Всяка година в края на юни и през по-голямата част

Всяка година в края на юни и през по-голямата част от юли и август светулките спретват своя необикновен театър. В не чак толкоз заселените региони можете да видите по какъв начин доста от тях мигат в обаятелен и незабравим синхрон.

Той е и хубав, и тайнствен. Векове наред хората по целия свят са се чудили по какъв начин тези инсекти съумяват да координират своя танц на светлината. Обясненията варират. Някои считат, че вятърът разкрива коремната им област. Други – че е чисто съвпадане. В писмо до Science от 1917-а даже един четец упорства, че илюзията за синхронно намигване е артикул на нашето лично намигване.

Изследванията, направени след това, демонстрират, че синхронизацията е действителна, а математически модели показват по какъв начин се развива с течение на времето. Механизмите, чрез които настава тази синхронизация обаче, дълго време бяха тайнственост.

Какво кара светулките да мигат в синхрон? Дали е нещо, което е закодирано в тях самите, или зависи от подтекста (може би от средата, в която се намират)?

Снимка: WUT.ANUNAI / Shutterstock

Ново проучване, ръководено от физика Рафаел Сарфати от университета на Колорадо Боулдър, открива кой е изчезналият детайл в уравнението – триизмерното пространство.

След като снима стереоскопично видео на рой светулки (Phontinus carolinus) в националния парк „ Грейт Смоуки Маунтинс “ в Тенеси, изследователският екип реконструира мигането в триизмерно пространство. Именно по този метод те откриват, че светулките не мигат в синхрон с помощта на някакъв присъщ механизъм. Те просто копират останалите светулки в обкръжението си.

След като разпъват своите палатки през юни 2019-а и нареждат две 360-градусови камери, Сарфати и сътрудниците му записват колкото се може повече от ритуалите за чифтосване на светулките. Насекомите стартират да светят по характерен метод: няколко къси проблясъка, последвани от пауза от няколко секунди и нови проблясъци. Докато светулките се синхронзират, светлината като че ли минава като самобитна вълна през терена.

Екипът също по този начин вижда, че светулките стоят на не повече от 2 метра от земята, а формата на рояка следва формата на терена.

Когато учените изолират самостоятелните инсекти в палатката си, те не съумяват да открият какъвто и да било темп. Светулките мигат спорадично – без какъвто и да било синхрон с главния рой. Изследователите лимитират броя до 15, само че резултатът продължава да е същият – мигането е спорадично. Чак при по-голям брой инсекти синхронизацията изпъква на напред във времето.

„ Чак когато съберете 20 светулки дружно, стартирате да наблюдавате това, което виждате и измежду природата. – споделя Сарфати – Налице са регулярни проблясъци от светлина и всички те са синхронизирани. “

Това подсказва, че синхронизацията е обществена. Светулките виждат какво вършат останалите светулки, намиращи се в непосредствена непосредственост до тях, и откликват на мигането им. Това довежда до образуването на вълна от светлина – съвсем като мексиканската вълна по футболните игрища.

А за какво? Това към момента е тайнственост. Според една доктрина синхронизацията се е развила, тъй като тези шпации на мрак оказват помощ на мъжките да открият по-бледите проблясъци на женските и да откликнат на светлината им.

Изследването е оповестено в Journal of the Royal Society Interface .