Теодор Ушев смрази Москва: С всяко убито невинно дете, убивате и по един ваш творец!
" Всяка ваша изстреляна ракета изгаря по една съветска книга. Всяка ваша бомба взривява по едно стихотворение, унищожава по един филм. С всяко убито почтено дете или жена убивате и по един ваш публицист, актьор, режисьор. Войната убива вашето изкуство! За парче земя, в което след войната няма да поникне и един картоф? А в случай че поникне, той ще бъде отровен… Отровен от тъгата на убитите хора. " Това обръщение, изречено от режисьоря Теодор Ушев пред съветски публицисти в онлайн изказване от Съединени американски щати е провокирало гробна тишина в залата, където в неделя вечерта е било представянето на първия му игрален филм фантастична антиутопия " Ф1.618 " в границите на Московския кино фестивал.
Когато наскоро стана ясно, че филмът на световноизвестния български аниматор е бил селектиран, доста от феновете на Ушев у нас го подлагаха на критика в обществените мрежи, че го е изпратил. Още тогава номинираният за " Оскар " българин съобщи, че няма да отиде в Москва. В момента той е на фестивал, само че в Калифорния.
Вчера се състоя конференцията с публицисти след формалната медийна прожекция на Ф1.618 в границите на Московския кино фестивал. " Споделяме могъщото обръщение на Теодор Ушев, което докара до гробна тишина в залата ", написаха от екипа на кино лентата в формалната му страница във фейсбук.
Ето цялото обръщение на българския аниматор и режисьор, като в част от текста той цитира съветски поети на съветски език:
" Искусство есть средство для беседы с людьми.
Чернишевский.
Той споделил още:
Прогресс — влечение к возведению человека в человеческий ранг.
Тъжен съм, че не съм в Москва и не пием водка с Юрий Норщейн… (световноизвестен съветски художник и режисьор-аниматор, б.ред.)
Безсмъртието на индивида няма да основава изкуство. Няма да оказва помощ на човечеството. Ако надарените хора знаят, че разполагат с цялото време на света пред себе си, няма да напишат и една строфа.
Безсмъртието ще бъде в изгода единствено на диктаторите, тираните.
Всички диктатури са подбудени от горещото предпочитание на един комплексиран човек да изпише името си с огромни букви върху безконечния камък на историята. Тираните виждат историята единствено като безконечния камък, на който да издълбаят своето име. Само диктаторите желаят да живеят постоянно. Безсмъртието е път към терора. А изкуството - то е ефемерно.
Ако съберем всички книги на едно място, бъдете сигурни, че постоянно ще се откри някой, който да изиска да натисне аленото копче и да изтрие всичко. Препратките във кино лентата Ф1.618 към съветската просвета са многочислени.
И признавам, че съм безспорен маниак на тематика съветска просвета! Въобще вашата просвета беше най-мощното оръжие на Русия! Четяхме в унес литературата ви, гледахме разчувствани филмите ви. И изведнъж… Всичко пропадна.
Длъжен съм да кажа това, тъй като филмът повдига точно тематиката за заличаването на културата, изкуството, любовта, хуманизма… Унищожението им от тоталитаризма, от диктатурата.
Войната унищожава съветската просвета. Всяка ваша изстреляна ракета изгаря по една съветска книга. Всяка ваша бомба взривява по едно стихотворение, унищожава по един филм. С всяко убито почтено дете или жена убивате и по един ваш публицист, актьор, режисьор.
Войната убива вашето изкуство!
За какво ви е това?
За парче земя, в което след войната няма да поникне и един картоф? А в случай че поникне, той ще бъде отровен… Отровен от тъгата на убитите хора.
Не разбирам! Моля ви, би трябвало да създадем нещо. Човекът и любовта би трябвало да победят омразата и гибелта. Аз имам вяра, че не всичко е изгубено. Поне едно стихотворение би трябвало да спасите!
Поне това:
Анна Ахматова
Так будет!
Не надо нам земли чужой,
Свою мы создаем, —
И одарил ее водой
Могучий водоем…
Знаете по какъв начин приключва:
В тени пъдя овец,
Уже не ведают, о чем
Печально пел отец…
Но что в моей стране труда
Теперь произошло,
То лучезарным навсегда
В историю вошло. "
Когато наскоро стана ясно, че филмът на световноизвестния български аниматор е бил селектиран, доста от феновете на Ушев у нас го подлагаха на критика в обществените мрежи, че го е изпратил. Още тогава номинираният за " Оскар " българин съобщи, че няма да отиде в Москва. В момента той е на фестивал, само че в Калифорния.
Вчера се състоя конференцията с публицисти след формалната медийна прожекция на Ф1.618 в границите на Московския кино фестивал. " Споделяме могъщото обръщение на Теодор Ушев, което докара до гробна тишина в залата ", написаха от екипа на кино лентата в формалната му страница във фейсбук.
Ето цялото обръщение на българския аниматор и режисьор, като в част от текста той цитира съветски поети на съветски език:
" Искусство есть средство для беседы с людьми.
Чернишевский.
Той споделил още:
Прогресс — влечение к возведению человека в человеческий ранг.
Тъжен съм, че не съм в Москва и не пием водка с Юрий Норщейн… (световноизвестен съветски художник и режисьор-аниматор, б.ред.)
Безсмъртието на индивида няма да основава изкуство. Няма да оказва помощ на човечеството. Ако надарените хора знаят, че разполагат с цялото време на света пред себе си, няма да напишат и една строфа.
Безсмъртието ще бъде в изгода единствено на диктаторите, тираните.
Всички диктатури са подбудени от горещото предпочитание на един комплексиран човек да изпише името си с огромни букви върху безконечния камък на историята. Тираните виждат историята единствено като безконечния камък, на който да издълбаят своето име. Само диктаторите желаят да живеят постоянно. Безсмъртието е път към терора. А изкуството - то е ефемерно.
Ако съберем всички книги на едно място, бъдете сигурни, че постоянно ще се откри някой, който да изиска да натисне аленото копче и да изтрие всичко. Препратките във кино лентата Ф1.618 към съветската просвета са многочислени.
И признавам, че съм безспорен маниак на тематика съветска просвета! Въобще вашата просвета беше най-мощното оръжие на Русия! Четяхме в унес литературата ви, гледахме разчувствани филмите ви. И изведнъж… Всичко пропадна.
Длъжен съм да кажа това, тъй като филмът повдига точно тематиката за заличаването на културата, изкуството, любовта, хуманизма… Унищожението им от тоталитаризма, от диктатурата.
Войната унищожава съветската просвета. Всяка ваша изстреляна ракета изгаря по една съветска книга. Всяка ваша бомба взривява по едно стихотворение, унищожава по един филм. С всяко убито почтено дете или жена убивате и по един ваш публицист, актьор, режисьор.
Войната убива вашето изкуство!
За какво ви е това?
За парче земя, в което след войната няма да поникне и един картоф? А в случай че поникне, той ще бъде отровен… Отровен от тъгата на убитите хора.
Не разбирам! Моля ви, би трябвало да създадем нещо. Човекът и любовта би трябвало да победят омразата и гибелта. Аз имам вяра, че не всичко е изгубено. Поне едно стихотворение би трябвало да спасите!
Поне това:
Анна Ахматова
Так будет!
Не надо нам земли чужой,
Свою мы создаем, —
И одарил ее водой
Могучий водоем…
Знаете по какъв начин приключва:
В тени пъдя овец,
Уже не ведают, о чем
Печально пел отец…
Но что в моей стране труда
Теперь произошло,
То лучезарным навсегда
В историю вошло. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ