Крепостта Букелон край село Маточина - свидетел на няколко епохи
Встрани 
от отъпканите туристически направления се намира крепостта „ Букелон “ – един от прелюбопитните и внушителни исторически монументи, концентрирали силата и историческите превратности по българските земи от готските нашествия до османския интервал. Укреплението в Югоизточна България е ситуирано върху равно плато на високо повдигнат от низината на река Тунджа хълм, наоколо до пограничното село Маточина в община Свиленград. Крепостта има значима роля през Античността и Средновековието. Тя е била северно предмостие на град Адрианопол (днешен Одрин) по пътя, който го е свързвал с Кабиле, и е служила за негова изнесена гарнизонна защита.
Крепост Букелон е ситуирана на труднодостъпни скатове, над които са открити остатъци от остаряла укрепителна стена, ограждаща платото. По самото плато личат разнообразни уреди и обекти – водосъдържател, места с паметно предопределение и други сферични вдлъбнатини в скалите. Сравнително добре непокътната е висока средновековна кула от ХII – ХIV в., вид донжон. Според археолозите тя е издигната върху остатъци от антична оградна стена. Височината на кулата е към 18 м и съставлява величествена панорама. В донжона са функционирали параклис и арест. Съоръжението се състои от три елементи: правоъгълно централно тяло, полуцилиндрично (конхиално) тяло на изток и стеснен кулоар от запад, който продължава с крепостна стена. Кулата е ситуирана в южния завършек на хълма, охранявайки единствения достъп до платото. В скалната повърхнина северно от крепостта личат три отвора. Те са цилиндрични, ситуирани по върховете на въображаем равнобедрен триъгълник, на разстояние към метър един от различен. Хипотезата на учените е, че тези вдлъбнати кухини с диаметър към 20 см, са служили за закрепване на структурата на огнения телеграф.
Мнозина учени разпознават руините към село Фикел (сега Маточина) с крепостта „ Вукелон “, споменавана неведнъж в античните извори. Хронистите назовават укреплението с името „ Вукелу “. Същото название се среща в триумфална колона на Хан Крум (IХ в.), по-късно го употребява Йоан Кантакузин (ХIV в.), както и някои други средновековни създатели. Името на селото при укреплението се резервира като Фикел до 1934 година, след което е наречено Маточина – на името на билката, която пораства в района.
Първото огромно събитие на мястото на крепостта е по време на Готската война (376 – 382 г.). Много откриватели допускат, че покрай възвишението, където се намира античното барикада, през 378 година е приключила борбата при Адрианопол – най-решителното стълкновение във войната. В тази борба римските легиони претърпяват проваляне, римският император Валент е погубен, а готите получават дълготраен статут на федерати в залязващата Римска империя. Името на крепостта се появява в източник от времето на хан Крум. Вукелон се загатва в надпис върху мраморна колона, открита покрай столицата на Първата българска страна Плиска. Надписът засвидетелства завладяването на крепостта „ Вукел “ дружно с няколко други замъци от хан Крум през 813 година
Историческите събития, белязали историята на Букелон, не престават и по време на Четвъртия кръстоносен поход. Според откриватели финалната борба при Одрин (1205 г.) на българските войски, предвождани от цар Калоян, с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, е наоколо до крепостта. Латините са разрушени, а император Балдуин IX Фландърски е покорен и отведен в столицата на Втората българска страна – Търново.
При цар Михаил III Шишман, около междуособния спор във Византия и другите сделки на българския цар с династията Андроник, крепостта на няколко пъти е прехвърляна от византийски в български ръце и назад. 
По време на османското господство укреплението губи смисъла си и запустява. Цялата местност обраства с дълбоки, изобилстващи от дивеч гори. Има сведения, че през 1664 година тук е ловувал султан Мехмед IV. Първото изцяло архитектурно и археологическо проучване е извършено през 1961 година от арх. Стефан Бояджиев. През 1968 година руините край село Маточина са оповестени за „ обект от национално значение “, а през 1970 година са подхванати ограничения по консервацията на средновековната старост.
Величествената кула е харесвано място за кино продукции. Тя е употребена като натурален фон при фотосите на кино лентата „ Мила от Марс “ през 2005 година През 2008 година са осъществени спомагателни консервационни действия с отчасти европейско финансиране по план, сбъднат от кино къща „ Интерфилмарт “, която снима възстановки на средновековни бойни дейности. От възвишението на кулата се открива чудесна гледка към планините Сакар и Странджа, към долината на река Тунджа, границата с Турция и равнината на Одрин.
Инфо: www.trakia-tours.com
