Далечна мечта ли е Еврозоната и какво става с проекта на служебното правителство?
" Всякакви сюжети са вероятни. Все още сме в полето на сюжетите. Самият бюджет и проект. В момента имаме проект за проект. В момента по-скоро сме в полето на разискване на вид – един по-страшен, различен по-страшен, само че все ни бягат по-важните неща ", счита той.
Според него парите за финансовите вложения ще зависят от пакет закони, които би трябвало да бъдат признати от депутатите в Народното събрание. От тях зависят идващите траншове по Плана за възобновяване и резистентност, които по думите на Караиванов са “заложник ” на работата на Народното събрание.
Според него сега сме изправени пред алтернативата дали да имаме тежка година, а по-късно да имаме " от малко малко нетежки години, да има релативно постоянна финансова дисциплинираност ", или " да допуснем огромния недостиг – било 6,4%, било по-голям %, може да скокне и на 7, и на 8 ".
Караиванов счита, че при толкоз огромен недостиг тази година няма да има санкции от Европейската комисия, само че “тръгва инерция, от която мъчно можем да се върнем ”. Санкции от Европейска комисия ще има в допълнение и е допустимо да намалеят парите от фондовете.
Икономистът счита, че връщането на общоприетата ставка на Данък добавена стойност от 20% за всички и всичко няма да е задоволително и е належащо да се режат разноски. Според него би трябвало да отпадне нарастването на пенсиите от 1 юли.
Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ обаче счита, че не би трябвало да се режат приходите, а да се прегледа точно бюджета в приходната и разходната си част. По думите й има “достатъчно буфери ” за балансиране на бюджета.
“Първо би трябвало да приказваме за увеличение на приходната част, а да не пипаме разходната част за перото " работни заплати ". Да се орязват пенсии и работни заплати е неприемливо. Ще се сътвори напрежение и съществени разтърсвания в секторите ”, безапелационна бе тя.
Тя даде концепция - да се усили налог облага - България и Унгария са единствените страни, които са с 10% налог облага. В Европейски Съюз се приготвя инструкция, която предлага корпоративният налог да е най-малко 15%.
Според него парите за финансовите вложения ще зависят от пакет закони, които би трябвало да бъдат признати от депутатите в Народното събрание. От тях зависят идващите траншове по Плана за възобновяване и резистентност, които по думите на Караиванов са “заложник ” на работата на Народното събрание.
Според него сега сме изправени пред алтернативата дали да имаме тежка година, а по-късно да имаме " от малко малко нетежки години, да има релативно постоянна финансова дисциплинираност ", или " да допуснем огромния недостиг – било 6,4%, било по-голям %, може да скокне и на 7, и на 8 ".
Караиванов счита, че при толкоз огромен недостиг тази година няма да има санкции от Европейската комисия, само че “тръгва инерция, от която мъчно можем да се върнем ”. Санкции от Европейска комисия ще има в допълнение и е допустимо да намалеят парите от фондовете.
Икономистът счита, че връщането на общоприетата ставка на Данък добавена стойност от 20% за всички и всичко няма да е задоволително и е належащо да се режат разноски. Според него би трябвало да отпадне нарастването на пенсиите от 1 юли.
Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ обаче счита, че не би трябвало да се режат приходите, а да се прегледа точно бюджета в приходната и разходната си част. По думите й има “достатъчно буфери ” за балансиране на бюджета.
“Първо би трябвало да приказваме за увеличение на приходната част, а да не пипаме разходната част за перото " работни заплати ". Да се орязват пенсии и работни заплати е неприемливо. Ще се сътвори напрежение и съществени разтърсвания в секторите ”, безапелационна бе тя.
Тя даде концепция - да се усили налог облага - България и Унгария са единствените страни, които са с 10% налог облага. В Европейски Съюз се приготвя инструкция, която предлага корпоративният налог да е най-малко 15%.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ