Японските кланета в Нанкин са едни от най-мащабните и необясними

Японските кланета в Нанкин са едни от най-мащабните и необясними военни закононарушения в историята на човечеството и, може би най-голямото, осъществено от неевропейска войска за толкоз къс период.

Двама японски офицери - Тосиаки Мукаи и Цуеси Нода, се хващат на бас кой ще убие единствено благодарение на хладно оръжие за най-кратко време 100 индивида.

Въпросният залог се възприема като добър метод да се повдигне бойният дух на японската войска, след кръвопролитните улични боеве в Шанхай и са необятно осветени от японската преса, в това число с най-малко осем публикации в няколко национални ежедневника.

Преди завладяването на Нанкин командващият фронта и член на императорското семейство, принц Ясухико Асаки, издава заповед да не се вземат военнопленници, а наличните да бъдат убити.
Историците към момента спорят, дали въпросната заповед е издадена персонално от принца или от адютанта му, който бил подправил подписа му.
При всички положения, отговорността за нея по този начин или другояче носи принцът.

С влизането на японската войска в Нанкин, всички мъже, които са очевидно на възраст, годна за военна работа, просто се ловят по улиците и домовете им и се разстрелват на брега на река Янцзъ, след което са пускани по течението.

Най-масовото ликвидиране е на 18 декември. Тогава, по достоверни оценки към 57 хиляди души са навързани с въжета в 4 колони, отведени на брега на реката и разстреляни от картечница.

Недоубитите са довършвани с щикове и пускани по течението на реката.

Нещата не завършват с мъжете.
Войниците на императора методично претърсват домовете и изнасилват всички дами, без значение от възрастта им. Тук ще прескочим описанията на зверствата, някои от които просто недостоверно ужасяващи, само че въпреки всичко - исторически факт, в това число потвърден с съществуването на голям брой свидетелства и фотографии.

В града съществува на хартия и зона за сигурност под интернационален надзор, само че това не пречи на японците всекидневно да влизат там, да си избират девойки и дами и да ги водят в "домовете за релаксация " на японската войска.

Любопитен миг е, че самият комендант на зоната, немският нацист Йон Рабе е ужасяващ от зверствата на японците в града и написа серия от писма до личното си държавно управление, в опит да бъде оказан напън за предотвратяването им.

По разнообразни преценки, Рабе е избавил сред 200 и 250 хиляди цивилни китайци от японските щикове и разстрели.

По-голямата част от зверствата са прекъснати едвам през февруари 1938 година, когато ръководството на града се поема от марионетното китайско колаборационистко държавно управление.

Осем години по-късно Гоминданът на Чан кайши учредява специфичен арбитражен съд за закононарушенията в Нанкин.
Той осъжда на гибел част от основните настоящи лица в това невъобразимо и излишно безчовечие: двамата лейтенанти- "състезатели ", капитан Танака и военачалник Хисао тани.

Генерал Мацуи е наказан на гибел (един от седмината с такава присъда там) по време на Токийския развой (аналог на Нюрнбергския процес) и обесен в Токио през 1948 година.

На принц Асаке, евентуално един от най-главните виновници за кланетата, като член на императорското семейство, е даден имунитет. Той не е упрекнат както за каквито и да е дейности, по този начин и за безучастие, направило допустимо клането.

Според разнообразни оценки в града по време на събитията са избити сред 40 000 и 300 хиляди души.
В последвалите десетилетия измежду дясната част на японското общество се ускоряват трендовете събитието да бъде неглижирано и даже изцяло отричано и това е един голям препъни-камък в така и така напрегнатите отношение сред Китай и Япония.

Осем десетилетия по-късно тематиката за Нанкинските зверства не е забравена в Китай.
За днешния ден, на Мемориала на жертвите от Нанкинските събития са планувани тържествени мероприятия, на които ще участва персонално президентът на Китай Си Цинпин.
Честванията ще бъдат излъчени в действително време от Синхуа онлайн, както и от всички държавни радиа и малките екрани в Китай.