Как става така, че понякога подсъзнателно сами прогонваме любовта и защо се случва това
Всеки знае какво е да си влюбен. Това възприятие предхожда любовта и е сходно на нея и в същото време радикално друго.
Ако погледнем от позиция на логиката на психиката, тогава този развой се характеризира като идеализация на обекта на нечия боготворене.
На процедура, влюбеният човек „ обича “ отражението на някого в подсъзнанието си. Това не е действителен човек, а единствено неговият идеализиран облик.
Изписано е доста за въздействието на подсъзнанието върху душeвността на индивида и влюбването.
Паметта на човек има доста мемоари и рефлекси. Подсъзнанието ни издава всички тези страсти в точния миг.
Например, това може да се случи, до момента в който поддържате връзка с изцяло чужд човек. И в този миг, паметта просто изважда на ярко някои приятни и ярки асоциации, вследствие на което човек сред вас непринудено поражда самобитно, мощно и непреодолимо роднинство на душите.
Така се ражда влюбването.
Нещо повече, от време на време то може да одобри някои „ перверзни “ форми. Психолозите са изследвали доста аспекти на въздействието на подсъзнанието върху възприятията и страстите.
Влюбването се отнася по-скоро до страст. И по този начин, от време на време става по този начин, че човек стартира да се смята за неподобаващ да изпита това прелестно възприятие.
Подсъзнанието ни „ играе номера “ и ни демонстрира някои минали моменти, скътани надълбоко в паметта, които ни карат, сравнявайки себе си с обекта на нашите усеща, да се считаме недостойни за него.
Психолозите са на мнение, че несъзнаваното има прекомерно огромно въздействие върху самочувствието на индивида по въпросите на влюбването.
Тази страст не разрешава на човек вярно да оцени както себе си, по този начин и обичаната си.
Всъщност това е заблуда, нищо повече. Влюбването е по-скоро химичен развой, подсилен от някои психологични процеси, вследствие на което поражда получава хиперсимпатия, заблуда за същински усеща.
Подсъзнанието съхранява освен претърпени мемоари (т.е. тези събития, които към този момент са се случили на човек), само че и обзорни мемоари (т.е. тези събития, които човек е виждал или чувал някъде).
Паметта дава облици в главата в избрани моменти, позволявайки на човек да проектира комплекс от мемоари върху протичащото се.
Хората, които са изтълкували неправилно своите подсъзнателни облици, от време на време са склонни изцяло да се отрекат от обекта на своите усеща, като не разрешават на връзките да прераснат в по-сериозно и надълбоко възприятие.
Най-често това се дължи на неприятен опит от предходно влюбване. Например, несподелена обич, когато човек, изчерпал се до краен лимит, взема решение да затвори изцяло душата си.
От друга страна, паметта пази деликатно тези мемоари и ги изважда „ на ярко “ в сходни обстановки.
Но с изключение на негативното въздействие на подсъзнанието върху страстите, има и позитивно.
Така че подсъзнанието постоянно „ подхлъзва “ приятните асоциации, които най-често даже не са свързани с индивида, към който демонстрираме нашата обич.
Просто ярките мемоари, страсти и мемоари дават позитивна проекция, в светлината на която обектът на любовта стартира да наподобява съвършен.
Влюбеният човек не вижда негативните му страни. Точно това е и въздействието на подсъзнанието.
Но колкото и да спорят между тях психолозите, те са единомислещи в едно нещо – без да се влюбите, обич не може да има.
Човек би трябвало да премине през всички стадии, преди този момент съществено и надълбоко възприятие да израсте и избуи, носейки ни необикновено благополучие.
