група младежи. Затова приказваме за десетки хиляди младежи, които въпреки всичко интензивно вземат участие в църковния живот на Москва. Въпреки това те са малцинство по съпоставяне с общия брой младежи. Ако би трябвало да приказваме за главния проблем - той е в това, че общото развиване на актуалната цивилизация не планува място за Бога в тази цивилизация. Става въпрос за една безбожна цивилизация, за извънрелигиозна цивилизация, която апропо сама се изпълва с разнообразни полезности. Най-често това са полезности в кавички, идоли, както казахте. И тъкмо тези идоли са привлекателни за младежта, по-привлекателни, в сравнение с за зрелите хора, които към този момент са натрупали витален опит. Те могат да разграничават нещата, хубавото от неприятното, едното от другото. Младежите доста постоянно се отдават на модата или на някакви идоли и несъмнено работата с младежта през днешния ден не е лесна. В същото време съм уверен, че това е най-важният приоритет на църковната активност. Трябва да се научим да работим с младежта, в това число и по интернет, в обществените мрежи. Днес доста свещеници изнасят проповеди в интернет, в обществените мрежи, от време на време доста сполучливо, от време на време не напълно. Лично аз не обичам, когато свещениците се пробват да приказват на езика на младежта, като употребяват и юношески сленг. Не би трябвало да мимикрираш, да се правиш на юноша. Въпросът е да занесеш на младежите концепциите, които ще са привлекателни за тях, да се научим да приказваме с тях на език понятен и прелъстителен за тях. Това е задачата на свещеника, задачата на църквата.
Въпрос: Ваше Светейшество, Благословете! Благодаря, че приехте поканата ни за това изявление особено за българските медии - това са Българска национална телевизия, БНР и вестник " Труд ". С какво обръщение към българския народ идвате в България?
Патриарх Кирил : Със същото обръщение, с което нормално идват патриарсите в България, и със същото обръщение, с което българските патриарси идват в Русия. Православната черква, съветската черква и Българската черква имат една дълга история на приятелски връзки точно тъй като нашите нации, в болшинството си, са православни. Защото нашите нации имат доста общо като просвета, даже и като език. В Русия постоянно са възприемали България като братска страна и историята добре удостоверява тази теза. Аз ще дойде на посещаване по отношение на честването на 140-тата годишнина от Освобождението на България. И ми се ще да кажа, че точно съветската черква, с молебените си за страдащия български народ съвсем във всички съветски храмове, основава такова публично мнение, което оказва въздействие за взимане на политическите решения по отношение на присъединяване на Русия във военните дейности на Балканите. Без тази поддръжка изпод, без тази общонародна поддръжка, мъчно би могло да се каже дали тогавашното съветско държавно управление би било готово да поеме по пътя на толкоз огромни жертви. Десетки хиляди са починали и десетки хиляди са били осакатени, изгубили са здравето си. И тази жертва е била обяснена с най-главния, най-силния мотив: „ Отдаваме живота си за нашите единоверни братя ".
Каквито и да са били политическите връзки сред Русия и България, връзките сред съветската и Българската черква постоянно са били приятелски и най-топли. Достатъчно е да се спомене, че когато поражда българо-гръцката схизма, по този начин наречената схизма, и Българската черква не е признавана в фамилията на поместните православни църкви, през 1945 година решителен е бил гласът на съветската православна черква в отбрана на Българската черква, който в последна сметка докара до признаването на автокефалността на Българската черква от Световното православие. А през 53-та година същият решителен глас на съветската православна черква спомага за признаването на Българската патриаршия, която както се знае, преди време приключва съществуването си заради политиката на Турция. И след 53-та година, в продължение на 8 години, трябваше да бъдат убеждавани някои православни църкви да бъде приета Българската патриаршия, приета всички. И тук не мога да не си спомня името на своя преподавател митрополит Никодим, човек добре прочут в България, най-малко преди време, който направи доста, с цел да склони поместните православни църкви за абсолютно признание на Българската патриаршия.
Това са епизоди от нашата история и мисля, че братските връзки сред нашите църкви са издържали тестванията на времето. Бих желал да отбележа и значимото събитие, че мнозина българи са получавали обучение в духовните образователни заведения на съветската черква, а православни руснаци са учили в България. Имаме подворие, съветско подворие в София, българско подворие в Москва. Това са тъкмо тези устои, които резервират положителните връзки сред църквите ни и, както се надявам, позитивно въздействат на връзките сред нашите нации.
Въпрос: В света, в който живеем, технологиите все по-отчетливо ни завладяват. Смятате ли, че интернет, актуалният информативен кумир, лишава от духовното у индивида?
Патриарх Кирил : Идолите ги основават хората и всяка ера има свои идоли. Съвсем до неотдавна подобен кумир беше малкия екран, този кумир може би продължава да съществува за мнозина. Хората стопират да четат книги, даже и вестници, и всичкото си свободно време прекарват пред тв приемника, по тази причина и интернет не е нещо неповторимо. А преди малкия екран вестниците са играели голяма роля, разнообразни политически манифести, какво ли не е имало. Способността на индивида да се оказва в иго - а идолът е оня, който доминира. Значи, в случай че интернет е кумир, той доминира над човешкото схващане. Та, дали ще попадне под робството на интернет, или няма да попадне, зависи от индивида. Дали ще попадне под властта на алкохолизма, или няма да попадне, също зависи от индивида. И несъмнено през всяка ера, във всяко време, във всеки народ, хората се сблъскват с разнообразни провокации. Задачата на Църквата е в това да научи индивида да е свободен, свободен от външен напън, а натискът може да бъде политически, културен, информативен. Може би най-главната задача на християнството в този момент, в този актуален свят, се състои в това, при всичките тези гръмогласни заявки, че свободата е основната човешка полезност. Мисията да опази индивида от иго, тъй като политическата независимост не обезпечава същинска независимост на духа. Може да си политически свободен, само че пленен от модата, от лъжлива ценностна система, от някакви идеали, които интензивно се насаждат, в това число и от медиите, от всеобщата просвета. Християнството дава опция на индивида, като се опира на система от християнски полезности, да дава оценка на всичко протичащо се в близост. Не просто да върви в руслото или, както споделяме в този момент с британски думи, да е в " мейн стрийма " на една или друга политическа и осведомителна мода, а да продължава да е свободен, да прави оценка протичащото се въз основа на християнските си убеждения. Ако църквата се оправи с тази задача, ще помогне доста на актуалния човек да остане свободен, а това значи да резервира вярата за цялост на живота. Защото материално богатият, духовно не свободен човек, не може да бъде благополучен.
Въпрос: Чуваме за проблеми с православни храмове по света, за възможни гонения на православни. Последните образци за такива вести идват от Украйна. Каква е истината?
Патриарх Кирил : Да, ситуацията в Украйна е доста тежко, същински гонения против Украинската православна черква. Само в последно време са завзети със мощ, с принуждение, 50 храма. Непрекъснато са нападани храмове, пребивани са свещеници, пребивани са хора, физически са пребивани. Има телевизионни фрагменти с това. Свещеникът целият е в кръв, тъй като са го нарекли окупатор, а той е украинец, роден е в Украйна, приказва единствено на украински. Пребиват го само по тази причина, че е в каноничната украинска православна черква, която е наречена от локалните управляващи и от националистическите сили - черква на окупаторите. Чудовищна е обстановката. За страдание не се чува изключително мощно да подлагат на критика Украйна за нарушение на правата на индивида и на религиозните свободи. Не просто нарушение на правата на индивида и на религиозните свободи - чудовищни нарушавания с потреблението на принуждение. Всичко това е показано по малкия екран, в разнообразни документи. Днес Украинската православна черква е единствената миротворческа мощ. Всъщност обществото в Украйна е мощно разединено. Фактически това, което става в Донбас, съставлява революция. Едната част от Украйна не приема това, което се е случило в другата част на Украйна, украинското общество се оказа мощно поляризирано и не съществува действителна, единствена миротворческа мощ. Единствено Украинската православна черква разполага с миротворчески капацитет. Защо? Защото паството ѝ е и на изток, и на запад, и в центъра. Наскоро украинската черква провежда величествен миротворчески кръстен ход - вярващи от Изтока потеглиха към Киев, и вярващи от Запада потеглиха към Киев, стотици хиляди. И това беше кръстен ход за мир, за примирие, в това число и за вътрешно примирие в украинското общество. Затова доста се надяваме, че всички тези политически турбуленции в Украйна ще отминат, народът още веднъж ще заживее умерено, ще се зачитат човешките права и религиозните свободи, Украинската православна черква ще продължава своето служение. Съществува такава вяра и се молим за това.
Въпрос: В България се събраха остри реакции към Истанбулската спогодба, и по-скоро към онази част от нея, която може да бъде тълкувана като обезсмисляне на биологичната същина на мъжа и дамата. БПЦ изрично се опълчи на документа и прикани той да не бъде утвърден. Има ли Руската православна черква отношение по въпроса?
Патриарх Кирил :Същата позиция като на Българската православна черква. Документът, за който говорите, заявява, че панацеята против бедите, които могат да пораждат в фамилията - битово принуждение, принуждение против дамите, панацеята е интервенция в живота на фамилията от страна на съответните организации. Категорично сме против това. Разбира се, че страната не би трябвало да позволява принуждение, само че под формата на битката против насилието не може да се месиш в светая светих на индивида, в фамилните връзки. Освен това същият този документ планува съответното отношение към едно такова събитие като еднополовите съюзи, а Православната черква изрично не ги приема. Затова по вероучителни, богословски съображения, православните доста мъчно биха се съгласили с такива документи. И поздравявам това, че Русия не подписа този документ, че не го ратифицира. С огромна благосклонност и схващане се отнасям към позицията на Българската православна черква, която е против утвърждението на този документ от България.
Въпрос: Историята помни интервали на рецесия в връзките сред двете православни църкви - Българската и Руската. Как се развиват тези връзки през последните години?
Патриарх Кирил : Искам да кажа, че рецесии в връзките сред църквите в никакъв случай не е имало. Кризи в връзките е имало сред страните, имало е даже интервал без дипломатически връзки, имало е интервал, когато по време на военни дейности, България и Русия са били, както се споделя, от двете страни на барикадата, а църквите постоянно са били дружно. И по този начин е било непрекъснато в историята. Вече споделих за поддръжката на съветската черква за българското православие, когато то не беше признавано от гръцкото православие, когато беше българо-гръцката схизма. Споменах за дейната позиция на съветската черква за обезпечаване на автокефалния статут на Българската православна черква и на българската патриаршия. Не е имало някакви сложни връзки сред нашите църкви. Това е доста значимо. Не е имало тежки, тъмни страници в връзките. А в случай че сред църквите няма някакви тежки страници, значи и в връзките сред народите не може да има такива. Що се отнася до политиката - тя е доста изменчиво събитие. Днес политиката е една, на следващия ден друга. Важното е братските нации, без значение от политическия подтекст, да резервират положителните връзки едни с други и общата система от полезности.
Въпрос: Как гледате, Ваше светейшество, на концепцията за икуменизма?
Патриарх Кирил : Понятието „ икуменизъм " е протестантско разбиране и ние го използваме като механически термин. Всъщност става въпрос за междухристиянско съдействие. Ако приказваме за богословската страна на това съдействие, през днешния ден то е доста, доста затруднено. На първо място от събитието, че протестантските църкви, които постоянно, през цялата история, като че ли са били във фарватера на светската мисъл и са били подложени на въздействието на светската власт. И през днешния ден всички тези демократични трендове в протестантското богословие са резултат от въздействието върху протестантските богослови, върху протестантските църкви от страна на всемирски концепции - в това число за „ правата на индивида ", свободите и по този начин нататък, които допускат смяна на отношението към половете, поддръжка за еднополовите съюзи... Затова, за жалост, в богословско отношение, в този момент сме спрели нещата. Не виждам действително придвижване напред през околните години. Но за това не са отговорни православните. Постоянно приказваме за това на нашите братя протестанти - би трябвало да имаш повече независимост и по-голяма мощ на духа и качества да казваш на мощните на деня „ не ". Ето, православните се научиха да споделят на мощните на деня „ не ", тъй като сме имали доста тежка история, в това число и на връзките с управляващите. За страдание през днешния ден виждаме в протестантския свят капитулиране на главните християнски хрумвания пред демократичните метафизичен подходи към личността на индивида. А що се отнася до практическото взаимоотношение, при цялото разминаване в богословския прочит имаме, бих споделил, добър опит на взаимоотношение в разнообразни насоки. В частност, в този момент се провежда сериозен разговор по отношение на взаимоотношението на православната черква и католическата черква, и протестантските църкви, при оказването на филантропична помощ в Сирия. Мисля, че фактът на такова съдействие на православните с протестантите, с католиците, в филантропичната област, е доста позитивен и би трябвало да го разпростирам. По същия метод мисля, че защото е мощно стеснено пространството на богословския разговор и в действителност загубихме действителна вероятност за доближаване, за единодушие в областта на богословието остават други области, да вземем за пример културния разговор. Религиите постоянно са играли значима роля за културата и ето, че през днешния ден културният разговор, чрез религиозните организации, чрез църквите, би могъл да спомага за установяването на по-голямо взаимно съгласие сред хората. Затова виждам, че е останало пространство за взаимни дейности в филантропичната област и в културната сфера.
Въпрос: Често упрекват православието в симфония, в цезаропапизъм - казано с други думи в послушание на църквата по отношение на властта. Какви са вашите връзки с Путин, къде е мястото на църквата по отношение на страната?
Патриарх Кирил : Православната черква се е намирала под властта на страната първо преди революцията, в случай че приказваме за Русия. Дори не приказвам за гръцките църкви, които са били на територия следена от исляма, там е мъчно да се приказва за някаква самостоятелност и независимост. Но и в съветската империя, съгласно всички закони, които работят тогава, като се стартира от Петър I, на процедура глава на църквата е бил императорът и църквата е била включена в държавната система, била е част от държавната система. И доста е потърпевша от това, тъй като църквата е била лишена от опцията да изпраща към обществото послания, отнасящи се освен до персоналния морал, само че и до публични и даже политически въпроси. Защото от името на църквата приказва императорът, а църквата е мълчала. Много от проблемите, които пораждат през 18-и, изключително 19-и, началото на 20-и век и които довеждат до революционните събития, са се формирали в изискванията на подобен вакуум. Църквата не е имала опция да се обръща директно към хората и обществото не е чувало гласа ѝ по най-главните злободневни въпроси. Точно това е резултатът от цезаропапизма. След това идва тежкото време на гонения, там към този момент не може да става въпрос за какъвто и да било цезаропапизъм, става въпрос за оцеляването и знаете, че стотици хиляди мъченици, изповедници, са починали на територията на някогашния Съветски съюз тъкмо, с цел да запазят верността си към църквата и православната религия. Що се отнася до днешните условия, църквата в Русия е отделена от страната и страната по никакъв метод не се меси в църковните каузи. А църквата не се меси в държавните каузи. Патриархът в никакъв случай не беседва с главата на страната за назначението на някакви хора, на държавни дейци. Както и в никакъв случай по времето на моето патриаршество, а знам, че и по време на патриаршеството на предшествалия ме патриарх Алексий, никой от държавните служители не е обсъждал с патриарха тематиката за назначението на епископи или други църковни чиновници. Имаме цялостна автономност за решаването на всички вътрешни въпроси. Но църквата играе огромна роля в обществото и огромна част от хората се отъждествяват с православието. Много огромна част от хората. Не чак толкоз огромен брой всяка неделя вървят на черква, макар че вървят, само че съгласно последните статистически данни 80% от популацията знаят, какво е „ Великият пост " и огромна част от хората декларират, че ще постят по време на Великия пост. И в този момент можете да намерите постно меню и в държавните организации, и в светските заведения за хранене, т.е. хората започнаха доста интензивно да възприемат тези православни обичаи и да вземат участие в тях. А що се отнася до това, което се покрива с понятието „ цезаропапизъм ", несъмнено в модерна Русия няма нищо сходно и на нас ни е доста скъпа опцията и способността да вземаме решения, които по никакъв метод не са подбудени от каквато и да било външна мощ, в това число и от страната. Трябва да се помни и това, че московската патриаршия е черква освен за Руската федерация, това е черква за Украйна, Беларус, Казахстан, въобще ние присъстваме допълнително от 60 страни по света. Изобщо не може да става и дума за какъвто и да било цезаропапизъм, тъй като в случай че цезаропапизмът се демонстрира във връзка с една страна, той може да не устройва някоя друга страна. Затова считаме, че църквата би трябвало да е самостоятелна от страната, в смисъл да продължава да остава свободна за вземането на решенията, които се отнасят до нейния личен живот.
Въпрос: И още веднъж към актуалния човек. У нас става все по-трудно да въведем младите във вярата, да укрепим християнското образование. Имате ли подобен проблем в Русия и по какъв начин се справяте с това предизвикателство?
Патриарх Кирил : Проблемът с младежта съществува. Така или другояче множеството от младежите не посещават храмовете, това е явно. Но броят на младите, на дейните младежи в църквите пораства. Смятаме, че работата с младежта през днешния ден е приоритет за съветската православна черква. Предприехме съответни стъпки, които ни оказват помощ да засилим работата измежду младежта. Извършихме промяна в енориите в Русия. Настояваме във всяка енория, в енориите с материални благоприятни условия, с изключение на духовник, дякон, други църковни чиновници, да има и хора, които дават отговор за работата с младежта, за обществената активност и за мисионерската активност. Не просто обявихме този принцип, че във всяка енория би трябвало да има такива деятели, ние създадохе система за приготовление на такива хора. Във висшите ни образователни заведения, в нашите университети, институти, има такива факултети и курсове, където приготвяме експерти. Освен това - не всеки може да отиде да се учи особено на такава специалност. Най-често това са хора, които съчетават някаква друга работа с работата в епархията. Въпреки това те имат потребност от обучение. Затова организираме съкратени курсове за образование, за повишение на квалификацията и на миряните, които работят в обществената, в младежката и просветителната сфера. Имаме някакви триумфи, само че още са прекомерно дребни и все пак… Мога да посоча няколко цифри: младежкият актив в Москва, тези младежи, които интензивно вземат участие в църковния живот, са повече от 8000. Покрай тези 8 000 е още една огромна група младежи. Затова приказваме за десетки хиляди младежи, които въпреки всичко интензивно вземат участие в църковния живот на Москва. Въпреки това те са малцинство по съпоставяне с общия брой младежи. Ако би трябвало да приказваме за главния проблем - той е в това, че общото развиване на актуалната цивилизация не планува място за Бога в тази цивилизация. Става въпрос за една безбожна цивилизация, за извънрелигиозна цивилизация, която апропо сама се изпълва с разнообразни полезности. Най-често това са полезности в кавички, идоли, както казахте. И тъкмо тези идоли са привлекателни за младежта, по-привлекателни, в сравнение с за зрелите хора, които към този момент са натрупали витален опит. Те могат да разграничават нещата, хубавото от неприятното, едното от другото. Младежите доста постоянно се отдават на модата или на някакви идоли и несъмнено работата с младежта през днешния ден не е лесна. В същото време съм уверен, че това е най-важният приоритет на църковната активност. Трябва да се научим да работим с младежта, в това число и по интернет, в обществените мрежи. Днес доста свещеници изнасят проповеди в интернет, в обществените мрежи, от време на време доста сполучливо, от време на време не напълно. Лично аз не обичам, когато свещениците се пробват да приказват на езика на младежта, като употребяват и юношески сленг. Не би трябвало да мимикрираш, да се правиш на юноша. Въпросът е да занесеш на младежите концепциите, които ще са привлекателни за тях, да се научим да приказваме с тях на език понятен и прелъстителен за тях. Това е задачата на свещеника, задачата на църквата.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ