Всичко изглеждаше като обещаващото начало на голямото щастие и понякога,

" Всичко изглеждаше като обещаващото начало на огромното благополучие и от време на време, до ден-днешен, след повече от трийсет години, Клариса с учудване установяваше, че това в действителност е било щастието; че цялото преживяване се е състояло от една целувка, една разходка, предстоящата вечеря и една книга...
Онова, което Клариса продължаваше да не схваща след цели три десетилетия, бе целувката на мръкване върху парче изсъхнала трева, и разходката към езерото, когато комарите бръмчаха в спускащия се мрак.
Все още усещаше това неповторимо съвършенство, а то частично се дължеше и на това, че по този начин изрично съдържаше в себе си обещанието за още нещо. Сега към този момент знаеше: това е бил мигът, тъкмо тогава. Друг е нямало. "

" И въпреки всичко, не можеше да се отърве от възприятието за пропуснатите благоприятни условия. Защото на този свят нищо не можеше да се съпоставя със загатна за влюбените млади години "

" Да, намерения си Клариса, време е денят да свършва. Даваме приеми, вършим тържества, напущаме фамилиите си, с цел да живеем сам-сами в Канада, мъчим се да пишем книги, които обаче не трансформират света без значение от нашия гений, неспирни старания и огромни очаквания. Живеем живота си, занимаваме се - всеки с нещо, - след това заспиваме. Всичко е толкоз просто и нормално. Някои скачат от прозорците или влизат да се удавят, или взимат хапчета. Повечето умират инцидентно, при нещастни случаи, а още повече - голямато болшинство, биват поглъщани от някоя болест или, в случай че са късметлии, от самото време. Едно е единствено утешението: обособен час тук или там, когато, обратно на всевъзможни зли сили и упования, животът ни като че се разтваря и ни дава всичко, за което в миналото сме мечтали, въпреки че всички с изключение на децата (а може би даже и те) знаят, че тези часове ще бъдат непроменяемо последвани от други, мрачни и доста по-трудни. Въпреки това ние обожаваме града, утрото, надяваме се на освен това.
Един Бог знае за какво го вършим. "

Издателство Фокус ООД, 2003 година
Превод: Иглика Василева

*Заглавната фотография е от едноименния филм, в ролята на Вирджиния Улф е Никол Кидман, спечелила Оскар