От фен на червените до звезда на Ливърпул
Всички знаем, че 2005 година приключи с петата европейска купа на Ливърпул в славната история на клуба. Но невероятният триумф в Истанбул против Милан реализира още нещо - накара 6-годишния Трент Александър-Арнолд да се влюби в " алените ". Впечатляващият поврат против Олимпиакос и разбиването на Леверкузен към този момент бяха в историческите книги, когато младият Трент схваща, че първото му посещаване на " Анфилд " ще бъде за четвъртфинал от Шампионската лига против мощния Ювентус. В състава на " бианконерите " са Златан Ибрахимович, Павел Недвед, Фабио Канаваро, Алесандро дел Пиеро и редица други величия.
" Спомням си, че разбрах едвам 2-3 дни преди мача. Майка ми се опитваше да го резервира в загадка. В деня на дуела трябваше да наподобявам сюрпризиран, само че аз знаех, тъй като един от братята ми беше споделил. Но това ще остане вечно една от най-специалните нощи в живота ми. За първи път стъпих на " Анфилд " и незабавно разбрах, че ще бъда почитател на Ливърпул до края на живота си ", спомня си Александър-Арнолд.
Източник:
Първият път, когато " алените " го накараха да плаче, само че в последна сметка приключи като вечер с доста сълзи от наслада, приближаваше. " Гледах финала в Истанбул вкъщи със фамилията си. Имахме шалове, знамена, всичко беше изпъстрено с червени цветове по прозорците на къщата ни. Тогава, в тази нощ, целият град като че ли бе задремал. Спомням си, че всичко в Ливърпул замлъкна за няколко часа.
Нямаше коли, всички хора бяха или у дома, или по кръчмите да гледат мача. На идващия ден рейсът с отворен похлупак бе с героите от Истанбул и петата европейска купа. Градът още веднъж се бе съживил, всички бяха на открито, с цел да видят тима. Бяха няколко страхотни дни, мисля, че никой няма да ги не помни ", разяснява Трент великият поврат на Ливърпул против Милан във финала на ШЛ.
Човекът, който подвигна Ливърпул от блатото против росонерите, си остава кумир за Александър-Арнолд и до през днешния ден: " Първият ми афиш беше на Майкъл Оуен, обичах да го виждам по какъв начин вкарва голове. Постепенно обаче бе сменен от Стивън Джерард - той е кумир на всяко момче по някакъв метод. Спомням си по какъв начин го видях за първи път. Той беше в салона на играчите на " Анфилд ", а аз имах билети за там. Изглеждаше като колос и никой не можеше да го допре. Не мога да ви опиша какъв бе той в очите ми по това време, бях безгласен, а и към момента съм.
Източник:
Трудно ми е даже в този момент да седна и да си поговоря с него, помислете единствено какво е направил за този популярен клуб. Когато растеш и го гледаш на какво е кадърен на терена, не го възприемаш като естествен. Той беше специфичен освен на игрището, само че и отвън него. Джерард е земен човек, постоянно е до теб, с цел да ти даде съвет. Но е доста мъчно да говорите за някого, който ви е кумир в живота ".
В същата година, в която Ливърпул завоюва Шампионската лига (2005-а), Александър-Арнолд се яви на камп, който бе проведен от клуба. Оттогава е част от него. Най-специалният миг за Трент, макар страхотния гол в дебюта му в Европа против Хофенхайм преди две седмици, си остава първият му мач за " алените " във Висшата лига на " Олд Трафорд ": " Да имаш доверието на Клоп и да го усещаш, необикновено е. Беше вълшебен ден за мен и фамилията ми. След като разбрах, че ще играя против Юнайтед, се обадих на майка ми, само че тя не ми вярваше. Спомням си по какъв начин тя стартира да плаче от наслада и стана доста прочувствена по телефона. Каза ми да играя с усмивка и да бъда благополучен, да дам всичко от себе си, тъй като това е най-важното ".
От Ливърпул: Не сме желали 200 милиона от Барселона за Коутиньо! Това е неистина!
Сагата към звездата на " мърсисайдци " не стопира да търпи развиване
Александър-Арнолд се възползва от шанса си в оня ден на " Олд Трафорд " и от този момент не погледна обратно. Сега към този момент на гърба на тениските на Ливърпул е неговото име, а плакатите в детските стаи на малчуганите, които сънуват да бъдат звезди във Висшата лига, са с неговия облик:
" Това е малко сюрреалистично, в никакъв случай не си мислил, че е допустимо да се случи. Тогава бях на 6, изминаха 12 години, дълго време чаках. Но несъмнено си струваше, изключително като видя някое малко дете да обикаля из града с името ми на неговия тил. Постигнах доста цели, само че фантазията ми е да бъда капитан на този популярен клуб. Никога няма да бъда удовлетворен от себе си, до момента в който не го реализира тъкмо като идола ми Стивън Джерард ".
" Спомням си, че разбрах едвам 2-3 дни преди мача. Майка ми се опитваше да го резервира в загадка. В деня на дуела трябваше да наподобявам сюрпризиран, само че аз знаех, тъй като един от братята ми беше споделил. Но това ще остане вечно една от най-специалните нощи в живота ми. За първи път стъпих на " Анфилд " и незабавно разбрах, че ще бъда почитател на Ливърпул до края на живота си ", спомня си Александър-Арнолд.
Източник:
Първият път, когато " алените " го накараха да плаче, само че в последна сметка приключи като вечер с доста сълзи от наслада, приближаваше. " Гледах финала в Истанбул вкъщи със фамилията си. Имахме шалове, знамена, всичко беше изпъстрено с червени цветове по прозорците на къщата ни. Тогава, в тази нощ, целият град като че ли бе задремал. Спомням си, че всичко в Ливърпул замлъкна за няколко часа.
Нямаше коли, всички хора бяха или у дома, или по кръчмите да гледат мача. На идващия ден рейсът с отворен похлупак бе с героите от Истанбул и петата европейска купа. Градът още веднъж се бе съживил, всички бяха на открито, с цел да видят тима. Бяха няколко страхотни дни, мисля, че никой няма да ги не помни ", разяснява Трент великият поврат на Ливърпул против Милан във финала на ШЛ.
Човекът, който подвигна Ливърпул от блатото против росонерите, си остава кумир за Александър-Арнолд и до през днешния ден: " Първият ми афиш беше на Майкъл Оуен, обичах да го виждам по какъв начин вкарва голове. Постепенно обаче бе сменен от Стивън Джерард - той е кумир на всяко момче по някакъв метод. Спомням си по какъв начин го видях за първи път. Той беше в салона на играчите на " Анфилд ", а аз имах билети за там. Изглеждаше като колос и никой не можеше да го допре. Не мога да ви опиша какъв бе той в очите ми по това време, бях безгласен, а и към момента съм.
Източник:
Трудно ми е даже в този момент да седна и да си поговоря с него, помислете единствено какво е направил за този популярен клуб. Когато растеш и го гледаш на какво е кадърен на терена, не го възприемаш като естествен. Той беше специфичен освен на игрището, само че и отвън него. Джерард е земен човек, постоянно е до теб, с цел да ти даде съвет. Но е доста мъчно да говорите за някого, който ви е кумир в живота ".
В същата година, в която Ливърпул завоюва Шампионската лига (2005-а), Александър-Арнолд се яви на камп, който бе проведен от клуба. Оттогава е част от него. Най-специалният миг за Трент, макар страхотния гол в дебюта му в Европа против Хофенхайм преди две седмици, си остава първият му мач за " алените " във Висшата лига на " Олд Трафорд ": " Да имаш доверието на Клоп и да го усещаш, необикновено е. Беше вълшебен ден за мен и фамилията ми. След като разбрах, че ще играя против Юнайтед, се обадих на майка ми, само че тя не ми вярваше. Спомням си по какъв начин тя стартира да плаче от наслада и стана доста прочувствена по телефона. Каза ми да играя с усмивка и да бъда благополучен, да дам всичко от себе си, тъй като това е най-важното ".
От Ливърпул: Не сме желали 200 милиона от Барселона за Коутиньо! Това е неистина!
Сагата към звездата на " мърсисайдци " не стопира да търпи развиване
Александър-Арнолд се възползва от шанса си в оня ден на " Олд Трафорд " и от този момент не погледна обратно. Сега към този момент на гърба на тениските на Ливърпул е неговото име, а плакатите в детските стаи на малчуганите, които сънуват да бъдат звезди във Висшата лига, са с неговия облик:
" Това е малко сюрреалистично, в никакъв случай не си мислил, че е допустимо да се случи. Тогава бях на 6, изминаха 12 години, дълго време чаках. Но несъмнено си струваше, изключително като видя някое малко дете да обикаля из града с името ми на неговия тил. Постигнах доста цели, само че фантазията ми е да бъда капитан на този популярен клуб. Никога няма да бъда удовлетворен от себе си, до момента в който не го реализира тъкмо като идола ми Стивън Джерард ".
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ