Обожавам репликата „А преди бабите са раждали на полето и нищо им нямало!“
Всички обичаме сравненията и постоянно умишлено или неумишлено ги вършим: съпоставяме се с другите, съпоставяме своето време с предишното, съпоставяме своята просвета с другите, съпоставяме менталното си равнище, здраве и медицина. И когато ви наподобява, че това, което имаме тук и в този момент, е доста малко и не е задоволително за благополучие, просто прочетете това.
Отрезвяваща публикация на психотерапевта Адриана Имж:
Да, преди не е имало рак. Защото не са го диагностицирали. Човек умирал и край.
Не е имало проблем с алергии към ваксини. Децата умирали от дифтерия и това е.
Нямало е проблем с контрацепцията. Хората просто раждали и изкарвал децата на студа, уморявали ги от апетит.
След откриването на Америка половин Европа измряла от сифилис, а половината индианци – от грип. В Англия по времето на крал Хенри, оня същия с Анна Болейн, елементарен грип покосил половин Лондон.
Не е имало проблем със мощните дами. Жените просто не са имали паспорти, права, благоприятни условия, избивали са ги и са ги изнасилвали и това не се считало за проблем или закононарушение. И не е имало никакви проблеми с оргазмите – не е имало оргазми.
И с извънматочната бременност и следродилната меланхолия не е имало проблем. Извънматочната бременност била единствено една. Жената умирала и това е. И меланхолия измежду дамите не е имало. Имало е тежка работа. Тези, които не са умирали при раждането, на 40 постоянно били със смъкнати матки – поради непрекъснатата тежка работа. Не е имало и превръзки.
На всички, които желаят красиви рокли и балове, предлагам да прочетат записките на Екатерина Втора. Да, да, дамата на наследника на престола, а след това императрица.
Там е разказано за варицелата, женските проблеми, битовите компликации и доста друго измежду благородниците. Да-да, измежду тези хора, които имали всички богатства на онази цивилизация.
В процеса на четене ми направи усещане, че в този момент пребивавам не просто по-разкошно, а доста пъти по-разкошно от императрицата.
Прабаба ми и първата жена на дядо ми са умряли при раждане, половината братя и сестри на татко ми са умрели от инфекции, които в този момент наподобяват като ужаси от приказките.
И това не е глухото средновековие, а двадесети век. И като цяло, който желае остри чувства, може да вземе женската енциклопедия от осемдесетте и да прочете за женската хигиена.
Някъде там, преди 100 години, родилните ми болки биха умъртвили или мен, или щерка ми.
Когато ме питат в какво време бих желала да пребивавам, давам отговор – в този момент. Не зная какво ще е в бъдеще, само че в този момент имам дънки, маратонки, дезодорант, мой персонален неподвижен парцел, чуждестранен паспорт, контактни лещи, средства за хигиена и контрацепция, опция да работя и изучавам във всяка страна.
Мога да се разведа просто тъй като не желая да пребивавам с този човек. Мога да карам кола. Мога да си купя средства за самоотбрана, както и да се науча да се удрям, с цел да пазя себе си и своите близки, и, да, има късмет поради превишена самозащита да ме вкарат в пандиза. Но пък няма да ме замерят с камъни и да ме хвърлят от скалата като опозорена.
В това общество има куп проблеми, само че спрямо това, което е било, е ужасно.
И искащите да се върнат обратно просто не схващат къде ще попаднат.
Аз разбирам. Аз знам каква титанична работа е била свършена, с цел да реализираме това, което е в този момент.
И аз съм щастлива да пребивавам тук и в този момент.
