Ясно е, че библията на физиката на елементарните частици плаче

Ясно е, че библията на физиката на обикновените частици плаче за ъпгрейд. Сега физиците могат да получат тъкмо това: Някои частици и сили могат да се погледнат в огледалото и да не се познаят. Това единствено по себе си би изпратило по този начин наречения Стандартен модел на физиката в позиция „ сутерен “.

Почти всички фундаментални реакции сред субатомните частици на Вселената наподобяват едни и същи, погледнати в огледален облик. Тогава се споделя, че огледалният облик, наименуван паритет, е съразмерен, или има симетричност на паритета.

Разбира се, не всичко следва разпоредбите. Знаем, че да вземем за пример някои от реакциите, включващи слабата нуклеарна мощ, която също е странна поради цялостен куп други аргументи, нарушават симетрията на паритета. Предполага се, че и други сили и частици в квантовия свят, също са извършители на разпоредбите в тази област.

Физиците имат някои хрумвания за тези други хипотетични реакции, които не биха изглеждали еднообразно в огледален облик и затова биха нарушили симетрията на паритета. Тези странни реакции могат да насочат към нова физика, която може да помогне да се премине около Стандартния модел на физиката на частиците, днешното настоящо резюме и пояснение на всички субатомни неща.

За страдание, в никакъв случай няма да се видят множеството от тези странни реакции в сегашните лаборатории и апаратите разбиващи атома. Взаимодействията са прекомерно редки и слаби за разкриване с наличните принадлежности, които са настроени към други типове взаимоотношения. Но може да има някои редки изключения.

Изследователи от Големия адронен ускорител (LHC), намиращ се покрай Женева, търсят тези редки взаимоотношения. Досега те са с празни ръце, само че даже и този резултат е нещо. Тези негативни резултати оказват помощ да се отстранен безплодните хипотези, което разрешава на физиците да се съсредоточат върху по-обещаващи пътища в лова за нова физика.

Едно от най-важните понятия в цялата физика е това за симетрията. Дори може рационално да се твърди, че физиците са просто ловци на симетричност. Симетриите разкриват фундаменталните закони на природата.

И въпреки всичко, какво е симетрията? Тя значи, че в случай че измененията един детайл в развой или взаимоотношение, процесът остава същият. След това физиците споделят, че процесът е съразмерен във връзка с тази смяна. Трябва да се каже обаче, че има доста разнообразни типове симетричност. Например, от време на време може да се промени знакът на заряд на частиците, от време на време може да започва развой на придвижване напред или обратно във времето, а от време на време може да се започва версия на процеса на огледален облик.

Последното съставлява процеса на огледалния облик, именуван симетричност на паритета. Повечето субатомни взаимоотношения във физиката дават тъкмо същия резултат, без значение дали са направени тъкмо пред вас или в огледалото. Но някои взаимоотношения нарушават тази симетричност, сходно на слабата нуклеарна мощ, изключително когато неутрино се създават във взаимоотношения, включващи тази мощ.

Неутриното постоянно се върти „ обратно “ (с други думи, оста на въртенето им се насочва надалеч от посоката на движение), до момента в който антинеутриното се върти „ напред “ (тяхната ос на въртене е право напред, към посоката в която се движат). Това значи, че има доста фини разлики в броя на неутрино и антинеутрино, които се създават, когато се извършва постоянен, спрямо огледален опит, разчитащ на слабата нуклеарна мощ.

Знае се, че слабата нуклеарна мощ нарушава симетрията на паритета. Но може би не е единствено това.

Предполага се, че една физика оттатък това, което сега разбираме, би трябвало да съществува. И някои от тези хипотетични хрумвания и концепции също нарушават симетрията на паритета. Например, някои от тези теории предсказват фини асиметрии в другояче естествени взаимоотношения, които включват типа на частиците, които LHC нормално изследва.

Разбира се, тези хипотетични хрумвания са екзотични, комплицирани и доста сложни за тестване. В доста случаи учените не са сигурни какво търсят.

Проблемът е, че се знае, че актуалната идея за света на частиците, наречена Стандартен модел, е непълна, само че в това време не се знае къде да се търси замяната на този модел. Много физици се надяваха, че LHC ще разкрие нещо – нова парченце, ново взаимоотношение, каквото и да било – което да насочи физиката към нещо ново и вълнуващо, само че към този момент всички тези търсения са се провалили.

Много от предходните теории за това, което е отвън Стандартния модел (като суперсиметрия), постепенно се изключват. Това е мястото, където нарушаването на симетрията на паритета може да се окаже потребно.

Почти всички общи хипотетични разширения на Стандартния модел включват ограничаването, че единствено слабата нуклеарна мощ нарушава симетрията на паритета. Това значи, че понятията като суперсиметрия, аксиони и лептокварки поддържат тази симетричност да се нарушава тъкмо там, където това става и на никое място другаде.

Много физици обаче настояват, че откакто не се намира отговор за тези общи разширения, може би е време да разтеглим хоризонтите си.

Поради тази причина екип от откриватели търси нарушавания на паритета в набор от данни, освободени от опита на Компактния муонов соленоид (CMS) в LHC; те са описали резултатите си в едно изследване, оповестено в изданието arXiv. Това е много комплицирано търсене, защото LHC в действителност не е надъхан да търси нарушавания на паритета. Но откривателите са измислили метод да го създадат, като изследват остатъците в взаимоотношенията сред други частици.

Резултатът: Няма и подмятания за нарушаване на паритета. Ура за Стандартния модел (отново).

Въпреки че е малко разочароващо, че това проучване не отвори нови граници за физиката, то ще помогне за изясняване на бъдещите търсения. Ако учените продължат да търсят, само че все нямат доказателства за нарушение на паритета отвън слабата нуклеарна мощ, то би довело до заключението, че всичко което е отвън Стандартния модел, би трябвало да има някои от същите математически структури като тази базисна доктрина и да разрешава единствено слабата нуклеарна мощ да наподобяват друго в огледалото.