Щатският борсов балон ще е най-големият в историята
За Андрю Парлин - създател и основен капиталов шеф на капиталовата консултантска компания "Уошингтън Пийк " - протичащото се на фондовите тържища е дежавю. Защото, тъкмо както в края на 80-те години на предишния век бомбастичните истории за напредък на пазара на недвижими парцели надуха ценови балони в Япония, по този начин в наши дни те гастролират на фондовите тържища.
Този път най-горещите браншове в Америка са технологиите: цените на акциите на компании с действително или хипотетично присъединяване в облка, цифровите разплащания, електрическите коли, храните с растителен призход и всичко, обвързвано с "неприсъствената " стопанска система, са скочили до небесата, разяснява Парлин за "Файненшъл таймс ".
Балоните се оформят към самостоятелни акции и браншове, и тъкмо както концентричните окръжности на остатъка се уголемяват, по този начин от ден на ден фирмена бумаги се инфектират. А връзката сред фундаменталния разбор и котировките на акциите се къса.
По данни на организация "Блумбърг " през днешния ден 530 (или 6.2%) от записаните на борсата елементарни акции на 8513 американски компании се търгуват на цени, надхвърлящи 10 пъти оперативните им приходи - извънредно рядко и рисково събитие. През март този дял е бил 3.8 %.
Единствено по време на пика на софтуерния взрив през 2000-а 6.6% от книжата на записаните на тържищата компании са се търгували на цени, надхвърлящи 10 пъти оперативните доходи. По това време измежду тях са попаднали три от десетте американски компании с най-висока пазарна капитализация: "Сиско ", "Интел " и "Оракъл ". Днес броят им е четири: "Майкрософт ", "Фейсбук ", "Тесла " и "Виза ".
Големият проблем е, че съотношението на пазарната оценка на акциите към оперативните приходи на компаниите не може да се задържи толкоз високо в стратосферата за дълъг интервал от време. И по предписание то не се намалява гладко, а посредством зрелищно и шокиращо пръсване на ценовия балон.
В записките си от 2007-а някогашният ръководител на Федералния запас Алън Грийнспан написа, че "Америка се е трансформирала в нация на акционери ", визирайки края на 1996-а. Той отбелязва, че общата пазарна оценка на вложенията в щатски акции е скочила от 60% от Брутният вътрешен продукт през 1990-а до 120% от Брутният вътрешен продукт през 1996-а - "съотношение, надхвърлено само от Япония в разгара на имотния балон от 80-е години на предишния век " (по сметки на Световната банка, то е достигнало 140% от Брутният вътрешен продукт през 1989-а).
За удивление на Грийнспан, американците са настигнали японците по този индикатор още през 2000 година. А през днешния ден съотношението на общата пазарна капитализация на американските компании към Брутният вътрешен продукт е на косъм от 200 %. Само членовете на S&P 500 се правят оценка на общо към 30 трлн. щ. $ или 150% от Брутният вътрешен продукт.
Кога ще завърши тази полуда е мъчно да се каже. Но като се има поради великодушната парична политика на Федералния запас, балонът несъмнено ще е най-големият в американската борсова история.
Този път най-горещите браншове в Америка са технологиите: цените на акциите на компании с действително или хипотетично присъединяване в облка, цифровите разплащания, електрическите коли, храните с растителен призход и всичко, обвързвано с "неприсъствената " стопанска система, са скочили до небесата, разяснява Парлин за "Файненшъл таймс ".
Балоните се оформят към самостоятелни акции и браншове, и тъкмо както концентричните окръжности на остатъка се уголемяват, по този начин от ден на ден фирмена бумаги се инфектират. А връзката сред фундаменталния разбор и котировките на акциите се къса.
По данни на организация "Блумбърг " през днешния ден 530 (или 6.2%) от записаните на борсата елементарни акции на 8513 американски компании се търгуват на цени, надхвърлящи 10 пъти оперативните им приходи - извънредно рядко и рисково събитие. През март този дял е бил 3.8 %.
Единствено по време на пика на софтуерния взрив през 2000-а 6.6% от книжата на записаните на тържищата компании са се търгували на цени, надхвърлящи 10 пъти оперативните доходи. По това време измежду тях са попаднали три от десетте американски компании с най-висока пазарна капитализация: "Сиско ", "Интел " и "Оракъл ". Днес броят им е четири: "Майкрософт ", "Фейсбук ", "Тесла " и "Виза ".
Големият проблем е, че съотношението на пазарната оценка на акциите към оперативните приходи на компаниите не може да се задържи толкоз високо в стратосферата за дълъг интервал от време. И по предписание то не се намалява гладко, а посредством зрелищно и шокиращо пръсване на ценовия балон.
В записките си от 2007-а някогашният ръководител на Федералния запас Алън Грийнспан написа, че "Америка се е трансформирала в нация на акционери ", визирайки края на 1996-а. Той отбелязва, че общата пазарна оценка на вложенията в щатски акции е скочила от 60% от Брутният вътрешен продукт през 1990-а до 120% от Брутният вътрешен продукт през 1996-а - "съотношение, надхвърлено само от Япония в разгара на имотния балон от 80-е години на предишния век " (по сметки на Световната банка, то е достигнало 140% от Брутният вътрешен продукт през 1989-а).
За удивление на Грийнспан, американците са настигнали японците по този индикатор още през 2000 година. А през днешния ден съотношението на общата пазарна капитализация на американските компании към Брутният вътрешен продукт е на косъм от 200 %. Само членовете на S&P 500 се правят оценка на общо към 30 трлн. щ. $ или 150% от Брутният вътрешен продукт.
Кога ще завърши тази полуда е мъчно да се каже. Но като се има поради великодушната парична политика на Федералния запас, балонът несъмнено ще е най-големият в американската борсова история.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ