_2231105941073886517_big.jpg?16:06:07)
Арменец и руснак загинаха от бомба за бос на мутри
Взрив разруши софийския хотел „ Амбасадор “ преди 22 години
Експлозията откъсва главата на единия нападател, който е бил приведен над нея
Мократа поръчка била поради трансфер от СИК във ВИС
През 2000-та година столичани към този момент бяха привикнали с престрелките по улиците и кървавото разчистването на сметки сред незаконни групировки. Едно събитие обаче провокира същински потрес освен измежду софиянци, само че и в цялото управление на страната. В един от първокласните хотели избухна бомба, която раздра на части двама души. По-късно ще се окаже, че те са подготвяли атентат и гърмежът за тях е „ трагичен случай “, нещо като трудова акцидент във високо рисковата им специалност на наемни убийци.
На 15 ноември 2000 година в 17.13 ч заплашителен гръм унищожава стая 103 на четиризвездния хотел „ Амбасадор “, благосъстоятелност на веригата „ Ти Би Ес хотели “. След секунда администраторката натиска паник-бутона и по този начин сигналът стига до Столична дирекция на вътрешните работи. Спокойно е могла да не го прави, тъй като гърмежът се чува до центъра на София. Пристигналите за минути служители на реда откриват освен опустошения, само че и елементи от тела. Главата на един от труповете липсва. По-късно ще се окаже, че една от жертвите е индивидът, наел стаята - 34-годишния арменец Арташес Тер-Овсепян. Открита е и една невзривена самоделна бомба.
Още при първичния оглед специалистите по неутрализиране на гърмежи са ужасени от мащабите на провалите
- взривната вълна е избила стената сред стаи 102 и 103 и ги е трансформирала в общо помещение. Над козирката на централния вход на „ Амбасадор “ зее голяма дупка, от задната страна на хотела е още по-голяма.
Остатъци от външните стени и пластмасовата дограма са изхвърлени на 150-200 метра към задната страна на хотела. Парчетата са летели с висока скорост и са разрушили предните стъкла на паркирани откъм гърба фолксваген и опел. Адската машина е изкъртила дупка към стаята на третия етаж и е направила хлътналост към рецепцията на долния сутеренен етаж. Там е ранен админът Милен. Италианец, отседнал в стая 105, през една от гърмежа, също е ранен в бедрото, до момента в който се къпел в банята. Той изскоча по хавлия и побягва. Около 18,15 ч полицията затваря бул. „ Симеоновско шосе “ още при Зоологическата градина. Пред загражденията се струпват хора. Част от тях са посетители на хотела, които са чули за гърмежа и се тормозят за багажа си. Там са и родственици на хора от личния състав, уплашени за живота на околните си.
Полицаите отпращат българските посетители на хотела към VII РПУ в Студентски град, а чужденците - в близкия хотел. На мястото се изсипва цялото управление на Министерство на вътрешните работи, здравният министър, съветникът на президента по националната сигурност. Това обаче не дава отговор на въпроса – какъв брой са жертвите и кои са. По-късно ще се окаже, че телата са две, само че са неузнаваеми. Те са на части – с откъснати ръце и крайници, открити на метри от телата.
Дни по-късно е открита самоличността на починалите – руснакът Александър Романов и арменецът Арташес Тер-Овсепян. Става ясно също и че гърмежът не е атентата против тях, а двамата са сглобявали бомба, която е избухнала в ръцете им. Тя е била сложена върху масичката в стая 103, демонстрира местоположението на епицентъра на гърмежа. Един от убитите – Арташес, е бил провесен над взривното устройство, главата му е откъсната след детонацията. Според специалистите става дума за високотехнологично взривно вещество, най-вероятно еластичен експлозив. Арташес дошъл самичък в хотела и е трябвало да си тръгне ден след гърмежа. Така казвал най-малко. Според Министерство на вътрешните работи чужденецът е карал взет чартърен автомобил „ Сеат “.
Според следствието гърмежът бил предопределен за Поли Пантев.
Разследването стига до разкритието, че двамата починали чужденци са подготвяли нападение над един от босовете на СИК – Поли Пантев. Това става и водещата версия на Министерство на вътрешните работи. Около кървавото закононарушение има и друга догадка - почистване на сметки сред грузински и арменски незаконни групировки. Нито една от тях не била подкрепена с доказателства и казусът бил пратен в архива. Според някогашни ченгета мутренската война в СИК взела връх през 2000 година и тогава Бай Миле наел професионалните убийци от Русия и Грузия, които да очистят противника му Пантев, който минал на страната на висаджиите. Мократа поръчка се провалила, когато атентаторите решили да пренастроят часовника на адската машина.
Подозирали, че Бай Миле направил „ мократа поръчка “.
Незнайно за какво при операцията цъкащата бомба се задействала и двамата наемни убийци били раздрани на части. Криминалисти стигнали до информация, че минути след детонацията в стаята на Овсепян Бай Миле напуснал хотел „ Амбасадор “ със собствен доближен приятел. Твърди се, че Милчо Бонев даже не бил викан на разпит в полицията, където да каже дали знае нещо за кошмара, на който очевидци стават гостите на хотела. Версията, че се е готвело нападение над Поли Пантев по този начин и остава работна и не можа да бъде потвърдена. В подземния свят са сигурни, че самият Поли е знаел за готвеното против него нападение. Само няколко месеца по-късно сикаджийския необут беше погубен на остров Аруба във фоайето на хотел, в който бил отседнал.
Руската мафия в деяние
Загиналият Артюша бил прокурорски наследник
Арташес Суренович Тер-Овсепян с прякор Артюша е роден в Ереван. Баща му е някогашен прокурор на арменската столица. Артюша провел убийството на двамата най-големи врагове на баща си - първия зам.-прокурор на града и прокурора на един от регионите на Ереван. Затова бил наказан на 12 години затвор, само че с помощта на татко си го освободили предварително. Живеел в Москва, където бил обвързван с 3 групировки, профилирани в кражба на валута от банки посредством подправени документи. По оперативна информация на съветските спецслужби е бил търсен от чеченци, които желали да научат от него къде е скрил парите си „ мозъкът “ на банковите обири - Коригов. Артюша бил непосредствен другар с „ диспечера “ на поръчковите убийства в Москва. През 1993 година там провел убийствата на трима бандити от междинна ръка. Според българските регистри Тер-Овсепян Арташес Суренович бил притежател на три компании в България, всички с бургаски адреси. Твърди се, че у нас е търгувал с нефт. Той имал ползи в дистрибуцията с горива за Украйна и Армения. Овсепян не живеел в България, само че постоянно идвал от Москва. Лятото, преди да бъде раздран от бомбата в „ Амбасадор “, бил на отмора във Варна с татко си и цялото си домочадие. При последното си съдбовно посещаване у нас влезнал през Бургас.
Експлозията откъсва главата на единия нападател, който е бил приведен над нея
Мократа поръчка била поради трансфер от СИК във ВИС
През 2000-та година столичани към този момент бяха привикнали с престрелките по улиците и кървавото разчистването на сметки сред незаконни групировки. Едно събитие обаче провокира същински потрес освен измежду софиянци, само че и в цялото управление на страната. В един от първокласните хотели избухна бомба, която раздра на части двама души. По-късно ще се окаже, че те са подготвяли атентат и гърмежът за тях е „ трагичен случай “, нещо като трудова акцидент във високо рисковата им специалност на наемни убийци.
На 15 ноември 2000 година в 17.13 ч заплашителен гръм унищожава стая 103 на четиризвездния хотел „ Амбасадор “, благосъстоятелност на веригата „ Ти Би Ес хотели “. След секунда администраторката натиска паник-бутона и по този начин сигналът стига до Столична дирекция на вътрешните работи. Спокойно е могла да не го прави, тъй като гърмежът се чува до центъра на София. Пристигналите за минути служители на реда откриват освен опустошения, само че и елементи от тела. Главата на един от труповете липсва. По-късно ще се окаже, че една от жертвите е индивидът, наел стаята - 34-годишния арменец Арташес Тер-Овсепян. Открита е и една невзривена самоделна бомба.
Още при първичния оглед специалистите по неутрализиране на гърмежи са ужасени от мащабите на провалите
- взривната вълна е избила стената сред стаи 102 и 103 и ги е трансформирала в общо помещение. Над козирката на централния вход на „ Амбасадор “ зее голяма дупка, от задната страна на хотела е още по-голяма.
Остатъци от външните стени и пластмасовата дограма са изхвърлени на 150-200 метра към задната страна на хотела. Парчетата са летели с висока скорост и са разрушили предните стъкла на паркирани откъм гърба фолксваген и опел. Адската машина е изкъртила дупка към стаята на третия етаж и е направила хлътналост към рецепцията на долния сутеренен етаж. Там е ранен админът Милен. Италианец, отседнал в стая 105, през една от гърмежа, също е ранен в бедрото, до момента в който се къпел в банята. Той изскоча по хавлия и побягва. Около 18,15 ч полицията затваря бул. „ Симеоновско шосе “ още при Зоологическата градина. Пред загражденията се струпват хора. Част от тях са посетители на хотела, които са чули за гърмежа и се тормозят за багажа си. Там са и родственици на хора от личния състав, уплашени за живота на околните си.
Полицаите отпращат българските посетители на хотела към VII РПУ в Студентски град, а чужденците - в близкия хотел. На мястото се изсипва цялото управление на Министерство на вътрешните работи, здравният министър, съветникът на президента по националната сигурност. Това обаче не дава отговор на въпроса – какъв брой са жертвите и кои са. По-късно ще се окаже, че телата са две, само че са неузнаваеми. Те са на части – с откъснати ръце и крайници, открити на метри от телата.
Дни по-късно е открита самоличността на починалите – руснакът Александър Романов и арменецът Арташес Тер-Овсепян. Става ясно също и че гърмежът не е атентата против тях, а двамата са сглобявали бомба, която е избухнала в ръцете им. Тя е била сложена върху масичката в стая 103, демонстрира местоположението на епицентъра на гърмежа. Един от убитите – Арташес, е бил провесен над взривното устройство, главата му е откъсната след детонацията. Според специалистите става дума за високотехнологично взривно вещество, най-вероятно еластичен експлозив. Арташес дошъл самичък в хотела и е трябвало да си тръгне ден след гърмежа. Така казвал най-малко. Според Министерство на вътрешните работи чужденецът е карал взет чартърен автомобил „ Сеат “.
Според следствието гърмежът бил предопределен за Поли Пантев.
Разследването стига до разкритието, че двамата починали чужденци са подготвяли нападение над един от босовете на СИК – Поли Пантев. Това става и водещата версия на Министерство на вътрешните работи. Около кървавото закононарушение има и друга догадка - почистване на сметки сред грузински и арменски незаконни групировки. Нито една от тях не била подкрепена с доказателства и казусът бил пратен в архива. Според някогашни ченгета мутренската война в СИК взела връх през 2000 година и тогава Бай Миле наел професионалните убийци от Русия и Грузия, които да очистят противника му Пантев, който минал на страната на висаджиите. Мократа поръчка се провалила, когато атентаторите решили да пренастроят часовника на адската машина.
Подозирали, че Бай Миле направил „ мократа поръчка “.
Незнайно за какво при операцията цъкащата бомба се задействала и двамата наемни убийци били раздрани на части. Криминалисти стигнали до информация, че минути след детонацията в стаята на Овсепян Бай Миле напуснал хотел „ Амбасадор “ със собствен доближен приятел. Твърди се, че Милчо Бонев даже не бил викан на разпит в полицията, където да каже дали знае нещо за кошмара, на който очевидци стават гостите на хотела. Версията, че се е готвело нападение над Поли Пантев по този начин и остава работна и не можа да бъде потвърдена. В подземния свят са сигурни, че самият Поли е знаел за готвеното против него нападение. Само няколко месеца по-късно сикаджийския необут беше погубен на остров Аруба във фоайето на хотел, в който бил отседнал.
Руската мафия в деяние
Загиналият Артюша бил прокурорски наследник
Арташес Суренович Тер-Овсепян с прякор Артюша е роден в Ереван. Баща му е някогашен прокурор на арменската столица. Артюша провел убийството на двамата най-големи врагове на баща си - първия зам.-прокурор на града и прокурора на един от регионите на Ереван. Затова бил наказан на 12 години затвор, само че с помощта на татко си го освободили предварително. Живеел в Москва, където бил обвързван с 3 групировки, профилирани в кражба на валута от банки посредством подправени документи. По оперативна информация на съветските спецслужби е бил търсен от чеченци, които желали да научат от него къде е скрил парите си „ мозъкът “ на банковите обири - Коригов. Артюша бил непосредствен другар с „ диспечера “ на поръчковите убийства в Москва. През 1993 година там провел убийствата на трима бандити от междинна ръка. Според българските регистри Тер-Овсепян Арташес Суренович бил притежател на три компании в България, всички с бургаски адреси. Твърди се, че у нас е търгувал с нефт. Той имал ползи в дистрибуцията с горива за Украйна и Армения. Овсепян не живеел в България, само че постоянно идвал от Москва. Лятото, преди да бъде раздран от бомбата в „ Амбасадор “, бил на отмора във Варна с татко си и цялото си домочадие. При последното си съдбовно посещаване у нас влезнал през Бургас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ