На поход срещу скъпите преводи в евро
Всички европейци би трябвало да могат да вършат преводи в евро при равни условия с тези в локална валута, сподели предходната седмица при показване на измененията Валдис Домбровскис, комисар по финансовата непоклатимост, финансовите услуги и финансовите пазари
© Капитал [EK]
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Българските fintech компании са обработили над 650 млн. лева през 2017 година
Paysera е икономисала 1.2 млн. лева такси за междугранични преводи
28 фев 2018
Валутните преводи към момента са ни скъпи
България е в зоната за еврови парични прехвърляния SEPA, само че с доста дребни изключения това не се отразява на качеството и таксите за клиентите
23 фев 2018
Fintech:
Бизнес преводите на пари в чужбина може и да са по-евтини
Алтернативните финансови компании обезпечават по-ниски такси по банкови услуги за фирмите, без да са банки
14 юли 2017
За и срещу кешовите ограничавания
Плащането на артикули над 1000 лева по банков път ще засегне потребителите на по-скъпа техника
7 юли 2017 Наскоро писахме, че банките в България имат опция да вършат по-евтини преводи в евро, само че това не се случва. Картината се удостоверява и от изследване на Европейската комисия, съгласно което жителите и фирмите в страната заплащат най-високи такси за тези прехвърляния. Става въпрос за преводи във, от и към страната в евро или при изтегляне и заплащане в Европейски Съюз (без значение дали е или отвън еврозоната) с карта, издадена в България.
По тези индикатори тези услуги тук са най-скъпи – в някои случаи таксите са в пъти по-високи от тези в други страни, а такива се дължат и от получателя.
На пръв взор казусът може да наподобява нищожен, само че не е – единствено за 4 месеца (1 юли - 31 октомври 2017 г.) през зоната за кредитни преводи и директни дебити в евро SEPA в България са преведени близо 5 милиарда евро по данни на Българска народна банка. Според изследването на Европейската комисия, направено от Deloitte, за прехвърляния от 15 до 1000 евро в България таксата е сред 15 и 24 евро, до момента в който в други страни е към 1 евро. Съществува и парадоксът, при който таксата за превод може да е по-висока от самия превод. Изчислениятa ориентировъчно съответстват с тези на " Капитал " от края на февруари.
Промяна в разпоредбите
За да се отстрани тази неправда, от Брюксел предложиха промени, с които да понижат таксите. Според тях резултатът ще е за 1 милиарда евро и ще засегне 150 млн. жители и над 6 млн. компании в страни от Европейски Съюз, които не употребяват еврото.
Най-общо концепцията е следната. В момента единственото условие е банките да таксуват междуграничните еврови преводи в системата SEPA със същата сума, която се постанова и на вътрешните в евро. Но локалните банки поддържат високи такси по последните, което автоматизирано държи такива и тези към чужбина. Затова и Европейска комисия желае база за това да станат преводите в локална валута, т.е. прехвърлянията в евро да костват колкото в левове. А последните са сензитивно по-ниски. Основен мотор на смяната е комисарят по финансовите услуги и финансовите пазари Валдис Домбровскис. Интересно е, че в претекстовете си от Европейска комисия показват огромните разлики сред страните и в частност е образецът с България.
С доза отвращение
От няколко години банките в България имат всички условия да намалят таксите, защото от октомври 2016 година те са в зоната за кредитни преводи и директни дебити в евро SEPA. Днес тя се употребява от 34 страни – Европейската икономическа общественост, която включва 28-те страни - членки на Европейски Съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а с изключение на тях и Швейцария, Монако и Сан Марино. SEPA регламентира осъществяването на кредитен превод (класически превод сред сметки) и пряк дебит, при който клиентът се съгласява от сметката му да бъдат теглени средства за погасяване на отговорности - вноски по заеми, комунални отговорности и други. Банките не са длъжни да вкарат последния за Европейски Съюз, в случай че не го оферират на национално равнище.
Ключовото при SEPA e, че тя разрешава връзката сред банките да се прави непосредствено и без медиатор, което прави услугата бърза и евтина. Освен това се попълнят доста малко реквизити за реализиране на превода. За разлика от по-старата Swift, която работи с медиатори (което я прави в действителност скъпа) и се употребява и за преводи на валути, разнообразни от еврото. Проверка на " Капитал " отпреди месец сподели, че някои европейски страни се възползват интензивно от SEPA, макар че са отвън еврозоната. Така, в случай че в България превод на 10 хиляди евро ще коства на клиента приблизително към 25 евро, в Полша е 2.5 евро, а в Дания - съвсем нула.
По-ниски такси в България банките оферират, само че единствено в случай че преводите в SEPA се вършат през онлайн банкирането им. По обичайния метод закрепени по-ниски такси оферират доста малко институции. Прилагането на SEPA в България може и да не носи изгоди на клиентите на банките, само че тя е една от аргументите за развиване на нови финансови модели. Така fintech компании като Revolut, Mistertango и Paysera правят валутни преводи в границите на SEPA против по-малко от 1 евро и без такса за зареждане на сметка.
За мен на ниска цена, за теб скъпо
Така в този момент се оказва, че те употребяват по-модерна система за прехвърляния - SEPA, с която усъвършенстват разноските си за съответна услуга, само че я държат скъпа за крайните клиенти. Според оповестените документи на комисаря Домбровскис задачата е след измененията прехвърлянията да костват съвсем нула.
Друго предложение е при изтегляне на пари от банкомат в чужбина или при заплащане с карта клиентът да избира по какъв валутен курс да става заплащането. В момента има по този начин нареченото динамично превалутиране (dynamic currency conversion). При него операторите на ПОС терминали или банкомати оферират на потребителите опцията да платят във валутата, в която е платежната им карта, вместо да се употребява пазарният курс на картовите оператори Visa или Mastercard.
По този метод те основават илюзорното чувство, че клиентът няма да заплати за превалутиране, до момента в който в действителност операторът на ПОС терминала или банкомата предлага доста по-неизгоден курс. Освен това при заплащане в чужбина би трябвало да получава информация преди транзакцията какъв брой тъкмо такси ще му бъдат събрани за това заплащане и коя алтернатива е по-евтина. Нещо, което сега не съществува. В коментар до " Капитал " от Асоциацията на банките в България обясниха, че в организацията към момента следва запознаването с предлагането на Европейската комисия и разискването на въпросните промени.
Прилагането им обаче ще отнеме време – първо Европейската комисия би трябвало да ги одобри. След това ще има 3 години временен интервал, който ще е необходим на банките и доставчиците на платежни услуги за внедряване. Практиката с страни отвън еврозоната като Полша обаче демонстрира, че не е нужна европейска регулация, с цел да падат таксите на тези заплащания, а е въпрос на воля и същинска конкуренция.
© Капитал [EK]
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Българските fintech компании са обработили над 650 млн. лева през 2017 година
Paysera е икономисала 1.2 млн. лева такси за междугранични преводи
28 фев 2018
Валутните преводи към момента са ни скъпи
България е в зоната за еврови парични прехвърляния SEPA, само че с доста дребни изключения това не се отразява на качеството и таксите за клиентите
23 фев 2018
Fintech:
Бизнес преводите на пари в чужбина може и да са по-евтини
Алтернативните финансови компании обезпечават по-ниски такси по банкови услуги за фирмите, без да са банки
14 юли 2017
За и срещу кешовите ограничавания
Плащането на артикули над 1000 лева по банков път ще засегне потребителите на по-скъпа техника
7 юли 2017 Наскоро писахме, че банките в България имат опция да вършат по-евтини преводи в евро, само че това не се случва. Картината се удостоверява и от изследване на Европейската комисия, съгласно което жителите и фирмите в страната заплащат най-високи такси за тези прехвърляния. Става въпрос за преводи във, от и към страната в евро или при изтегляне и заплащане в Европейски Съюз (без значение дали е или отвън еврозоната) с карта, издадена в България.
По тези индикатори тези услуги тук са най-скъпи – в някои случаи таксите са в пъти по-високи от тези в други страни, а такива се дължат и от получателя.
На пръв взор казусът може да наподобява нищожен, само че не е – единствено за 4 месеца (1 юли - 31 октомври 2017 г.) през зоната за кредитни преводи и директни дебити в евро SEPA в България са преведени близо 5 милиарда евро по данни на Българска народна банка. Според изследването на Европейската комисия, направено от Deloitte, за прехвърляния от 15 до 1000 евро в България таксата е сред 15 и 24 евро, до момента в който в други страни е към 1 евро. Съществува и парадоксът, при който таксата за превод може да е по-висока от самия превод. Изчислениятa ориентировъчно съответстват с тези на " Капитал " от края на февруари.
Промяна в разпоредбите
За да се отстрани тази неправда, от Брюксел предложиха промени, с които да понижат таксите. Според тях резултатът ще е за 1 милиарда евро и ще засегне 150 млн. жители и над 6 млн. компании в страни от Европейски Съюз, които не употребяват еврото.
Най-общо концепцията е следната. В момента единственото условие е банките да таксуват междуграничните еврови преводи в системата SEPA със същата сума, която се постанова и на вътрешните в евро. Но локалните банки поддържат високи такси по последните, което автоматизирано държи такива и тези към чужбина. Затова и Европейска комисия желае база за това да станат преводите в локална валута, т.е. прехвърлянията в евро да костват колкото в левове. А последните са сензитивно по-ниски. Основен мотор на смяната е комисарят по финансовите услуги и финансовите пазари Валдис Домбровскис. Интересно е, че в претекстовете си от Европейска комисия показват огромните разлики сред страните и в частност е образецът с България.
С доза отвращение
От няколко години банките в България имат всички условия да намалят таксите, защото от октомври 2016 година те са в зоната за кредитни преводи и директни дебити в евро SEPA. Днес тя се употребява от 34 страни – Европейската икономическа общественост, която включва 28-те страни - членки на Европейски Съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а с изключение на тях и Швейцария, Монако и Сан Марино. SEPA регламентира осъществяването на кредитен превод (класически превод сред сметки) и пряк дебит, при който клиентът се съгласява от сметката му да бъдат теглени средства за погасяване на отговорности - вноски по заеми, комунални отговорности и други. Банките не са длъжни да вкарат последния за Европейски Съюз, в случай че не го оферират на национално равнище.
Ключовото при SEPA e, че тя разрешава връзката сред банките да се прави непосредствено и без медиатор, което прави услугата бърза и евтина. Освен това се попълнят доста малко реквизити за реализиране на превода. За разлика от по-старата Swift, която работи с медиатори (което я прави в действителност скъпа) и се употребява и за преводи на валути, разнообразни от еврото. Проверка на " Капитал " отпреди месец сподели, че някои европейски страни се възползват интензивно от SEPA, макар че са отвън еврозоната. Така, в случай че в България превод на 10 хиляди евро ще коства на клиента приблизително към 25 евро, в Полша е 2.5 евро, а в Дания - съвсем нула.
По-ниски такси в България банките оферират, само че единствено в случай че преводите в SEPA се вършат през онлайн банкирането им. По обичайния метод закрепени по-ниски такси оферират доста малко институции. Прилагането на SEPA в България може и да не носи изгоди на клиентите на банките, само че тя е една от аргументите за развиване на нови финансови модели. Така fintech компании като Revolut, Mistertango и Paysera правят валутни преводи в границите на SEPA против по-малко от 1 евро и без такса за зареждане на сметка.
За мен на ниска цена, за теб скъпо
Така в този момент се оказва, че те употребяват по-модерна система за прехвърляния - SEPA, с която усъвършенстват разноските си за съответна услуга, само че я държат скъпа за крайните клиенти. Според оповестените документи на комисаря Домбровскис задачата е след измененията прехвърлянията да костват съвсем нула.
Друго предложение е при изтегляне на пари от банкомат в чужбина или при заплащане с карта клиентът да избира по какъв валутен курс да става заплащането. В момента има по този начин нареченото динамично превалутиране (dynamic currency conversion). При него операторите на ПОС терминали или банкомати оферират на потребителите опцията да платят във валутата, в която е платежната им карта, вместо да се употребява пазарният курс на картовите оператори Visa или Mastercard.
По този метод те основават илюзорното чувство, че клиентът няма да заплати за превалутиране, до момента в който в действителност операторът на ПОС терминала или банкомата предлага доста по-неизгоден курс. Освен това при заплащане в чужбина би трябвало да получава информация преди транзакцията какъв брой тъкмо такси ще му бъдат събрани за това заплащане и коя алтернатива е по-евтина. Нещо, което сега не съществува. В коментар до " Капитал " от Асоциацията на банките в България обясниха, че в организацията към момента следва запознаването с предлагането на Европейската комисия и разискването на въпросните промени.
Прилагането им обаче ще отнеме време – първо Европейската комисия би трябвало да ги одобри. След това ще има 3 години временен интервал, който ще е необходим на банките и доставчиците на платежни услуги за внедряване. Практиката с страни отвън еврозоната като Полша обаче демонстрира, че не е нужна европейска регулация, с цел да падат таксите на тези заплащания, а е въпрос на воля и същинска конкуренция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ