Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони.

През 1971 година на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони.

Рамсарската спогодба е първият и единствен до през днешния ден интернационален контракт за запазване и стабилно прилагане на естествените запаси, ориентиран към характерните екосистеми. Първоначално, Рамсарската спогодба е основана като интернационален контракт за запазване на влажните зони най-вече като местообитание на водолюбиви птици.

От тогава насам, Конвенцията уголемява своя обсег и понастоящем обгръща всички аспекти на опазването и рационалното прилагане на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значителност във връзка с опазването на биологичното многообразие, ръководството на водите и благосъстоянието на човешките общности.

В листата с влажни зони от интернационално значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „ Сребърна “, комплексът „ Ропотамо “, Дуранкулашкото тресавище и доста други. А през 2011 година в него попада и Драгоманското тресавище, което е част от европейската екологична мрежа „ Натура 2000 “, както и от Европейския зелен пояс.

Влажните зони са в основата на развиването на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те обезпечават на локалните общности достъп до риба и сладка вода за пиянство, напояване на добитъка и развъждането на аграрни култури. Рибата, добита от влажните зони, е главен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки различен бранш за произвеждане на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или съвсем половината от международното население всяка година. Освен това влажните зони обезпечават по-голямата част от водата, от която всички ние подвластен. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безвредно да пием, в случай, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.

За страдание, неустойчивите аграрни практики повреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с интернационално значение са повредени от селското стопанство. Причината е, че през днешния ден използваме повече вода, в сравнение с природата може да възвърне. Използването на вода се е нараснало шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат съвсем всички световни източници на сладка вода са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от международното население е изложено на високи равнища на замърсяване при водоснабдяването.

Влажните зони в градовете или наоколо до обитаемоте места способстват за обезпечаване на по-жизнена среда за живеене с помощта на множеството значими функционалности, които реализират. Те способстват за понижаване на наводненията, служат като източник на питейна вода, филтрират замърсителите и усъвършенстват качеството на водите, обезпечават зелени градски площи и са източник на занаят за локалното население. Значението на изгодите, които способстват влажните зони става все по-важно и съдбоносно с продължаващото повишаване на броя на популацията, живеещи в градовете, които към сегашния миг са повече от 4 милиарда души.

До 2050 година 66% от популацията на планетата ще живее в градовете, защото хората се местят в градовете в търсене на по-добри работни места. За страдание, по-голяма част от популацията не е наясно със смисъла и изгодите на влажните зони наоколо до обитаемоте места. В бързоразвиващите се градове, влажните зони постоянно се считат за пустеещи земи, места за изхвърляне на боклуци, места, които би трябвало да се пресушат и да се промени предназначението им. Според изчисленията на учените, минимум 64% от влажните зони на планетата са изчезнали от 1900 година насам, до момента в който редом с това се следи взрив в повишаването на градовете.

България е измежду първите страни, включили се към Рамсарската спогодба, в действие от 24 януари 1976 година Политиката за запазване и стабилно прилагане на влажните зони се извършва от Министерството на околната среда и водите.