Яна Маркова е на 21 години. Родена е в София.

Безразличието на системата у нас смазва младите

Яна Маркова е на 21 години. Родена е в София. Завършила е 91-а Немска гимназия. В момента учи биология в Бременския университет в Германия.

"Системата е прекомерно заета да създава идентични и най-много "еднакво качествени " човеци, на които иронично най-добре би седял етикетът "направени в Китай ". "

- Яна, за какво реши да учиш в чужбина, а не в България? По-добро висше обучение ли очакваш да получиш зад граница?
- Заминах в чужбина с концепцията да последвам морска биология - компетентност, която не съществува в програмата на българските университети. В момента изучавам обща биология в Университета Бремен, като считам да специализирам в морска биология идващия учебен срок. Завърших Немската гимназия и познавам доста други хора, които учат в Германия. Впечатленията, които имам от диалози с другари, които учат в или отвън България, и от досегашния ми опит с просветителната система, водят до следното умозаключение: образованието в Германия несъмнено е в пъти по-високо равнище от нашето.
- Защо, какво е това, което те впечатлява в Германия, с цел да мислиш по този начин?
- В Германия изискват от теб като студент доста неща - време, ангажираност, креативност, умеене да мислиш разумно и да разсъждаваш, да можеш да се аргументираш. В България изискват безусловно същото, само че единствено "на хартия ". Реалността е, че у нас доста малко хора в действителност се интересуват дали имаш въобще някакви качества и дали имаш предпочитание да се развиваш. Системата е прекомерно заета да създава идентични и най-много "еднакво качествени " човеци, на които иронично най-добре би седял етикетът "направени в Китай ". Дали си стимулиран или нямаш концепция от образователния материал, постоянно не дава огромна разлика в крайната оценка. В този смисъл нашата система не толкоз насърчава целеустремеността, колкото я потиска и задушава, до момента в който тя непринудено не наведе глава и не се преобрази в равнодушие. С други думи, при настъпателния апетит за конформисти просветителната ни система ги създава като топъл самун. Не споделям, че нашето обучение е лишено от бъдеще, нито че няма надарени студенти в България, а пък още по-малко, че нямаме отлични преподаватели.
- След като завършиш, смяташ ли, че ще можеш да се реализираш у нас или ще останеш в чужбина?
- Не бих споделила, че да проучвам Черно море е фантазията ми. Планът ми към този момент е да завърша бакалавърската си степен и да събера опит в научното поле, да дефинира с какво тъкмо желая да се занимавам, какво ми прави наслаждение и какво ми се отдава. В региона на науките има ужасно доста ниши и към момента диря моята. Не знам къде и по какъв начин ще се осъществявам и не мисля, че на 21 това е нужно. Важно ми е да знам, че се движа в добра за мен посока и нямам последна цел. Ако имам опцията, сигурно бих желала да обиколя по всички страни и да видя по какъв начин наподобява животът на други места и от друга позиция.
- Кои са минусите и плюсовете в пребиваването ти там, в Бремен? Какво ти липсва прочувствено?
- Бремен е необикновен град. Имам поради атмосферата. Има непрекъснато всевъзможни културни събития и сбирки и е цялостно с млади заинтригувани хора. Живея в апартамент с четирима съквартиранти, с които заедно подхващаме всевъзможни неща - готвим дружно, вървим да плуваме в реката или излизаме на празненство. Когато съм в сесия, постоянно им описвам "биологични приказки ", а те се вършат, че ме слушат. Това, което може би най-вече ми подхожда, е възприятието за автономия - когато не живееш с родителите си, се научаваш да се справяш самичък. Семейството ми, несъмнено, ми липсва - мама, която сякаш постоянно най-добре знае какво ми харесва, и тате, който обича да спори с мен на биологични (и всевъзможни други) тематики, баба - да ми прави таратор и по-късно да седнем да го ядем в градината й с лалетата... Липсват ми и всевъзможни други тривиалности и привички от остарялото ми всекидневие: да мина по "Витошка " и да зяпам планината, да вървим за сладолед в обичаната сладкарница, да търча заран на разнебитения стадион "Раковски " и да прескачам гущерите, които се пекат върху асфалта на слънце.... Като се замисля, най-вече ми липсва киселото мляко!
- Защо съгласно теб най-успешните млади българи гледат към чужбина? Какво не им доближава у нас? Какво би трябвало да се направи в България, с цел да не се доближава до такава обстановка?
- Не бих се изразила по този начин. Наистина има много млади българи, които гледат към чужбина. В чужбина трудолюбието и усърдността постоянно са високо ценени. Новаторски хрумвания, изобретателно мислене, обществена ангажираност - тези и още доста качества стоят високо при търсенето на работна ръка. В България тези неща постоянно биват подценени. Принципът "да взема допустимо най-вече пари за допустимо минимум работа " е неизменима част от манталитета на доста нашенци. Точно този принцип е и причина за основните "качества " като непрофесионализъм, мързеливост и безочливост, които не липсват измежду търсещите място на работния пазар. Мотивираните и работливите, въпреки това, се сблъскват с безразличието на системата и би трябвало да се ринат против хора институции, с цел да бъдат приети. Когато става въпрос за стажове, постоянно е неуместно да си намериш съответно място, където да получиш опит, тъй като множеството ги е боязън, че ще им вземеш занаята. А в случай че нямаш връзки, напряко не помни.
- Какви са усещанията ти от връстниците ти в Германия и тези, които идват от други страни?
- Социалният ми кръг не е лимитиран единствено до моите връстници. Ако би трябвало да огранича всички в обща възрастова група, бих задраскала кутиийката "от 20 до 35 ". Нямам непрекъснат контакт с мои връстници българи, тъй като в Бремен българските студенти са малко. Затова и съвсем всичките ми другари в Бремен са немци.
Това, което ми прави огромно усещане, е, че младежите в Германия се интересуват много от политически и обществени тематики. Равноправие сред половете, интеграция на чужденците и бежанците, вътрешна и външна политика на страната, международна политика и още доста други тематики са постоянно дискутирани в другарски кръг и на проведени събития. Разбира се, всичко постоянно зависи от това в какви среди се движиш.
- Какво правиш в Германия, с изключение на да учиш? Как минава един твой ден?
- Веднъж, по време на изпитната фаза, се оплаках на татко ми, че съм изгубила обществения си живот. Оттогава той ме пита всякога, като приказваме по телефона, дали съм го намерила. Трудно ми е да опиша тъкмо един мой ден, тъй като графикът ми през седмицата е друг. Всеки ден съм по най-малко 4-5 часа в университета за лекции и практики. Още от дребна имам една огромна пристрастеност и това е спортът. В момента се занимавам с таекуондо и вървя няколко пъти в седмицата на подготовка, а когато се случи да имам повече свободно време, играя и волейбол в университетския тим. Напоследък това за жал е много рядко, тъй като работя като келнер в едно кафе. Така че сред университет, учене, тренировки и работа се пробвам да намеря време да изляза с другари и да се любувам на града и всичко, което Бремен може да ми предложи.