Геройствата на опълченците на Шипка продължават и след Освобождението
Всички сме наясно с героичните действия на българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война. Те се виждат в боевете на Шипка, където те играят основна роля за нашето Освобождение. Въпреки това, рядко обръщаме внимание на ориста на тези герои след края на войната. Невъзможно е да разкажем за всеки един от тях, само че ще споделим историите на някои от най-изтъкнатите ни опълченци.
Какво се случва с героите от Шипка след Освобождението
Множество опълченци освен не престават, само че и уголемяват своите знания във военните науки. Докато някои доближават до звания като генерали, други избират разнообразни области за развиване.
Ето кои са най-емблематичните фигури измежду тях:
Генерал Андрей Блъсков
Той е брат на известния стихотворец Илия Блъсков. След края на войната, той сполучливо приключва военна академия в Русия. Впечатлява с изключителна смелост по време на Сръбско-българската война, където се изправя против числено по-силната Дринска сръбска дивизия. Активно способства за смъкването на Батенберг от трона, което води до изгонването му от армията. По-късно е оправдан.
Генерал Никола Генев
Участвал интензивно във военни дейности от Априлското въстание до Първата Световна война, този огромен българин е хванат и малтретиран от османските управляващи след събитията от 1876 година. Въпреки това, след Освобождението, той сполучливо приключва своето военно обучение в България. Проявявайки изключителни умения и водачество, той се отличава по време на войната със Сърбия през 1885 година и по време на Балканските войни, където съумява да вземе в плен корпуса на Явер паша. Също по този начин, той е измежду българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд, изразяващо противоречие с влизането на България в Първата международна война на страната на Централните сили.
Генерал Данаил Николаев
Това име е измежду най-прочутите. Той доближава до най-високото отличие в армията - званието " военачалник от пехотата ". Неговата ангажираност в политиката без подозрение спомага за неговото бързо възходящо развиване във военните среди. Има забележителен принос в потушаването на протестите, последвали опита за прелом против Батенберг, като боен министър. Освен това, отново като боен министър, той оглавява подготовката на страната за Балканските войни сред 1907 и 1911 година.
Петър Алексиев
Той е потомък на бесарабски българи. След Освобождението, продължава своята военна кариера в Русия, като деликатно следи събитията в България.
Стефан Кисов
Той е измежду спасителите на Самарското знаме и продължава военната си кариера и след Освобождението. Въпреки това, поради антируската политика на Регентството, той бива уволнен от армията през 1886-1887 година.
Петър Кунчев
Един от братята на Васил Левски, който за жалост умира млад от туберколоза през 1881 година. Последвалите години след Освобождението се оказват тежки за него, с лимитирани благоприятни условия да си изкарва хляба. Благодарение на поддръжката на Найден Геров, обаче, той си намира работа като жандарм в Карлово.
Димитър Петков
Вероятно най-изтъкнатият опълченец. Той губи едната си ръка в боевете на Шипка. След Освобождението на България, се посвещава на политиката и доближава до върховете на властта като кмет на София и министър-председател. Неговият живот трагично приключва след атентат през 1907 година.
Коста Паница
Близък другар на Стефан Стамболов, той се оказва в различие с него по отношение на политиката му по отношение на Македония. Възприемайки Фердинанд за грабител, той подхваща стъпки за образуване на контрапреврат против него. Заловен за това си деяние и наказан на гибел.
Олимпий Панов
Активно зает в битката за национално избавление, той играе видна роля по време на войната със Сърбия след 1878 година, като е един от факторите за успеха при Сливница. След присъединяване в преврата срещу Батенберг през 1886, е задържан и по-късно интерниран в Ловеч, а по-късно екстрадиран в Румъния. Въпреки трудностите, той не стопира да се стреми към интензивно политическо присъединяване в България и даже се пробва да провежда въстание - Русенският протест през 1887. След като идва в Русе, с цел да застане отпред на въстанието, е хванат и екзекутиран.
В умозаключение, преглеждаме най-известните участници в борбите при Шипка. Очевидно е, че техният път не е бил лек даже и след осъществените геройства. Въпреки това, е неотложно да отдадем дължимото самопризнание на тези храбри българи, чиито старания са в основата на завоюваната независимост на нашата страна, напомня actualno.com.
Какво се случва с героите от Шипка след Освобождението
Множество опълченци освен не престават, само че и уголемяват своите знания във военните науки. Докато някои доближават до звания като генерали, други избират разнообразни области за развиване.
Ето кои са най-емблематичните фигури измежду тях:
Генерал Андрей Блъсков
Той е брат на известния стихотворец Илия Блъсков. След края на войната, той сполучливо приключва военна академия в Русия. Впечатлява с изключителна смелост по време на Сръбско-българската война, където се изправя против числено по-силната Дринска сръбска дивизия. Активно способства за смъкването на Батенберг от трона, което води до изгонването му от армията. По-късно е оправдан.
Генерал Никола Генев
Участвал интензивно във военни дейности от Априлското въстание до Първата Световна война, този огромен българин е хванат и малтретиран от османските управляващи след събитията от 1876 година. Въпреки това, след Освобождението, той сполучливо приключва своето военно обучение в България. Проявявайки изключителни умения и водачество, той се отличава по време на войната със Сърбия през 1885 година и по време на Балканските войни, където съумява да вземе в плен корпуса на Явер паша. Също по този начин, той е измежду българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд, изразяващо противоречие с влизането на България в Първата международна война на страната на Централните сили.
Генерал Данаил Николаев
Това име е измежду най-прочутите. Той доближава до най-високото отличие в армията - званието " военачалник от пехотата ". Неговата ангажираност в политиката без подозрение спомага за неговото бързо възходящо развиване във военните среди. Има забележителен принос в потушаването на протестите, последвали опита за прелом против Батенберг, като боен министър. Освен това, отново като боен министър, той оглавява подготовката на страната за Балканските войни сред 1907 и 1911 година.
Петър Алексиев
Той е потомък на бесарабски българи. След Освобождението, продължава своята военна кариера в Русия, като деликатно следи събитията в България.
Стефан Кисов
Той е измежду спасителите на Самарското знаме и продължава военната си кариера и след Освобождението. Въпреки това, поради антируската политика на Регентството, той бива уволнен от армията през 1886-1887 година.
Петър Кунчев
Един от братята на Васил Левски, който за жалост умира млад от туберколоза през 1881 година. Последвалите години след Освобождението се оказват тежки за него, с лимитирани благоприятни условия да си изкарва хляба. Благодарение на поддръжката на Найден Геров, обаче, той си намира работа като жандарм в Карлово.
Димитър Петков
Вероятно най-изтъкнатият опълченец. Той губи едната си ръка в боевете на Шипка. След Освобождението на България, се посвещава на политиката и доближава до върховете на властта като кмет на София и министър-председател. Неговият живот трагично приключва след атентат през 1907 година.
Коста Паница
Близък другар на Стефан Стамболов, той се оказва в различие с него по отношение на политиката му по отношение на Македония. Възприемайки Фердинанд за грабител, той подхваща стъпки за образуване на контрапреврат против него. Заловен за това си деяние и наказан на гибел.
Олимпий Панов
Активно зает в битката за национално избавление, той играе видна роля по време на войната със Сърбия след 1878 година, като е един от факторите за успеха при Сливница. След присъединяване в преврата срещу Батенберг през 1886, е задържан и по-късно интерниран в Ловеч, а по-късно екстрадиран в Румъния. Въпреки трудностите, той не стопира да се стреми към интензивно политическо присъединяване в България и даже се пробва да провежда въстание - Русенският протест през 1887. След като идва в Русе, с цел да застане отпред на въстанието, е хванат и екзекутиран.
В умозаключение, преглеждаме най-известните участници в борбите при Шипка. Очевидно е, че техният път не е бил лек даже и след осъществените геройства. Въпреки това, е неотложно да отдадем дължимото самопризнание на тези храбри българи, чиито старания са в основата на завоюваната независимост на нашата страна, напомня actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ