Спомени от соца: Въпреки, че всички крадяха, имаше за всички
Всички имаха работа. Навремето за всички имаше работа. Бяхме първи в Европа по висшите, дипломите се изкарваха с труд, а по-късно незабавно ти се намираше работа по специалността – един от огромните проблеми през днешния ден. Хората не бяха чували за безработица или за притеснителни изявленията за работа. Мотото е било „ Трудът краси индивида “. Но никой не работеше. Липсата на употреба.
За разлика от през днешния ден, където ти се постанова да работиш изключително, да трепериш за мястото си поради отговорности към банки, топлофикация и така нататък, всеки имаше работа. Тя отнемаше най-вече по осем часа дневно наличие (!). Към никого не е имало затормозяващи условия. Никой не работеше, само че проектът се изпълняваше на 100%. Това умерено може да се назова знамение. Всеки се е скатавал, само че направеният проект се е изпълнявал на 100%. Имало е огромна организация и надзор.
Човек е най-ползотворен, когато няма изрази от сорта „ навсяка цена “. Въпреки че проектът се изпълняваше напълно, в магазините нямаше нищо „ по-различно “. Големият избор постоянно е причина за алтернатива. По това време в магазините имаше от всеки тип салам или млечен артикул по една марка, само че качествени. Не като през днешния ден цялостни с всевъзможни консерванти и добавки. Стандартът на качеството на храните ни беше по-висок от този на запад. Сега е тъкмо противоположното.
Въпреки празните магазини — всички имаха всичко. По време на социализма българите имаха всичко. Хладилниците бяха цялостни, жилищата уютно обзаведени, въпреки и еднотипно. Гладни хора нямаше, храната и облеклата бяха евтини и висококачествени. Не като в днешните молове.
Въпреки че всички имаха всичко — всички крадяха. Хората имаха всичко, не изпитваха потребност от нещо, само че това не ги спираше да скатават всевъзможни неща. Въпреки че всички крадяха — имаше за всички. Сред чудесата на социализма беше, че всички свиваха от страната. Но тя се развиваше от ден на ден и хората водеха благополучен метод на живот.
Ами вашите мемоари?
