ВСС в кривото огледало на медийния популизъм
ВСС се кани да изготви следващия документ като пояснение за какво не реагира на кристално ясни обстановки, при които съдии биват обругавани поради решения, без да се сочат причини всъщност
© Велко Ангелов Авторката Биляна Гяурова-Вегертседер е изпълнителен шеф на Български институт за правни начинания (БИПИ) Още по тематиката
И Висш съдебен съвет съумя да избави председателката на Софийския апелативен съд от наказване
Предложението против Даниела Дончева, уличена в дейности със " мощен корупционен аромат ", бе отлагано до приключване на отминалостта
17 юли 2018
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет: Ще реагираме при всеки опит за посягане против съда
Съдия беше атакувана, откакто постанови решение против жълт уебсайт поради погрешна обява, сътрудници я поддържаха
15 май 2018 Април 2018. Съдия Катерина Енчева от Софийски градски съд изпраща преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз в Люксембург с въпрос дали българският закон за гражданската конфискация не опонира на правото на Европейски Съюз. Запитването е по отношение на делото за конфискация против притежателя на банкрутиралата КТБ Цветан Василев. Последва изказване на ръководителя на новата антикорупционна комисия Пламен Георгиев, в което той загатва, че българският съд е незапознат, подвластен, привързан. От Висш съдебен съвет няма никаква институционална реакция против тези подмятания. Подкрепа има само от част от гилдията в лицето на Съюза на съдиите в страната (ССБ), който излезе с отворено писмо, изпратено и до Висш съдебен съвет.
Май 2018. Съдия Силвия Хазърбасанова от Софийския областен съд (СРС) осъжда на първа инстанция " Пик Нюз " ЕАД за засегнатост и клюка по иск заведен от Емил Джасим. Медиите, които влизат в сдружението, стартират яростна офанзива против съдийката, която е подложена на сериозен душевен тормоз, в това число и следена. Поради липса на институционална реакция от страна на Висш съдебен съвет, управлението на СРС излиза с невиждана открита декларация в отбрана на съдийката, в която се напомня и огромната отговорност, която медиите носят. Това принуждава съдийската гилдия при Висш съдебен съвет да прегледа въпроса, само че още веднъж няма решение/становище или каквато и да било друга форма на реакция. Напрежението пораства, следват нови открити заявления, този път от съдии от СРС и други съдилища в страната, също и от ССБ. В последна сметка на 14 май съдийската гилдия на Висш съдебен съвет приема мнение, в което нейните членове декларират, че " ще реагираме при всеки опит за влияние и посягане против независимостта на правосъдната власт, съда и всеки български арбитър " и приканват всички да " ни поддържат в опълчването на систематичните обществени офанзиви и обругаването на съда " 1.
Юли 2018. Съдия Полина Якимова-Илиева от Административен съд София град (АССГ) се произнася с решение, с което се признава правото на престояване в страната на еднополова съпружеска двойка, сключила брак в друга страна, на съображение на това, че един от членовете на това семейство е жител на държава-член на Европейски Съюз. Отново следва груба медийна офанзива против съдийката. Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет този път категорично отхвърли институционална реакция откакто ръководителят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов предложи да се излезе със мнение или декларация в отбрана на магистрата. Отново гилдийната реакция беше от страна на ССБ, който в намерено послание прикани Висш съдебен съвет да огласи обществено критериите и разпоредбите, по които упражнява задължението си да отстоява независимостта на правосъдната власт, когато се появят изявления, засягащи обособени съдии и правосъдната власт като цяло.
Абсурдна реакция с прозаично пояснение
Реакцията на Висш съдебен съвет беше повече от неуместна – на 20 юли съдийската гилдия излезе със известие, че казусът при формулиране на позиции на съвета като групов орган, е, че " изразяването на реакция - позиции, мнения или заявления, изисква одобряването им след извършени спор и гласоподаване от Пленума на Висш съдебен съвет или съответните колегии ", а " законово избраната конструкция и функционалности на Висш съдебен съвет, като групов орган са причина в съответни случаи, след извършени полемики и гласоподаване да няма признати решения ". Затова съдийската гилдия е осъзнала нуждата от " правене на критерии, въз основа на които да се очертаят детайлите на конституционните гаранции за " независимостта на правосъдната власт ", както и стандартите, при които се смята, че престижът и независимостта на съда, и на магистратите са накърнени ". Парадоксално е, че членовете на съвета занапред ще си обясняват тези базисни стандарти, а става въпрос за магистрати с дълготраен опит, чиято съществена функционалност е да вземат решения по използване на закона за надалеч по-заплетени проблеми.
Далеч по-прозаичното пояснение е, че съветът просто си " купува " време и се кани да изготви следващия документ като пояснение за какво не реагира на кристално ясни обстановки, при които съдии биват обругавани поради решения, без да се сочат причини всъщност.
А другояче правила за деяние в такива случаи има
През 2015 година Висш съдебен съвет одобри така наречен Комуникационна тактика на правосъдната власт 2014-2020 година, в която категорично се споделя, че тя " надгражда информационните документи, политики и практики на органите на правосъдната власт " и " съставлява платформа за синхронизиране на информационните политики на обособените органи на правосъдната власт ". Специално място в този документ от 130 страници е отделено на " Противопоставяне на отрицателни акции, водени против правосъдната власт " като категорично е посочено, че " дълготрайната некадърност за дейно опълчване на отрицателните акции заплашва да задълбочи рецесията на публичното доверие в правосъдната власт и да усили политическия и публичния напън против нея. " И случилото се със съдийките от Софийски градски съд, СРС и АССГ е доказателството, че натискът върху правосъдната власт се усилва. Стратегията не се задоволява единствено с изтъкване на проблемите и действителните опасности, а в т. 3.2.8. са изброени съответни действия, които могат да се подхващат, с цел да се реагира в спешни обстановки и да има действително опълчване на отрицателните акции против правораздаването, с цел да се стигне до " излизане на правосъдната власт от спиралата на каскадни кавги ". Преведено това значи, че правосъдната власт и нейното лице – Висш съдебен съвет, следва да работят самодейно, а не реактивно и да бъдат непрекъснато в ролята на догонващи и обясняващи се.
Сред съответните ограничения и действия документът предлага:
" Създаване на кратковременен проект за комуникиране на дейностите на правосъдната власт по реформирането и подобряването на процесите в нея за одобряване на нейната независимост;
Създаване на уеднаквен спешен проект за връзка на правосъдната власт, интегриращ информационни дейности на всички наранени органи;
Повишаване на уменията на представителите на правосъдната власт да употребяват дейно съответни информационни решения за връзката в условия на рецесия. "
Още преди Комуникационната тактика да бъде направена, през 2013 година Висш съдебен съвет приема и информационна политика (изменена през 2016 година от този ВСС). Член 2.7. от този документ е озаглавен " Комуникация в спешни обстановки " и в него се планува образование на членове на Висш съдебен съвет и представители на администрацията за дейности при спешна връзка, основаване на спешен проект за връзка, както и разработване на механизъм за оценка на рецесията и " провалите " върху обществения облик на Висш съдебен съвет, в това число на негови членове, на резултата от подхванатите дейности и др.2
И това не е всичко. Отново през 2013 година е признат План за деяние за осъществяване на информационната политика на Висш съдебен съвет 2014 – 2018 година, последно също променен през септември 2016 година от този Висш съдебен съвет. В него уговорките са още по-конкретни: повишение на потенциала на пленума, колегиите, комисиите и членовете на Висш съдебен съвет за деяние при спешни обстановки, като Висш съдебен съвет да одобри проект за спешен пиар, да бъде направен механизъм за оценка и ръководство на рецесията, за " провалите " върху обществения облик на Висш съдебен съвет, както и на резултата от подхванатите дейности. Пак се планува членовете на Висш съдебен съвет и администрацията да бъдат подготвени да работят при спешна връзка.
С изказването на съдийската гилдия от 20 юли излиза наяве, че сегашният състав на Висш съдебен съвет знае за горните документи. Опасението в тази ситуация е, че все пак явно няма предпочитание за използване на разпоредбите.
Вместо да търси " стратегически съдружници ", Висш съдебен съвет се изолира от ден на ден от системата, за чието администриране и облик е виновен и това води до всичко друго, само че не и до към този момент изгубилия значение израз " повишение на доверието и престижа на правосъдната власт ".
Отстрани наподобява като че ли нещо принуждава висшия административен орган на правосъдната власт да толерира сходни офанзиви. А това повдига въпроса - за какво? Един вероятен отговор е, че може би органът, задължен да пази независимостта на правосъдната власт, не съумява или не желае да прави това просто тъй като той самият не е самостоятелен.
-----------1 Пълният текст на мнението е разполагаем тук
2 Документът е разполагаем тук, последно забелязан на 12.07.2018г.
© Велко Ангелов Авторката Биляна Гяурова-Вегертседер е изпълнителен шеф на Български институт за правни начинания (БИПИ) Още по тематиката
И Висш съдебен съвет съумя да избави председателката на Софийския апелативен съд от наказване
Предложението против Даниела Дончева, уличена в дейности със " мощен корупционен аромат ", бе отлагано до приключване на отминалостта
17 юли 2018
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет: Ще реагираме при всеки опит за посягане против съда
Съдия беше атакувана, откакто постанови решение против жълт уебсайт поради погрешна обява, сътрудници я поддържаха
15 май 2018 Април 2018. Съдия Катерина Енчева от Софийски градски съд изпраща преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз в Люксембург с въпрос дали българският закон за гражданската конфискация не опонира на правото на Европейски Съюз. Запитването е по отношение на делото за конфискация против притежателя на банкрутиралата КТБ Цветан Василев. Последва изказване на ръководителя на новата антикорупционна комисия Пламен Георгиев, в което той загатва, че българският съд е незапознат, подвластен, привързан. От Висш съдебен съвет няма никаква институционална реакция против тези подмятания. Подкрепа има само от част от гилдията в лицето на Съюза на съдиите в страната (ССБ), който излезе с отворено писмо, изпратено и до Висш съдебен съвет.
Май 2018. Съдия Силвия Хазърбасанова от Софийския областен съд (СРС) осъжда на първа инстанция " Пик Нюз " ЕАД за засегнатост и клюка по иск заведен от Емил Джасим. Медиите, които влизат в сдружението, стартират яростна офанзива против съдийката, която е подложена на сериозен душевен тормоз, в това число и следена. Поради липса на институционална реакция от страна на Висш съдебен съвет, управлението на СРС излиза с невиждана открита декларация в отбрана на съдийката, в която се напомня и огромната отговорност, която медиите носят. Това принуждава съдийската гилдия при Висш съдебен съвет да прегледа въпроса, само че още веднъж няма решение/становище или каквато и да било друга форма на реакция. Напрежението пораства, следват нови открити заявления, този път от съдии от СРС и други съдилища в страната, също и от ССБ. В последна сметка на 14 май съдийската гилдия на Висш съдебен съвет приема мнение, в което нейните членове декларират, че " ще реагираме при всеки опит за влияние и посягане против независимостта на правосъдната власт, съда и всеки български арбитър " и приканват всички да " ни поддържат в опълчването на систематичните обществени офанзиви и обругаването на съда " 1.
Юли 2018. Съдия Полина Якимова-Илиева от Административен съд София град (АССГ) се произнася с решение, с което се признава правото на престояване в страната на еднополова съпружеска двойка, сключила брак в друга страна, на съображение на това, че един от членовете на това семейство е жител на държава-член на Европейски Съюз. Отново следва груба медийна офанзива против съдийката. Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет този път категорично отхвърли институционална реакция откакто ръководителят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов предложи да се излезе със мнение или декларация в отбрана на магистрата. Отново гилдийната реакция беше от страна на ССБ, който в намерено послание прикани Висш съдебен съвет да огласи обществено критериите и разпоредбите, по които упражнява задължението си да отстоява независимостта на правосъдната власт, когато се появят изявления, засягащи обособени съдии и правосъдната власт като цяло.
Абсурдна реакция с прозаично пояснение
Реакцията на Висш съдебен съвет беше повече от неуместна – на 20 юли съдийската гилдия излезе със известие, че казусът при формулиране на позиции на съвета като групов орган, е, че " изразяването на реакция - позиции, мнения или заявления, изисква одобряването им след извършени спор и гласоподаване от Пленума на Висш съдебен съвет или съответните колегии ", а " законово избраната конструкция и функционалности на Висш съдебен съвет, като групов орган са причина в съответни случаи, след извършени полемики и гласоподаване да няма признати решения ". Затова съдийската гилдия е осъзнала нуждата от " правене на критерии, въз основа на които да се очертаят детайлите на конституционните гаранции за " независимостта на правосъдната власт ", както и стандартите, при които се смята, че престижът и независимостта на съда, и на магистратите са накърнени ". Парадоксално е, че членовете на съвета занапред ще си обясняват тези базисни стандарти, а става въпрос за магистрати с дълготраен опит, чиято съществена функционалност е да вземат решения по използване на закона за надалеч по-заплетени проблеми.
Далеч по-прозаичното пояснение е, че съветът просто си " купува " време и се кани да изготви следващия документ като пояснение за какво не реагира на кристално ясни обстановки, при които съдии биват обругавани поради решения, без да се сочат причини всъщност.
А другояче правила за деяние в такива случаи има
През 2015 година Висш съдебен съвет одобри така наречен Комуникационна тактика на правосъдната власт 2014-2020 година, в която категорично се споделя, че тя " надгражда информационните документи, политики и практики на органите на правосъдната власт " и " съставлява платформа за синхронизиране на информационните политики на обособените органи на правосъдната власт ". Специално място в този документ от 130 страници е отделено на " Противопоставяне на отрицателни акции, водени против правосъдната власт " като категорично е посочено, че " дълготрайната некадърност за дейно опълчване на отрицателните акции заплашва да задълбочи рецесията на публичното доверие в правосъдната власт и да усили политическия и публичния напън против нея. " И случилото се със съдийките от Софийски градски съд, СРС и АССГ е доказателството, че натискът върху правосъдната власт се усилва. Стратегията не се задоволява единствено с изтъкване на проблемите и действителните опасности, а в т. 3.2.8. са изброени съответни действия, които могат да се подхващат, с цел да се реагира в спешни обстановки и да има действително опълчване на отрицателните акции против правораздаването, с цел да се стигне до " излизане на правосъдната власт от спиралата на каскадни кавги ". Преведено това значи, че правосъдната власт и нейното лице – Висш съдебен съвет, следва да работят самодейно, а не реактивно и да бъдат непрекъснато в ролята на догонващи и обясняващи се.
Сред съответните ограничения и действия документът предлага:
" Създаване на кратковременен проект за комуникиране на дейностите на правосъдната власт по реформирането и подобряването на процесите в нея за одобряване на нейната независимост;
Създаване на уеднаквен спешен проект за връзка на правосъдната власт, интегриращ информационни дейности на всички наранени органи;
Повишаване на уменията на представителите на правосъдната власт да употребяват дейно съответни информационни решения за връзката в условия на рецесия. "
Още преди Комуникационната тактика да бъде направена, през 2013 година Висш съдебен съвет приема и информационна политика (изменена през 2016 година от този ВСС). Член 2.7. от този документ е озаглавен " Комуникация в спешни обстановки " и в него се планува образование на членове на Висш съдебен съвет и представители на администрацията за дейности при спешна връзка, основаване на спешен проект за връзка, както и разработване на механизъм за оценка на рецесията и " провалите " върху обществения облик на Висш съдебен съвет, в това число на негови членове, на резултата от подхванатите дейности и др.2
И това не е всичко. Отново през 2013 година е признат План за деяние за осъществяване на информационната политика на Висш съдебен съвет 2014 – 2018 година, последно също променен през септември 2016 година от този Висш съдебен съвет. В него уговорките са още по-конкретни: повишение на потенциала на пленума, колегиите, комисиите и членовете на Висш съдебен съвет за деяние при спешни обстановки, като Висш съдебен съвет да одобри проект за спешен пиар, да бъде направен механизъм за оценка и ръководство на рецесията, за " провалите " върху обществения облик на Висш съдебен съвет, както и на резултата от подхванатите дейности. Пак се планува членовете на Висш съдебен съвет и администрацията да бъдат подготвени да работят при спешна връзка.
С изказването на съдийската гилдия от 20 юли излиза наяве, че сегашният състав на Висш съдебен съвет знае за горните документи. Опасението в тази ситуация е, че все пак явно няма предпочитание за използване на разпоредбите.
Вместо да търси " стратегически съдружници ", Висш съдебен съвет се изолира от ден на ден от системата, за чието администриране и облик е виновен и това води до всичко друго, само че не и до към този момент изгубилия значение израз " повишение на доверието и престижа на правосъдната власт ".
Отстрани наподобява като че ли нещо принуждава висшия административен орган на правосъдната власт да толерира сходни офанзиви. А това повдига въпроса - за какво? Един вероятен отговор е, че може би органът, задължен да пази независимостта на правосъдната власт, не съумява или не желае да прави това просто тъй като той самият не е самостоятелен.
-----------1 Пълният текст на мнението е разполагаем тук
2 Документът е разполагаем тук, последно забелязан на 12.07.2018г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ