По възпитанието си най-вече сме приготвени да разваляме, отколкото да създаваме ~ Тодор ИКОНОМОВ
За престижа на закона и потребността от „ персони почтени, почтени и деятелни ” в националното посланичество на България - думи на видния наш публицист, възрожденски преподавател, църковен деятел, политик и общественик Тодор Икономов (1835 ~ 1892). Той е един от водачите на Консервативната партия и основателите на консервативния план за Българска конституция.
Тодор Икономов (1835 ~ 1892)
Реч на Учредителното заседание, 27 март 1879 година
Почитаемо Събрание, като съм един от тези, които са подписали предлагането за две камари у нашето родно място, аз смятам за нужно да обясня аргументите, които са ме предиздвикали да желая наред с камарата на Народното събрание и една втора камара, наречена у мене Сенат...
Господа! Народното събрание показва националните стремежи и съставлява националните ползи в делото на законодателството. Но националните стремежи и националните ползи сами по себе си са прекомерно общо и несигурно нещо. Дори и тогава, когато огромно мнозинство от Събранието е според в принцип върху едно нещо, върху една потребност, върху един закон, даже и тогава има прекомерно огромна разлика в мненията за детайлностите и приложението на речения закон... А различията елементарно могат докара Народното събрание до постановления, които не са към този момент чист национален интерес.
При съществуването на втора камара, на Сенат, таквози отстранение в изтълкуването на националните стремежи и ползи ще бъде по-малко допустимо, тъй като с работата ще се заемат и други люде, които се водят от други съображения, имат други взглядове за работите и по тази причина намират се в състояние освен да съзрат уклонението, само че и да изправят, в случай че ги слушат, това, което е затъмнено в решенията на Народното събрание.
Народната воля, както се показва в законите, би трябвало да бъде твърда и непрекъсната, тъй като и законите би трябвало да бъдат яки и избрани, а не дело на каприз на часа. А с цел да бъдат законите разследване на надълбоко уяснени аргументи и цели, тий би трябвало да бъдат плод на крепко обсъждане и всестранно разглеждане. Но пита се, допустимо ли е таквози разглеждане, когато то ще става единствено на едно място, когато ще преглеждат единствено тези, които въплъщават в себе си неуяснените или уяснените единствено от една страна стремежи на народа и гледат на работите по същия метод, както и масата? Ако за блясване на каква да е истина е потребна диаметралност на мненията, за делото на законите това е още по-потребно. Тая нужда доста добре се извършва от Сената.
Господа! Избирането на представителите на Народното събрание всеки път става при известно въодушевление на обществото. По тая причина Събранието всеки път ще бъде наклонено да удовлетворява повече таквизи претенции, потребности и ползи, които имат краткотрайно значение. Това всеки път ще придава на законите краткотраен темперамент и ще влече стремления за непрекъснати промени, в случай че с второто разглеждане от други хора с други трендове, с повече устоян разум не се придаде на тези закони по-голяма общественост, по дълга продължителност.
После разискването в Сената, който ще бъде формиран по различен метод и турен в други условия, постановяваните закони ще получават несравнено по-голямо съвършенство, по-голяма точност, повече поредност и здравина... Не би трябвало да крием от себе си, че детайлите на устрояването и закрепването у нас са прекомерно малко и че по възпитанието си най-много сме приготвени да скапваме, в сравнение с да сътворяваме.
А на това като се притури, от една страна, слабата умствена подпорка на всички тези от нас, които могат да бъдат членове на бъдещите наши Народни събрания, а въпреки това, недомисленото въодушевление след всяка нова концепция, то най-очевидно става, таквози Народно заседание не ще остане вън от увлеченията, надалеч от прибързаните и едностранчиви решения в делото на узаконенията по другите елементи на ръководството.
При постановлението, че бъдещите Народни събрания би трябвало да се състоят от представители, определени от народа, ний можем да бъдем уверени, че болшинството на Събранието ще съставляват, от една страна, млади и ревностни момци, а от друга, самодоволни жители от еснафите, че така формираното Събрание в никакъв случай не ще бъде непознато на увлеченията. Ревностните ще тласкат доста далеко, а другите ще ги погледуват по неведение или благодушие и във вотирането на доста закони ще се допусти без Сенат такава поспешност, която във всеки случай гибелно ще работи върху държавния порядък в страната.
Ако таквизи закони се одобряват от княза, те ще имат малотраен темперамент и ще отслабват и подкопават престижа на закона изобщо. Ако ли не се одобряват и се отхвърлен от княза, стълкновенията сред двете управляващи ще бъдат неизбежни и отслабването на всяка една от тях ще пристигна сама по себе си...
Сенатът, господа, ни е необходим, тъй като единствено той може да поправи и контролира изражението на националните стремежи, които се изричат пред Народното събрание. Ако желаеме нашето държавно управление да бъде закрепено и страната ни спокойна в първите години, в годините, когато всичките наши старания би трябвало да бъдат устремени към заякчването на политическата ни автономия и към постижение на друга по-висока и общонародна цел, към съединението на наший народ в едно цяло, без да бъдем, въпреки това, играчка на едно безкрайно диктаторство...
Някои от нашите се стряскат от името „ Сенат ”, тъй като то им наумява някакво разделяне в народа на класи и на разнообразни строго отделени ползи. Тий казуват, че Сенатът или Горната камара у другите нации се е появила единствено по тази причина, тъй като е съществувало разделяне в обществото. С одобрявания Сенат не ще ли докараме у нас такова разделяне на привилегировани съсловия и непривилегировани?
У доста страни Сенат е признат не тъй като той ще съставлява особени класи и ползи на обществото, а тъй като е необходим един регулатор в делото на националното посланичество. Други от почитаемите събратя се плашат от името „ Сенат “ по това, че така институция единствено може да се преобърне на място за излежаване, тоест на място, дето могат да се прегледват тези, които по старости или по друга причина не влизат в работа, а пък би трябвало да им се даде някакво състояние.
Накъсо: тия се боят да не би нашият Сенат да се обърне на турский Държавен съвет, дето се назначаваха всичките великочинни паши и беюве, неспособни за нищо друго... От нас, господа, от нашето Събрание зависи да наредим нашия Сенат по този начин, щото в него освен да се съставлява същий и единний български народ, само че и да се слагат персони почтени, почтени и деятелни… ”
Из: „ Дневници на Учредителното заседание от 1879 година “, съставителство Веселин Методиев, ИК „ Гутенберг ”, София 2004 година
Снимка: Тодор Икономов (1835-1892) bg.wikipedia.org
