Плуването търси брод през мътните води на допинг скандала
Всички плувни хора у нас знаят обществените обстоятелства и какво се случи на повърхността на българското плуване от 23 март до 4 февруари. Шокираща десетдневка, която стартира с оповестяването от медиите на трите позитивни проби на перспективни национали, уловени с пещерния анаболен стероид станозолол. И приключи с пожелателна декларация на УС на БФПС. Твърде спокойна развръзка за трагичните събития.
Какво е станало в недрата на мътните води, където щеш не щеш нагази целокупното българско плуване, не е необятно известно. Още по-точно - знаят го малко на брой. А за какво и какво тъкмо е провокирало въртопа, в който попаднахме безусловно всички, които безгранично обичаме този спорт - направил ни хора, възпитал ни на труд и дисциплинираност и дал ни най-верните другари, занапред ще се обяснява. Но по-вероятно в никакъв случай няма да го разберем в елементи.
Към този миг няма задоволително съществени учредения да се надяваме, че слабата светлина на истината ще стигне до дъното на калната история. От която страдат младите спортисти (неслучайно не загатвам имената им), които евентуално ще бъдат тежко осъдени. Страдат всички национали и всички състезатели по плуване – сегашни и някогашни. Страдат треньорите – национални, персонални и клубни. Страдат и тези, които управляват българското плуване. Страда целият български спорт. Не могат да се плануват дълготрайните провали, които водовъртежът ще извади на показ като мръсна пяна. Страдат, между другото, и стотиците хиляди, които обичат плувния спорт и са му посветили освен най-хубавите си години, а и целия си живот.
В името на всички тях би трябвало да бъдат заложени следните въпроси, които към този момент нямат явен отговор. Най-вече от позиция на големия публичен интерес към бъдещето на българското плуване. Защото това освен е спортът, резонно очертаващ се към този момент като най-бързо прогресиращия у нас в предмостието от години и месеци преди олимпийските игри в Токио. Плуването е и спортът, който е най-здравословният, най-желаният от родителите за техните деца и най-социалният. С други думи – плуването е нещо доста повече от физически занимания в несвойнствена среда, каквато е водната. Плуването е част от общата просвета на всеки човек в естествените и проспериращи страни.
Затова в публичен проект плуването се нуждае от положителни практики и верни образци за подражателство. Не че ги няма у нас, само че сега те са стъпкани от всичко, с което се свързва българското плуване в последните 10 дни в нашето общество.
Кой и за какво извади на показ имената на уличените с първа проба плувци?
Би Ти Ви в началото заяви единствено новината, без да посочва имена. Светкавично, единствено към половин час по-късно, Нова осветли за кои тъкмо състезатели става дума. Оказа се, че и Антидопинговият център е написал на уеб страницата си кои плувци са им спрени краткотрайно правата и за какво. Може би от Нова са взели информацията от уеб страницата. Но таймингът на двете събития – оповестяването в ефира на имената и публикуването им на уеб страницата, не е обяснен тъкмо. Кристално ясно е, че когато публицистите имат вест – те я оповестяват.
Кой обаче пусна в послание имената на спортистите? След като по императивните условия на Световния антидопингов кодекс, отразени и в родната разпоредба, краткотрайното прекъсване на правата на уличените става след формалното им известяван за позитивната проба. Плувците обаче са получили формалните си писма два дни, откакто имената им към този момент бяха огласени...
Другият извънредно значим миг тук е, че осветляването на тримата с изключение на, че им наруши фрапантно правата (невинен до доказване на противното – в тази ситуация втората проба), незабавно ги трансформира от евентуално отговорни в безспорни жертви. Започнаха да се оправдават (съвсем очаквано) и да контраатакуват по медиите. Последва и мощна реакция на поддръжка от необятна палитра от авторитетни имена в българското плуване (Екатерина Аврамова, Нина Рангелова, Денислав Калчев, Диана Петкова, Красимир Енчев, Антъни Иванов...). Не е належащо да навлизаме в елементи, само че на места имаше и „ пресолване на манджата “.
Ако не бяха излезли на ярко имената публичната реакция в отбрана на тримата щеше да е по-слаба, казусът щеше да се размине най-малко първоначално си по-спокойно. Което не топли тримата, само че сигурно е мотив за огромно страдание от страна на федерацията, откъдето е неуместно да се мисли, че са изтекли имената.
Каква тъкмо е и каква ще бъде поддръжката от страна на федерацията към уличените състезатели?
Председателят Георги Аврамчев първо съобщи, че „ не може да дава отговор за пълнолетни състезатели”, което след това разгласи като своя неточност. После бе записан от скрита камера да споделя, че щял да скрие плувците от допинг инспекцията, в случай че им е бил дал допинг. Тази необятно коментирана и по-принцип неоправдателна фраза обаче е по-близо до вида на недомислените заявки, които звучат декларативно, в сравнение с като действително желание.
От декларацията на УС на БФПС разбираме, че ще „ продължи поддръжката “ за тримата. На думи звучи добре, само че липсва конкретика – по какъв начин тъкмо ще бъдат подкрепени момчетата.
Например – заплащането от БФПС на солените им втори проби (над 1000 евро на човек). Осигуряване на способени (и скъпи) адвокатски услуги. И също по този начин – твърди изказвания, че те още са част от национални тим. До изясняване на истината. И дай Боже, още веднъж да бъдат! Точно в сходни моменти излиза на показ силата на един Управителен съвет. Не единствено с заявления, а и с дейности. Дори и със незабавно обезпечаване на извънбюджетни средства за осъществяване на набелязаните тактики. Това в този момент изобщо не стана за сметка на чувството, че ръководителят Георги Аврамчев трагично беше оставен съвсем самичък на амбразурата. Помагаше му постоянно в защитните дейности основният управител на националния тим Кристиян Минковски, против който офанзивите бяха доста по-силни. Т.е. – Управителният съвет 10 дни го нямаше, най-малкото като отзиви на членовете му. За да разберем най-после, че поддържа всичко направено от Аврамчев. Съвсем различен е въпросът до каква степен шефът на федерацията е бил наясно с всичко значимо, което се случва в националния тим. Но сигурно не е негова работа да управлява възстановителните препарати и дали се взимат в пластмасови чашки.
Как ще стане по този начин, че да се предотвратят опциите гадната история да не се повтори?
Набелязаните ограничения, препотвърдени от декларацията на УС – всеобща инспекция на националите, продължение на подготовката, гонене на главните спортни цели – в тази ситуация европейското и олимпийските игри, са резонни и наложителни. Сред тях неразбираемо за какво е набутан и отводът от изявленията и изказвания пред медиите във връзка с допинга. Това обаче касае бъдещето, а не последните 10 дни. Защото имаше задоволително изказвания на Аврамчев и Минковски в десетдневката, която раздруса българското плуване. И в случай че затварянето на вратата пред публицистите и медийното капсулиране по горещата допинг тематика ненапълно има съображение в деликатната обстановка, то във федерацията генерално най-сетне би трябвало да опитат и да намерят баланс при общуването си с репортерите.
А публичният интерес към българското плуване като спорт с три квоти за Токио е изцяло разбираем, а оттова и медийната настройка за отразяване на всичко към най-хубавите ни плувци. Това в действителност е казус в най-новата история на българското плуване, стояло съвсем постоянно в кюшето на медийната сергия – най-много поради липса на интерес от страна на голяма част от репортерите към синия спорт. И това беше обстановка, която устройваше управлението.
От декларацията не излиза наяве по какъв начин може са бъде избегнат втори пик и вероятно повтаряне на неприятната обстановка, което към този момент ще е злополука. Надеждата, че ще има бързо изясняване на аргументите, заради които станозололът е в пробите на тримата спортисти, едвам мъждука. В момента имаме патова обстановка на дума против дума. Състезателите настояват, че не за взимали нищо независимо, основният управител и лекарят са сигурни, че не са давали нищо друго и отвън набелязаната стратегия за възобновяване, която включвала единствено препарати от реномирани компании, при които е изключено замърсяването с непозволени съставки, а какво остава с остарелия и нездравословен станозолол.
Затова до момента в който завърши следствието на Антидопинговия център, което евентуално ще продължи 4-5 месеца, ни остава единствено да се надяваме, че няма да се откри нов „ външен зложелател “, който да ни сервира следващата порция извънредно неприятни изненади. Иначе версията за непозната вредителска интервенция постоянно елементарно може да бъде изваждана на напред във времето. Но е и най-трудно доказуемата.
Ще има ли промени в метода и работата на непромененото управление на националния тим?
Няма спор, че Кристиян Минковски е добър треньор. Резултатите на най-хубавите ни плувци, които бяха и ще продължат да са на централизирана подготовка, го потвърждават. Минковски обаче получи от няколко страни много тежки и разнопосочни обвинявания, които не касаят подготвителните му способи. И даже да приемем, че допингът у тримата не е резултат на неточност на екипа, а на външна причина (злоумишлено действие или нечист препарат), като че ли нямаше задоволително предпочитание и мотивация както у Аврамчев, по този начин след това и в Управителния съвет, да бъде проявена по-голяма неотстъпчивост и уместно внимание на външните рецензии против основния управител. Или в случай че това се е случило – си остава единствено зад кулисите на съвещанието на управата.
В последна сметка в гласуваната монолитно декларация (има единствено документално мнение на Мария Бинева, което се разграничава от мнението на болшинството в УС) липсва и намек даже за превръщане на внимание към основния управител. Което ще е като погалване с перце за това, че казано много меко, на моменти се е държал не по този начин, както го изисква поста му. Или е желал 30 % за себе си и за щаба (сякаш за това не се получават заплати?) от наградите на състезателите в чата на националния тим (без значение дали това се е случило или не). И квалификацията за сходно обществено питане до плувците е прекомерно едва да бъде избрана като неприемлива. Именно неналичието на даже и най-малка обществена сдържаност от страна на УС към отговорника за подготовката на националния тим, подкопава радикално цялата декларация.
Разбира се, че поради чисто спортните си цели, които са най-важни сега – положителното показване на европейското и на олимпийските игри, УС е бил заставен да пипа с кадифени ръкавици с комплицираната обстановка. Но това напълно не значи, че управлението на федерацията би трябвало да се прави, че не вижда и не чува какво мислят доста от най-хубавите плувци на България, в този момент и преди, за действия и способи отвън басейна на Минковски. Защото спортът с изключение на спортни има и възпитателни цели.
Факт е, че основният управител на националите бе подложен на тежки удари, каквито никой до момента в българското плуване не е понасял. Не се ангажирам да влизам в ролята на съдник кое от обвиняванията има учредения и кое може би е изсмукано от пръстите. Познавам Минковски първо като отличен делфинист и след това като упорит и можещ треньор. Но народът го е споделил - няма пушек без огън.
Силно се надявам основният управител да съумее най-малко ненапълно да излезе с чест от тежката обстановка – и в персонален проект, и като експерт. Защото от неговите здрави нерви, такт и умения най-много зависи близкото бъдеще на елитното българско плуване. И това е голяма отговорност в актуалната обстановка – поета първо от Георги Аврамчев, след това от Управителния съвет на БФПС и най-после от самия основен управител. Това евентуално ще значи и твърдо, само че и внимателно пренастройване на работата с тима в личностен проект и най-много в връзките вътре с плувците в месеците до Токио. С повече кооперативност, поддръжка от помощниците му и по-активно присъединяване на персоналните треньори. Без търсене на реваншизъм и без следствие кой къде какво е споделил и от кое място го е знаел. Тръгне ли се по тази повърхност се навлиза в спиралата на персоналните връзки и тимът отива на кино.
И в последна сметка - резултатите на плувците на европейското и на олимпийските игри ще покажат по какъв начин се е справил и Минковски, а дружно с него и състезателите. Ако изведнъж друга изненада не торпилира подготовката.
Всички, които обичат българското плуване, им се желае Йосиф Миладинов, Калоян Левтеров и Антъни Иванов (той тренира в САЩ) да осъществят в действителност големите си благоприятни условия на най-важните надпревари. И нека в българския плувен поход към Токио се включат най-малко още двама души – най-близо са Любомир Епитропов и Габриела Георгиева.
Какво ще направи Красен Кралев?
В четвъртък спортният министър най-сетне разяснява пред Би Ти Ви обстановката след едно-едничко мнение на министерството през десетдневката. То обясняваше, че процентно позитивните проби са били доста малко спрямо броя на осъществените инспекции в плуването. Да..., само че уличените са национали.
За да може да изрази твърдо мнение, министърът изиска време, през което да получи повече обстоятелства. Най-вече от идното тестване на целия народен тим. Което може да хвърли сериозна светлина върху случая. Сигурно е, че Кралев по ред аргументи няма да прави взаимни отстъпки в въпросите с допинга. И вероятно отрицателно развиване в тази ситуация сигурно ще докара до наказания на федерацията. Има по какъв начин това да бъде направено без да се нарушава подготовката на олимпийците.
За положително или за неприятно българското плуване от 10 дни търси брод през мътилката на допинг абсурда. Шансът му да доплува до бистри и бързи води е да държи курс към Токио, заобикаляйки подводните рифове. Пътят към Япония обаче е единствено спирка по пътя на българското плуване. И вярната му посока не зависи толкоз от сполучливото олимпийско присъединяване, а от правилата, на които се опира и с които се управлява.
Какво е станало в недрата на мътните води, където щеш не щеш нагази целокупното българско плуване, не е необятно известно. Още по-точно - знаят го малко на брой. А за какво и какво тъкмо е провокирало въртопа, в който попаднахме безусловно всички, които безгранично обичаме този спорт - направил ни хора, възпитал ни на труд и дисциплинираност и дал ни най-верните другари, занапред ще се обяснява. Но по-вероятно в никакъв случай няма да го разберем в елементи.
Към този миг няма задоволително съществени учредения да се надяваме, че слабата светлина на истината ще стигне до дъното на калната история. От която страдат младите спортисти (неслучайно не загатвам имената им), които евентуално ще бъдат тежко осъдени. Страдат всички национали и всички състезатели по плуване – сегашни и някогашни. Страдат треньорите – национални, персонални и клубни. Страдат и тези, които управляват българското плуване. Страда целият български спорт. Не могат да се плануват дълготрайните провали, които водовъртежът ще извади на показ като мръсна пяна. Страдат, между другото, и стотиците хиляди, които обичат плувния спорт и са му посветили освен най-хубавите си години, а и целия си живот.
В името на всички тях би трябвало да бъдат заложени следните въпроси, които към този момент нямат явен отговор. Най-вече от позиция на големия публичен интерес към бъдещето на българското плуване. Защото това освен е спортът, резонно очертаващ се към този момент като най-бързо прогресиращия у нас в предмостието от години и месеци преди олимпийските игри в Токио. Плуването е и спортът, който е най-здравословният, най-желаният от родителите за техните деца и най-социалният. С други думи – плуването е нещо доста повече от физически занимания в несвойнствена среда, каквато е водната. Плуването е част от общата просвета на всеки човек в естествените и проспериращи страни.
Затова в публичен проект плуването се нуждае от положителни практики и верни образци за подражателство. Не че ги няма у нас, само че сега те са стъпкани от всичко, с което се свързва българското плуване в последните 10 дни в нашето общество.
Кой и за какво извади на показ имената на уличените с първа проба плувци?
Би Ти Ви в началото заяви единствено новината, без да посочва имена. Светкавично, единствено към половин час по-късно, Нова осветли за кои тъкмо състезатели става дума. Оказа се, че и Антидопинговият център е написал на уеб страницата си кои плувци са им спрени краткотрайно правата и за какво. Може би от Нова са взели информацията от уеб страницата. Но таймингът на двете събития – оповестяването в ефира на имената и публикуването им на уеб страницата, не е обяснен тъкмо. Кристално ясно е, че когато публицистите имат вест – те я оповестяват.
Кой обаче пусна в послание имената на спортистите? След като по императивните условия на Световния антидопингов кодекс, отразени и в родната разпоредба, краткотрайното прекъсване на правата на уличените става след формалното им известяван за позитивната проба. Плувците обаче са получили формалните си писма два дни, откакто имената им към този момент бяха огласени...
Другият извънредно значим миг тук е, че осветляването на тримата с изключение на, че им наруши фрапантно правата (невинен до доказване на противното – в тази ситуация втората проба), незабавно ги трансформира от евентуално отговорни в безспорни жертви. Започнаха да се оправдават (съвсем очаквано) и да контраатакуват по медиите. Последва и мощна реакция на поддръжка от необятна палитра от авторитетни имена в българското плуване (Екатерина Аврамова, Нина Рангелова, Денислав Калчев, Диана Петкова, Красимир Енчев, Антъни Иванов...). Не е належащо да навлизаме в елементи, само че на места имаше и „ пресолване на манджата “.
Ако не бяха излезли на ярко имената публичната реакция в отбрана на тримата щеше да е по-слаба, казусът щеше да се размине най-малко първоначално си по-спокойно. Което не топли тримата, само че сигурно е мотив за огромно страдание от страна на федерацията, откъдето е неуместно да се мисли, че са изтекли имената.
Каква тъкмо е и каква ще бъде поддръжката от страна на федерацията към уличените състезатели?
Председателят Георги Аврамчев първо съобщи, че „ не може да дава отговор за пълнолетни състезатели”, което след това разгласи като своя неточност. После бе записан от скрита камера да споделя, че щял да скрие плувците от допинг инспекцията, в случай че им е бил дал допинг. Тази необятно коментирана и по-принцип неоправдателна фраза обаче е по-близо до вида на недомислените заявки, които звучат декларативно, в сравнение с като действително желание.
От декларацията на УС на БФПС разбираме, че ще „ продължи поддръжката “ за тримата. На думи звучи добре, само че липсва конкретика – по какъв начин тъкмо ще бъдат подкрепени момчетата.
Например – заплащането от БФПС на солените им втори проби (над 1000 евро на човек). Осигуряване на способени (и скъпи) адвокатски услуги. И също по този начин – твърди изказвания, че те още са част от национални тим. До изясняване на истината. И дай Боже, още веднъж да бъдат! Точно в сходни моменти излиза на показ силата на един Управителен съвет. Не единствено с заявления, а и с дейности. Дори и със незабавно обезпечаване на извънбюджетни средства за осъществяване на набелязаните тактики. Това в този момент изобщо не стана за сметка на чувството, че ръководителят Георги Аврамчев трагично беше оставен съвсем самичък на амбразурата. Помагаше му постоянно в защитните дейности основният управител на националния тим Кристиян Минковски, против който офанзивите бяха доста по-силни. Т.е. – Управителният съвет 10 дни го нямаше, най-малкото като отзиви на членовете му. За да разберем най-после, че поддържа всичко направено от Аврамчев. Съвсем различен е въпросът до каква степен шефът на федерацията е бил наясно с всичко значимо, което се случва в националния тим. Но сигурно не е негова работа да управлява възстановителните препарати и дали се взимат в пластмасови чашки.
Как ще стане по този начин, че да се предотвратят опциите гадната история да не се повтори?
Набелязаните ограничения, препотвърдени от декларацията на УС – всеобща инспекция на националите, продължение на подготовката, гонене на главните спортни цели – в тази ситуация европейското и олимпийските игри, са резонни и наложителни. Сред тях неразбираемо за какво е набутан и отводът от изявленията и изказвания пред медиите във връзка с допинга. Това обаче касае бъдещето, а не последните 10 дни. Защото имаше задоволително изказвания на Аврамчев и Минковски в десетдневката, която раздруса българското плуване. И в случай че затварянето на вратата пред публицистите и медийното капсулиране по горещата допинг тематика ненапълно има съображение в деликатната обстановка, то във федерацията генерално най-сетне би трябвало да опитат и да намерят баланс при общуването си с репортерите.
А публичният интерес към българското плуване като спорт с три квоти за Токио е изцяло разбираем, а оттова и медийната настройка за отразяване на всичко към най-хубавите ни плувци. Това в действителност е казус в най-новата история на българското плуване, стояло съвсем постоянно в кюшето на медийната сергия – най-много поради липса на интерес от страна на голяма част от репортерите към синия спорт. И това беше обстановка, която устройваше управлението.
От декларацията не излиза наяве по какъв начин може са бъде избегнат втори пик и вероятно повтаряне на неприятната обстановка, което към този момент ще е злополука. Надеждата, че ще има бързо изясняване на аргументите, заради които станозололът е в пробите на тримата спортисти, едвам мъждука. В момента имаме патова обстановка на дума против дума. Състезателите настояват, че не за взимали нищо независимо, основният управител и лекарят са сигурни, че не са давали нищо друго и отвън набелязаната стратегия за възобновяване, която включвала единствено препарати от реномирани компании, при които е изключено замърсяването с непозволени съставки, а какво остава с остарелия и нездравословен станозолол.
Затова до момента в който завърши следствието на Антидопинговия център, което евентуално ще продължи 4-5 месеца, ни остава единствено да се надяваме, че няма да се откри нов „ външен зложелател “, който да ни сервира следващата порция извънредно неприятни изненади. Иначе версията за непозната вредителска интервенция постоянно елементарно може да бъде изваждана на напред във времето. Но е и най-трудно доказуемата.
Ще има ли промени в метода и работата на непромененото управление на националния тим?
Няма спор, че Кристиян Минковски е добър треньор. Резултатите на най-хубавите ни плувци, които бяха и ще продължат да са на централизирана подготовка, го потвърждават. Минковски обаче получи от няколко страни много тежки и разнопосочни обвинявания, които не касаят подготвителните му способи. И даже да приемем, че допингът у тримата не е резултат на неточност на екипа, а на външна причина (злоумишлено действие или нечист препарат), като че ли нямаше задоволително предпочитание и мотивация както у Аврамчев, по този начин след това и в Управителния съвет, да бъде проявена по-голяма неотстъпчивост и уместно внимание на външните рецензии против основния управител. Или в случай че това се е случило – си остава единствено зад кулисите на съвещанието на управата.
В последна сметка в гласуваната монолитно декларация (има единствено документално мнение на Мария Бинева, което се разграничава от мнението на болшинството в УС) липсва и намек даже за превръщане на внимание към основния управител. Което ще е като погалване с перце за това, че казано много меко, на моменти се е държал не по този начин, както го изисква поста му. Или е желал 30 % за себе си и за щаба (сякаш за това не се получават заплати?) от наградите на състезателите в чата на националния тим (без значение дали това се е случило или не). И квалификацията за сходно обществено питане до плувците е прекомерно едва да бъде избрана като неприемлива. Именно неналичието на даже и най-малка обществена сдържаност от страна на УС към отговорника за подготовката на националния тим, подкопава радикално цялата декларация.
Разбира се, че поради чисто спортните си цели, които са най-важни сега – положителното показване на европейското и на олимпийските игри, УС е бил заставен да пипа с кадифени ръкавици с комплицираната обстановка. Но това напълно не значи, че управлението на федерацията би трябвало да се прави, че не вижда и не чува какво мислят доста от най-хубавите плувци на България, в този момент и преди, за действия и способи отвън басейна на Минковски. Защото спортът с изключение на спортни има и възпитателни цели.
Факт е, че основният управител на националите бе подложен на тежки удари, каквито никой до момента в българското плуване не е понасял. Не се ангажирам да влизам в ролята на съдник кое от обвиняванията има учредения и кое може би е изсмукано от пръстите. Познавам Минковски първо като отличен делфинист и след това като упорит и можещ треньор. Но народът го е споделил - няма пушек без огън.
Силно се надявам основният управител да съумее най-малко ненапълно да излезе с чест от тежката обстановка – и в персонален проект, и като експерт. Защото от неговите здрави нерви, такт и умения най-много зависи близкото бъдеще на елитното българско плуване. И това е голяма отговорност в актуалната обстановка – поета първо от Георги Аврамчев, след това от Управителния съвет на БФПС и най-после от самия основен управител. Това евентуално ще значи и твърдо, само че и внимателно пренастройване на работата с тима в личностен проект и най-много в връзките вътре с плувците в месеците до Токио. С повече кооперативност, поддръжка от помощниците му и по-активно присъединяване на персоналните треньори. Без търсене на реваншизъм и без следствие кой къде какво е споделил и от кое място го е знаел. Тръгне ли се по тази повърхност се навлиза в спиралата на персоналните връзки и тимът отива на кино.
И в последна сметка - резултатите на плувците на европейското и на олимпийските игри ще покажат по какъв начин се е справил и Минковски, а дружно с него и състезателите. Ако изведнъж друга изненада не торпилира подготовката.
Всички, които обичат българското плуване, им се желае Йосиф Миладинов, Калоян Левтеров и Антъни Иванов (той тренира в САЩ) да осъществят в действителност големите си благоприятни условия на най-важните надпревари. И нека в българския плувен поход към Токио се включат най-малко още двама души – най-близо са Любомир Епитропов и Габриела Георгиева.
Какво ще направи Красен Кралев?
В четвъртък спортният министър най-сетне разяснява пред Би Ти Ви обстановката след едно-едничко мнение на министерството през десетдневката. То обясняваше, че процентно позитивните проби са били доста малко спрямо броя на осъществените инспекции в плуването. Да..., само че уличените са национали.
За да може да изрази твърдо мнение, министърът изиска време, през което да получи повече обстоятелства. Най-вече от идното тестване на целия народен тим. Което може да хвърли сериозна светлина върху случая. Сигурно е, че Кралев по ред аргументи няма да прави взаимни отстъпки в въпросите с допинга. И вероятно отрицателно развиване в тази ситуация сигурно ще докара до наказания на федерацията. Има по какъв начин това да бъде направено без да се нарушава подготовката на олимпийците.
За положително или за неприятно българското плуване от 10 дни търси брод през мътилката на допинг абсурда. Шансът му да доплува до бистри и бързи води е да държи курс към Токио, заобикаляйки подводните рифове. Пътят към Япония обаче е единствено спирка по пътя на българското плуване. И вярната му посока не зависи толкоз от сполучливото олимпийско присъединяване, а от правилата, на които се опира и с които се управлява.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ