Защо прекалено добрата майка рискува да се окаже лоша
" Всеки ред е суперемоционално прекарване. С една тежаща буца в гърдите я изчетох. Преболедувах я тази книга! " - Няма метод да не я изядем с кориците след тази критика на една другарка, майка на две дъщери, няма метод просто. Защото „ Майки и дъщери “ от френската психоаналитичка Вероник Моралди е не просто проучване на комплицираните връзки, само че и бъркане с пръст в доста рани...
Какви асоциации будят у вас да вземем за пример думите: „ Ти си като майка си. “ Щастие? Ужас? Неизменно ли е всяка щерка да се трансформира някой ден в майка си и дали стремежът да стане тъкмо противоположната жена няма да ѝ изиграе неприятна смешка?
В „ Майки и дъщери “ фамилната терапевтка изследва по какъв начин връзките на безкрайна обич и непроменяемо предпочитание за отъждествяване с майката с течение на времето се трансформират в съревнование, блян да се разграничиш и противопоставиш... а от време на време даже и в откровена ненавист. Моралди не икономисва нищо – тя изследва нежността, обичта, само че и възприятието за виновност, завистта, гнева...
Психоаналитичката преглежда разнообразни видове майки, с цел да покаже по какъв начин някои са задушаващи от обич, а други – рискови отровителки, и всяка една може да се окаже еднообразно пагубна за щерка си. Защото тъкмо както прекомерно контролиращата има нездравословно въздействие, по този начин е рискова и безусловно незаинтересованата.
Авторката акцентира, че майката носи голяма отговорност, тъй като предава на дъщерята идентичността и, още по-важно, цената, която по-късно момичето единствено ще има за себе си. За да се обича, с цел да е решително в живота, то би трябвало да е получило утвърждението на майката. В противоположен случай през целия си живот ще се лута в безпределно търсене, което може да го води по пътя на нещастни връзки и несполучливи другарства.
Целта на Моралди не е да нарисува нещастна картина, а да даде опция на всяка жена да осъзнае по какъв начин всичко претърпяно и към момента преживявано с майката е повлияло на личността, която е днес; както и да даде способи по какъв начин всяка една жена да се освободи от възприятието за виновност, от потисканите усеща и налаганите стандарти, с цел да се сдобри - с майката, само че най-много със себе си.
Дори и да не е (все още) майка, всяка жена е щерка. Но тя е и за съпрузите, сътрудниците, бащите, синовете, братята, тъй като и те са артисти в безкрайната пиеса майка-дъщеря.
