Шерлок Холмс в разгара на Студената война
Всички имаме интерес да забравим превъплъщенията на Бенедикт Къмбърбач в комиксовия Доктор Стрейндж на Marvel, тъй че за необятната аудитория този типичен подготвен английски артист си остава най-познат с ролята на Шерлок Холмс в едноименния сериал на Би Би Си.
" Сянката на шпионина " (от през днешния ден по кината) помага да се убедим в разностранния му гений. Макар филмът да се придържа към редица стандарти за шпионажа от Студената война и шпионския род в киното, той е приемлив прочит на същинска история от 60-те. Къмбърбач влиза в кожата на Гревил Уин - пухкавичък граждански предприемач с положително семейство, вербуван от MI-6 в разгара на нуклеарната конкуренция. Карибската рецесия чука на вратата, а той би трябвало да пътува до Съюз на съветските социалистически републики неведнъж и под носа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да донася папки с скъпа информация от Олег Пенковски - привлечен от американското разузнаване руски функционер. Какво може да се обърка, в действителност? Всичко: в края на кино лентата героят на Къмбърбач е изстрадал пандизчия и тежи най-малко 20 кг по-малко, в сравнение с първоначално. Но най-малко атомната бомба е прибрана.
" Сянката на шпионина " ненапълно е два кино лентата в един - по-лековата, игрива и оптимистична първа половина, по-драматична, мрачна и политическа втора; но Бенедикт се оправя и в двата, без да му мигне окото. Все отново Мераб Нинидзе - умел грузински артист, който играе Пенковски, го засенчва с цялостното неявяване на фалш и неприятен акцент в руския си персонаж (нещо рядко за шпионските филми от Запада).
Режисьорът с театрална закваска Доминик Кук ( " На плаж Чезъл " ) страни от джаджите и детонациите на шпионските разкази за Бонд и Борн, а по-скоро се въодушевява от студеносивите, напоени с изменничества и подозрения сюжети на Джон льо Каре. " Сянката на шпионина " е по-слаб от отличния " Мостът на шпионите " (2015) на Стивън Спилбърг, само че въпреки всичко гледаем.
" Сянката на шпионина " (от през днешния ден по кината) помага да се убедим в разностранния му гений. Макар филмът да се придържа към редица стандарти за шпионажа от Студената война и шпионския род в киното, той е приемлив прочит на същинска история от 60-те. Къмбърбач влиза в кожата на Гревил Уин - пухкавичък граждански предприемач с положително семейство, вербуван от MI-6 в разгара на нуклеарната конкуренция. Карибската рецесия чука на вратата, а той би трябвало да пътува до Съюз на съветските социалистически републики неведнъж и под носа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да донася папки с скъпа информация от Олег Пенковски - привлечен от американското разузнаване руски функционер. Какво може да се обърка, в действителност? Всичко: в края на кино лентата героят на Къмбърбач е изстрадал пандизчия и тежи най-малко 20 кг по-малко, в сравнение с първоначално. Но най-малко атомната бомба е прибрана.
" Сянката на шпионина " ненапълно е два кино лентата в един - по-лековата, игрива и оптимистична първа половина, по-драматична, мрачна и политическа втора; но Бенедикт се оправя и в двата, без да му мигне окото. Все отново Мераб Нинидзе - умел грузински артист, който играе Пенковски, го засенчва с цялостното неявяване на фалш и неприятен акцент в руския си персонаж (нещо рядко за шпионските филми от Запада).
Режисьорът с театрална закваска Доминик Кук ( " На плаж Чезъл " ) страни от джаджите и детонациите на шпионските разкази за Бонд и Борн, а по-скоро се въодушевява от студеносивите, напоени с изменничества и подозрения сюжети на Джон льо Каре. " Сянката на шпионина " е по-слаб от отличния " Мостът на шпионите " (2015) на Стивън Спилбърг, само че въпреки всичко гледаем.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ