Лидери от Западните Балкани са скептични за членството си в ЕС
Втори ден продължава Стратегическият конгрес в словенския град Блед. В рамките на събитието водачите от Източна Европа разискват най-важните тематики за района. Днес в диалозите ще взе участие и вицепремиерът и външен министър Мария Габриел, която заяви за редица срещи, в това число с президента на Молдова и външния министър на Унгария.
Въпреки упованията на Шарл Мишел за разширение на Европейски Съюз до 2030 година някои водачи са скептични, че страните им ще влязат в блока в околните години. По време на Стратегическия конгрес в Блед албанският министър председател разяснява, че Западните Балкани са на назад във времето в европейската интеграция на фона на войната в Украйна.
Много е естествено Украйна да се преглежда като допустима страна членка, тъй като Европейският съюз се основава на полезности, на доста значими правила – и това го е оформило като план за мир. Но ми се желае това да не бъде в ущЪрб на Западните Балкани.
Еди Рама, министър-председател на Албания
Премиерът на Черна гора желае участие в Европейски Съюз допустимо най-скоро.
В името на черногорското държавно управление въобще не сме егоисти – в подтекста на интеграцията поддържаме Украйна и всяка друга европейска страна, само че не е добра концепция да чакаме да стане спор на Западните Балкани и едвам тогава да се събудим и да кажем: „ Вкарайте тези страни в Европейския съюз.
Дритан Абазович, министър-председател на Черна гора
Към момента 8 европейски страни са със статут на претендент членки. Сред тях са Албания, Черна гора и Украйна, която подаде молба за присъединение след началото на съветската инвазия. Кандидатка е и Република Северна Македония, която е изправена пред промени в конституцията си по пътя към Европейски Съюз. С тях следва Скопие да впише българската общественост в главния си закон, което е и измежду условията за начало на полемиките за участие.
Премиерът акад. Николай Денков, който също взе участие във форума в Словения, е декларирал, че чака на идната среща в същия формат всички страни кандидатки към този момент да са почнали договаряния за присъединение към блока.
Въпреки упованията на Шарл Мишел за разширение на Европейски Съюз до 2030 година някои водачи са скептични, че страните им ще влязат в блока в околните години. По време на Стратегическия конгрес в Блед албанският министър председател разяснява, че Западните Балкани са на назад във времето в европейската интеграция на фона на войната в Украйна.
Много е естествено Украйна да се преглежда като допустима страна членка, тъй като Европейският съюз се основава на полезности, на доста значими правила – и това го е оформило като план за мир. Но ми се желае това да не бъде в ущЪрб на Западните Балкани.
Еди Рама, министър-председател на Албания
Премиерът на Черна гора желае участие в Европейски Съюз допустимо най-скоро.
В името на черногорското държавно управление въобще не сме егоисти – в подтекста на интеграцията поддържаме Украйна и всяка друга европейска страна, само че не е добра концепция да чакаме да стане спор на Западните Балкани и едвам тогава да се събудим и да кажем: „ Вкарайте тези страни в Европейския съюз.
Дритан Абазович, министър-председател на Черна гора
Към момента 8 европейски страни са със статут на претендент членки. Сред тях са Албания, Черна гора и Украйна, която подаде молба за присъединение след началото на съветската инвазия. Кандидатка е и Република Северна Македония, която е изправена пред промени в конституцията си по пътя към Европейски Съюз. С тях следва Скопие да впише българската общественост в главния си закон, което е и измежду условията за начало на полемиките за участие.
Премиерът акад. Николай Денков, който също взе участие във форума в Словения, е декларирал, че чака на идната среща в същия формат всички страни кандидатки към този момент да са почнали договаряния за присъединение към блока.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ