За 93% от българите езикът е основен елемент на националната идентичност
За 93% от българите езикът е главен детайл на националната ни еднаквост. Това демонстрира първото в България широкомащабно представително проучване на отношението на актуалната българска езикова общественост към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в границите на две години – от 2017 до 2019 година Базова организация е Институтът за български език на Българска академия на науките, който създава кодификационните документи, наложителни за формалната писмена процедура на български литературен език. Начинанието е трудоемко и скъпо, само че събраните данни ще бъдат меродавни най-малко за десетилетие, тъй като настройките се трансформират доста постепенно, даже когато практиката демонстрира мощно разколебаване в използването на някои правила.
Учените откриват, че интервюираните 1000 пълнолетни българи освен не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, само че даже изричат задоволство, че е потърсено мнението им за нещо в действителност значимо. Символната стойност на езика се оказва водеща за сънародниците ни, което се удостоверява и от разминаването сред настройките им към книжовната норма и практическото използване на разпоредбите.
Като доста значима е посочена и функционалността на книжовния български език като средство за другарство. За разлика от възрожденския интервал през днешния ден книжовният български език има по-скоро разграничаваща, в сравнение с сплотяваща функционалност. В тази посока е и резултатът от приемането на българския език като един от формалните езици на Европейския съюз, както и одобряването на кирилицата като желаната писменост за писмена връзка. Владеенето на книжовния език също по този начин е аршин за разграничение сред „ грамотни “ и „ необразовани “.
Учените обръщат внимание, че една група от интервюираните внезапно се отделя от всички останали – това е групата на хората, които сами се дефинират като „ живеещи в бедност “. За тях въпросите, свързани с книжовния език, не са от голяма важност, а отговорите най-често са „ не мога да преценява “. Макар че те са по-малко от 1 %, обезпокоително е, че има жители, които са изцяло отчуждени и изолирани от общността.
Анкетата демонстрира също, че множеството българи са търпими към грешките на близките и рядко им вършат забележки, вероятно заради личната си нерешителност във връзка с книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на високопоставени персони, политици, публицисти и други публични лица е огромна. Езиковедите следят и очебийно доверие към благонадеждни научни източници на информация и информация по затруднителни случаи на приложимост. Голямо е търсенето посредством интернет. Това прави изключително необходимо основаването на интернет платформа от езикови запаси и на тази нужда би трябвало да отговори платформата, която следва да бъде въведена – БЕРОН (български езикови запаси онлайн).
Представителното изследване на настройките към книжовната норма и използването на одобрените правила дава на учените солидни причини в работата им. Високата оценка на символната функционалност на книжовния ни език като детайл на националната ни еднаквост е явен сигнал към вземащите значими решения за страната ни, че по тематиката за езика би трябвало да се работи доста деликатно, с причини и ценене на публичните настройки.
В предаването „ За думите “ – диалог с доцент Руска Станчева и доцент Татяна Александрова от Секцията по актуален български език на Института за български език при Българска академия на науките, част от екипа на изследването.
Учените откриват, че интервюираните 1000 пълнолетни българи освен не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, само че даже изричат задоволство, че е потърсено мнението им за нещо в действителност значимо. Символната стойност на езика се оказва водеща за сънародниците ни, което се удостоверява и от разминаването сред настройките им към книжовната норма и практическото използване на разпоредбите.
Като доста значима е посочена и функционалността на книжовния български език като средство за другарство. За разлика от възрожденския интервал през днешния ден книжовният български език има по-скоро разграничаваща, в сравнение с сплотяваща функционалност. В тази посока е и резултатът от приемането на българския език като един от формалните езици на Европейския съюз, както и одобряването на кирилицата като желаната писменост за писмена връзка. Владеенето на книжовния език също по този начин е аршин за разграничение сред „ грамотни “ и „ необразовани “.
Учените обръщат внимание, че една група от интервюираните внезапно се отделя от всички останали – това е групата на хората, които сами се дефинират като „ живеещи в бедност “. За тях въпросите, свързани с книжовния език, не са от голяма важност, а отговорите най-често са „ не мога да преценява “. Макар че те са по-малко от 1 %, обезпокоително е, че има жители, които са изцяло отчуждени и изолирани от общността.
Анкетата демонстрира също, че множеството българи са търпими към грешките на близките и рядко им вършат забележки, вероятно заради личната си нерешителност във връзка с книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на високопоставени персони, политици, публицисти и други публични лица е огромна. Езиковедите следят и очебийно доверие към благонадеждни научни източници на информация и информация по затруднителни случаи на приложимост. Голямо е търсенето посредством интернет. Това прави изключително необходимо основаването на интернет платформа от езикови запаси и на тази нужда би трябвало да отговори платформата, която следва да бъде въведена – БЕРОН (български езикови запаси онлайн).
Представителното изследване на настройките към книжовната норма и използването на одобрените правила дава на учените солидни причини в работата им. Високата оценка на символната функционалност на книжовния ни език като детайл на националната ни еднаквост е явен сигнал към вземащите значими решения за страната ни, че по тематиката за езика би трябвало да се работи доста деликатно, с причини и ценене на публичните настройки.
В предаването „ За думите “ – диалог с доцент Руска Станчева и доцент Татяна Александрова от Секцията по актуален български език на Института за български език при Българска академия на науките, част от екипа на изследването.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ