Защо северното сияние понякога „изригва“ внезапно
Японски физици разкриха загадката на необикновен феномен – неочакваното нарастване на яркостта на северното зарево, на което най-често стават очевидци жителите на полярните региони. Виновни за това се оказали плазмени вихри в околоземното галактическо пространство, излиза наяве от публикация, оповестена в Journal of Geophysical Research.
„ Предишните теории се опитваха да обяснят по какъв начин пораждат обособени елементи на тези „ гърмежи “ в интензивността на северното зарево – по какъв начин се причисляват линиите на магнитното поле, по какъв начин пораждат електрическите потоци и други явления. Когато техните създатели се пробваха да обединят всички хрумвания, породиха несъгласия. Оказа се, че е било задоволително да погледнем тези сияния отдалече, с цел да разберем какво се случва в действителност “, споделя Юсуке Ебихара (Yusuke Ebihara) от университета на Киото (Япония).
Научният екип на Ебихара дълго време се пробва да откри пояснение на това, за какво северното зарево, нормално единствено едва и много умерено озаряващо небето над полюсите и полярните региони на Земята, от време на време внезапно изригва, безусловно се взривява, ставайки на порядъци по-ярко, и по-късно изчезва.
Авторите на публикацията се пробвали да разкрият същината на този необикновен северен феномен, който астрономите назовават „ разпад на полярното зарево “, употребявайки компютърен модел на горните пластове на атмосферата на Земята и околните до нас райони на галактическото пространство.
Според Ебихара полярните сияния се явяват артикул на взаимоотношението сред магнитосферата на Земята и слънчевия вятър – поток плазма и заредени частици, които Слънцето изпуска в Космоса. Тези частици се движат по силовите линии на магнитното поле на планетата, чиято основа се намира на полюсите на Земята.
Благодарение на сходно разположение на силовите линии заредените частици, които нормално не попадат в атмосферата с помощта на тези линии, свободно проникват в нея на полюсите, сблъсквайки се с молекулите азот и О2, което провокира светенето, наричано от нас северно зарево.
Наблюдавайки този развой в компютърен модел, Ебихара и сътрудниците му разкрили, че частиците плазма на слънчевия вятър се държат извънредно извънредно сега, когато линиите на магнитното поле на Земята се „ раздират “ и още веднъж се съединяват вследствие на взаимоотношението с магнитното поле на Слънцето, „ отпечатък “ от който носи в себе си слънчевият вятър.
Изчисленията на японските физици демонстрират, че в този миг плазмата не просто се форсира и нахлува в атмосферата, което се явява основен механизъм на възникване на полярните сияния, само че и се усуква по специфичен метод, което я кара да създава електрическо поле, което на собствен ред кара молекулите в горната атмосфера да светят по-ярко от всекидневно.
Когато плазмата губи своя заряд, сиянието избледнява и се възстановява към своята естествена бляскавост, заключават учените.
