Юлия Липницкая или “Момичето с червеното палто” - едва ли

Юлия Липницкая или “Момичето с аленото палто” - надали има почитател на красивите спортове, който не е гледал вдъхновяващото й превъплащение в героинята от “Списъка на Шиндлер”, с което стана отборна шампионка на Зимните олимпийски игри в Сочи 2014. На едвам 15 години тя постави златния орден на врата си дружно с този от европейско състезание и със среброто от Световно. Но колкото бързо изгря Юлия, толкоз бързо и угасна.

Този текст може би ще стане малко печален, тъй като ориста на надарената състезателка не е по никакъв начин лека. Вчера тя навърши 21 години и би трябвало моментът да е щастлив, само че Липницкая е образец за живота на актуалните спортисти, които в един миг са на върха, след което доста бързо падат от него.

В красивите спортове от нея може да научим доста.
Юлия е едно от първите деца-чудеса на съветските кънки и първата огромна състезателка на топтреньорката сега Етери Турберизе, която към този момент всяка година основава 2-3 като нея.

Типична съветска спортистка с амбициозна самотна майка. Даниела Липницкая влага всичко в кариерата на щерка си и когато тя е на 11 година двете се местят в Москва в групата на тогава към момента работещата главно с подрастващи Тутберидзе. Успехите стартират и още същата година тя е пета на националния шампионат. В идващия сезон дебютира в Гран при сериите.

През 2011/12 е огромният пробив на Даниела на интернационалната сцена, като тя е безспорен доминант при девойките. Печели всички надпревари, в които взе участие, а измежду тях са Световното за девойки и Гран При финала. Остава втора само на националния шампионат само че дамите, въпреки че е единствено на… 12 години. Пред Юлия е единствено Аделина Сотникова, а след нея се класират Альона Леонова, Елисавета Туктамшева и мощните тогава Ксения Макарова, Полина Коробейникова и други

На 13 тя прави интернационален дебют при дамите и печели медали в първите си два Гран При шампионата, само че контузия я вади от финала. Тогава стартират и проблемите с растежа. В коридорите на ледените пързалки се носят клюки за прахчета, с които къдрокосата треньорка е “захранвала” състезателката си, с цел да забави растежа й. По това време дребната Юлия е машина на леда, безусловно безгрешна във всеки скок, във всеки детайл.

За олимпийския сезон тя сама желае волната й стратегия да бъде върху “Списъка на Шиндлер”, въпреки че треньорката й счита, че музиката и историята са прекомерно тежки за нея. Юлия обаче не стопира да гледа кино лентата и мечтае да облече аленото палто. Хореографията е на Иля Авербух. След Европейската купа съветската федерация дава на Юлия правото да извърши и двете си стратегии в отборното съревнование, а Аделина Сотникова е лишена от присъединяване. С две втори места Липнитская помога на тима си (Евгени Плюшченко, Татяна Волосожар/Максим Транков, Ксения Столбова/Фьодор Климов, Екатерина Боброва/Дмитрий Соловиев и Елена Илиних/Никита Кацапалов) за купата и става най-младата олимпийска шампионка в историята на фигурното пързаляне.
Между оборното и самостоятелно съревнование тя се връща в Москва, като по думите на треньора й момичето е било подложено на прекален огромен интерес и напън от медии и почитатели, а в стаите им са били поставяни подслушвателни устройства.

На второто си олимпийско съревнование приключва пета, само че купата въпреки всичко остава в Русия с помощта на Аделина Сотникова. След това на първото си Световно Липнитская приключва втора след великата Мао Асада (Япония).

Очакваше се идващият сезон Юлия да затвърди превъзходството си, само че травми и ментални проблеми не й разрешават да го направи. Тя отхвърля втората част на сезона, само че декларира, че продължава с треньорите си. По това време обаче дуото Турберидзе-Сергей Дудаков към този момент има нова звезда – Евгения Медведева, която също като Липнитская две години по-рано печели всичко при девойките. Дали треньорите към този момент не готвят друга състезателка за идната Олимпиада в ПьонгЧанг?

Още в лятната подготовка за сезон 2015-16 видяхме, че Юлия към този момент не е същата. Слабото скачащо момиче се е трансформирало в жена. За страдание, тя по този начин и не съумява да се оправи с процеса на растежа, който при нея като че ли се случва за няколко седмици. Треньорската рокада и работата с Алексей Урманов не дава резултат. Две години тя се люшка сред посредствени резултати, до момента в който Медведева господства при дамите.

В края на 2017 година майката на състезателката публично афишира, че щерка й приключва кариера си и признава, че 19-годишното тогава момиче се лекува в Израел от анорексия.
Така приключва кариерата на Юлия Липнитская. Момичето с аленото палто очарова света, само че не съумя да се задържи на върха. Тя е първата от поредност деца-звезди на съветските кънки - образец за това какъв брой доста се взима от тях, до момента в който се приготвят за огромните надпревари, образец за това по какъв начин не могат а се оправят със напрежението на живота отвън спорта.

Най-доброто определение за нея дава именитата Татяна Тарасова: “Юлия е звезда. Някой звезди греят дълго, до момента в който други са прекомерно ярки и изгарят бързо. Тя освети всичко. Желая й да има доста прекрасен живот, който доста заслужава тъй като е доста положително, мъдро и благо момиче.”
Пожеланието се сбъдва. Днес Липнитская е щастлива да работи като треньор в лична школа с Елена Илиних и несъмнено някой ден ще сътвори своя почтена наследничка. И сигурно тя ще постави старания, с цел да й помогне да одобри славата и всичко, което идва с нея.

beautyinsport.com