Всички системи на борда на роботизирания апарат “ИнСайт са в

Всички системи на борда на роботизирания уред “ИнСайт ” са в подготвеност за утрешното кацане на Марс. Ако всичко мине наред, спускаемата задача ще се откри на повърхността на Червената планета в към 22:00 ч. българско време. 

Нормалната работа на бордовите принадлежности обаче не са от огромно утешение за управлението на екипа. Когато си приказваме за кацане на Марс, неуспехът е норма, а не изключение – повече от половината задачи са претърпели повреда. 

Добрата вест е, че НАСА има повече опит от останалите галактически организации – до момента единствените сполучливи кацания върху Червената планета са плод на американския софтуерен талант (макар че Русия има едно кацане в границите на задача “Марс 3 ” през 70-те години, тогава апаратът работи едвам няколко секунди и не съумява да изпрати никакви научни данни). Това значи, че управлението на “ИнСайт ” разполага с доста опит от предишни задачи. А неприятната вест е, че всяко кацане е единствено по себе си неповторимо, защото задачите са неповторими – т.е. постоянно има късмет нещо да се обърка, тъй като профилът им е друг. 

Основният провинен за честата аварийност при марсианските кацания е тънката марсианска атмосфера. За разлика от Венера и Земята, които имат плътна атмосферна завивка, позволяваща потреблението единствено на топлинни щитове парашути, и за разлика от метеоритите или Луната, където спирачните ракетни мотори са задоволителни, тънката атмосфера на Червената планета усложнява всеки опит за втурване. Тя не може да бъде подценена, затова са нужни топлинни щитове и парашути. Но парашутите не могат да забавят скоростта до безвредния най-малко, заради което се постановат разнообразни тактики за омекотяване във финалните стадии – спирачни ракетни мотори, въздушни възглавници или авангардни системи като “небесния кран ” на “Кюриосити ”. 

Поради обстоятелството, че атмосферата е тънка, метеорологичните феномени на Марс оказват доста по-голямо влияние върху нейните свойства и по този начин усилват шанса за неуспех. Добрата вест е, че НАСА разполага с мощни задачи в орбита като “Марс Риконисънс Орбитър ” и “Марс Одисей ”. Те непрестанно следят локалното време. При потребност екипът на “ИнСайт ” може да промени бордовите параметри до час и половина преди кацането. Лошата вест е, че един път щом самото кацане стартира, нищо не може да се направи. От момента на навлизането в атмосферата до самото прикосновение с повърхността минават едвам 5-6 минути – това е по-малко време, в сравнение с Земята е належащо да се свари едно яйце до твърдо. Тъй като самият радиосигнал пътува от Марс до Земята за към седем минути, не е допустимо процесът да се управлява отдалечено. Всичко зависи от бордовата стратегия. На процедура в мига в който на Земята получим сигнал, че “ИнСайт ” е навлязъл в атмосферата, в действителност той към този момент ще се намира на марсианската повърхнина – било то недокоснат или разрушил се. 

Има няколко съществени момента, които мощно тормозят екипа, тъй като при тях шансът за неуспех е максимален. Първият миг е разгръщането на парашута. Парашутът ще се разтвори до момента в който скоростта на “ИнСайт ” е по-голяма от тази на звука. Ако всичко мине наред, той не се раздра и забави скоростта до по-ниска от тази на звука, първото огромно затруднение ще е преодоляно. Вторият значим миг е откакто топлинният щит бъде освободен и “ИнСайт ” задейства бордовия си радар. Това е най-рискованият стадий – радарът би трябвало да подава правилни данни, а компютърът – да ги интерпретира вярно. В противоположен случай моторите няма да се задействат за времето, което е належащо за омекотяването в последните секунди. 

Аномалия в работата на всяка от тези системи е гаранция за разтрошаване. При кацането на “Марс 2 ” през 1971 година ъгълът на нахлуване е прекомерно изострен и парашутът не се разтваря. Относно американския неуспех през 1999-та година по този начин и не разполагаме с информация какво тъкмо се е случило, само че следващи симулации демонстрират, че евентуално вибрациите на крачетата на апарата са заблудили сензорите и компютърът си е “помислил ”, че “Марс Полър Лендър ” е на повърхността, до момента в който в действителността е бил към момента високо в атмосферата. Сходен сюжет се случва през 2016-та година при кацането на “Скиапарели ”. Тогава европейският апарат разгръща топлинния щит и парашутите си, радарът даже стартира да получава вярно данни за дистанцията от повърхността. Но инерциалната измервателна единица, която мери околоосното въртене, изпраща неправилни данни в продължение на единствено една секунда. Компютърът, вместо да повярва на радара, се доверява на инерциалната измервателна единица и изключва моторите, до момента в който “Скиапарели ” е още на 3.7 километра от повърхността. 

Няма спор, че екипът на “ИнСайт ” е употребявал всички налични данни от предишни задачи. Проведени са стотици симулации. Проверени са безчет спешни сюжети и са взети ограничения те да не се случат. Но Марс е подъл и въобще не оставя поле за неточности. Затова обикновено е управлението да се притеснява… за оня сюжет, за който никой не се е сетил. За някоя сбъркана цифричка или извърнат знак… 

“Да чакаш да чуеш радиосигнал след кацането от галактическия уред е като да чакаш информация за здравословното положение на непосредствен човек ”, споделя Фара Алибай от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА. 

За мнозина откриватели на Марс на следващия ден ще бъде под напрежение ден. Очакваме спускането с сдържан оптимизъм, само че и с ясното схващане, че триумфът не е обезпечен. Марс няма да се даде елементарно.