Скоро ще се обособи нов човешки подвиг
Всички огромни галактически организации, както и SpaceX, имат проекти за основаването на колония на Марс. Тази концепция е приветствана от доста учени, като прийом гарантиращ оцеляването на типа ни, тъй като той към този момент няма да е съсредоточен единствено на 1 планета.
Почти несъмнено е, че в идващите 30 години човек ще стъпи на Червената планета, а колонизирането въпреки и с мудни темпове може да стартира малко по-късно. Всъщност учените към този момент са пресметнали какъв брой ще коства основаването на приблизително огромна и изцяло самостоятелна от Земята колония на Марс - към 10 трилиона $. Макар и тази сума да звучи много, то би трябвало да отчетем, че това са парите, които Съединени американски щати дават за 15 години за своята войска.
Излиза, че основаването на колония на Марс е мъчно, само че постижимо занимание. Но дали в действителност то може да избави човешкия тип?
Тук учените дават колеблив отговор. Да, хората родени и живеещи на Марс ще са част от нашата цивилизация, само че единствено след няколко генерации няма да са част от нашия тип.
Ниската гравитация - единствено 1/3 от земната и по-голямото количество радиация от заредените слънчеви частици (макар учените да възнамеряват разнообразни отбрани, в това число и и изкуствено електромагнитно поле) ще докара до разновидности.
Очаква се хората на Марс да станат по-високи, с друго кръвно налягане и малко по-слаби мускули. В последна сметка това ще докара и до по-различно устройство на костите.
След дълги години, може да се окаже, че " марсианците " не могат да живеят на Земята или в по-добрият случай ще се усещат извънредно некомфортно на нея. Възможните промени може да доведат и до това, че хората родени на Марс и тези на Земята няма да могат да имат общи деца или пък това ще е извънредно рисково - като за родителите, по този начин и за плода.
Учените разкриват, че даже и хората, живеещи на Марс да се отделят в друг подвид, то поради относително близкото разстояние те ще останат част от нашата цивилизация. Това най-вероятно няма да е по този начин, в случай че след хилядолетия напуснем рамките на нашата Слънчева система. Дори и да се заселим на други звезди, големите дистанции няма да разрешават връзка в действително време и връзката с родната планета най-вероятно ще се загуби в даден миг.
Почти несъмнено е, че в идващите 30 години човек ще стъпи на Червената планета, а колонизирането въпреки и с мудни темпове може да стартира малко по-късно. Всъщност учените към този момент са пресметнали какъв брой ще коства основаването на приблизително огромна и изцяло самостоятелна от Земята колония на Марс - към 10 трилиона $. Макар и тази сума да звучи много, то би трябвало да отчетем, че това са парите, които Съединени американски щати дават за 15 години за своята войска.
Излиза, че основаването на колония на Марс е мъчно, само че постижимо занимание. Но дали в действителност то може да избави човешкия тип?
Тук учените дават колеблив отговор. Да, хората родени и живеещи на Марс ще са част от нашата цивилизация, само че единствено след няколко генерации няма да са част от нашия тип.
Ниската гравитация - единствено 1/3 от земната и по-голямото количество радиация от заредените слънчеви частици (макар учените да възнамеряват разнообразни отбрани, в това число и и изкуствено електромагнитно поле) ще докара до разновидности.
Очаква се хората на Марс да станат по-високи, с друго кръвно налягане и малко по-слаби мускули. В последна сметка това ще докара и до по-различно устройство на костите.
След дълги години, може да се окаже, че " марсианците " не могат да живеят на Земята или в по-добрият случай ще се усещат извънредно некомфортно на нея. Възможните промени може да доведат и до това, че хората родени на Марс и тези на Земята няма да могат да имат общи деца или пък това ще е извънредно рисково - като за родителите, по този начин и за плода.
Учените разкриват, че даже и хората, живеещи на Марс да се отделят в друг подвид, то поради относително близкото разстояние те ще останат част от нашата цивилизация. Това най-вероятно няма да е по този начин, в случай че след хилядолетия напуснем рамките на нашата Слънчева система. Дори и да се заселим на други звезди, големите дистанции няма да разрешават връзка в действително време и връзката с родната планета най-вероятно ще се загуби в даден миг.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ