За 93% от българите езикът е основен елемент на националната

За 93% от българите езикът е главен детайл на националната ни еднаквост. Това демонстрира първото в България широкомащабно представително проучване на отношението на актуалната българска езикова общественост към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в границите на две години – от 2017 до 2019 година Базова организация е Институтът за български език на Българска академия на науките, който създава кодификационните документи, наложителни за формалната писмена процедура на български литературен език. Начинанието е трудоемко и скъпо, само че събраните данни ще бъдат меродавни най-малко за десетилетие, тъй като настройките се трансформират доста постепенно, даже когато практиката демонстрира мощно разколебаване в използването на някои правила.

Учените откриват, че интервюираните 1000 пълнолетни българи освен не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, само че даже изричат задоволство, че е потърсено мнението им за нещо в действителност значимо. Символната стойност на езика се оказва водеща за сънародниците ни, което се удостоверява и от разминаването сред настройките им към книжовната норма и практическото използване на разпоредбите.

Като доста значима е посочена и функционалността на книжовния български език като средство за другарство. За разлика от възрожденския интервал през днешния ден книжовният български език има по-скоро разграничаваща, в сравнение с сплотяваща функционалност. В тази посока е и резултатът от приемането на българския език като един от формалните езици на Европейския съюз, както и одобряването на кирилицата като желаната писменост за писмена връзка. Владеенето на книжовния език също по този начин е аршин за разграничение сред „ грамотни “ и „ необразовани “.

Учените обръщат внимание, че една група от интервюираните внезапно се отделя от всички останали – това е групата на хората, които сами се дефинират като „ живеещи в бедност “. За тях въпросите, свързани с книжовния език, не са от голяма важност, а отговорите най-често са „ не мога да преценява “. Макар че те са по-малко от 1 %, обезпокоително е, че има жители, които са изцяло отчуждени и изолирани от общността.

Анкетата демонстрира също, че множеството българи са търпими към грешките на близките и рядко им вършат забележки, вероятно заради личната си нерешителност във връзка с книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на високопоставени персони, политици, публицисти и други публични лица е огромна. Езиковедите следят и очебийно доверие към благонадеждни научни източници на информация и информация по затруднителни случаи на приложимост. Голямо е търсенето посредством интернет. Това прави изключително необходимо основаването на интернет платформа от езикови запаси и на тази нужда би трябвало да отговори платформата, която следва да бъде въведена – БЕРОН (български езикови запаси онлайн).

Представителното изследване на настройките към книжовната норма и използването на одобрените правила дава на учените солидни причини в работата им. Високата оценка на символната функционалност на книжовния ни език като детайл на националната ни еднаквост е явен сигнал към вземащите значими решения за страната ни, че по тематиката за езика би трябвало да се работи доста деликатно, с причини и ценене на публичните настройки.

В предаването „ За думите “ – диалог с доцент Руска Станчева и доцент Татяна Александрова от Секцията по актуален български език на Института за български език при Българска академия на науките, част от екипа на изследването.