COVID-19 увеличил депресиите, българите сме най-неудовлетворени от живота
Всеки пети през живота си е претърпял депресивен интервал. Депресията визира два пъти по-често женския пол. Ситуацията в България с всеки минал ден се задълбочава поради стигмата и обществените табута, свързани с психологичното здраве. Тази статистика бе посочена по време на дискусионно студио " Картина на психологичното здраве с фокус върху депресивните положения ". По самодейност на СЗО - България Фондация " Глобална самодейност в психиатрията ", УНИЦЕФ - България, Портал на пациента, Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА), Асоциация " Грижа за пациента " и Фондация " В помощ на здравето " през 2021 година сложиха началото на осведомителната акция " Победи депресията! ". Една от главните цели на това неофициално обединяване е да се направи очевидно едно от най-унищожителните и скрити болести - депресията.
Основен проблем по тематиката е, че доста от хората с меланхолия не търсят лекуване . Симптомите могат да са леки и тежки, до изцяло изтощителни. Появяват се и други психологични разстройства, като да вземем за пример Германска демократична република (голямо психологично разстройство). Депресията се повтаря при 75-80% от пациентите, а при 15-20% може да докара до обилни нарушавания в способността на индивида да се оправя с ежедневните си отговорности.
Стартира план против депресията с гореща телефонна линия
Цената на депресията за обществото е 390 милиарда $ годишно
Представителят на СЗО за България доцент Михаил Околийски уточни, че казусът би трябвало да получи нужното внимание и нужното финансиране. " Нужна е промяна на психологичното здраве, коронавирусът обърна внимание на психологичното здраве, тъй като доста хора усетиха признаци - меланхолия, тревожни разстройства, обостриха психологичните разстройства ", разяснява той. Експертът добави обстоятелството, че световната стопанска система губи милиони поради хора в меланхолия , които могат да способстват за Брутният вътрешен продукт, от разноски за лекуване, обществени услуги и така нататък
Околийски регистрира още, че психологичното положение визира хора от всички възрасти, стартира към 14-годишна възраст, удвоява се при се хората над 65 година У нас достъпът до услуги е стеснен, не е обезпечен достъп три пъти за визити при психиатър, което е наложително. СЗО показва, че финансирането за психологично здраве в България е обидно ниско , по-малко от 25% от всички разноски са за това, над 80% от парите отиват в психиатричните лечебни заведения, а коронавирусът увеличи потребността от тези услуги. Околийски изиска да се обърне внимание на хората на първа линия - лекари, санитари, психолози, възрастни.
В умозаключение бяха коментирани и средствата за психиатрична помощ в Плана за възобновяване и резистентност, съгласно който за рационализация се отпускат 30 млн. лева за поддръжка на Стратегията за психологично здраве.
Депресията не може да събори българите
Предпоследни сме в Европейски Съюз по дял на страдащите от болестта
Калина Иванова, Фондация " Глобална самодейност в психиатрията " , обаче означи, че в битката с депресията страната към този момент оказва помощ в по-голяма степен и услугите се търсят повече, само че все пак сме доста надалеч от мястото, на което желаеме да бъдем. Депресията може да се усложни до степен човек да постъпи в болница, сподели тя. Михаил Околийски добави, че България сме преди всичко в света.
Доц. Владимир Наков, шеф на отдел " Психично здраве " в НЦОЗА , даде тревожни данни: 40 млн. души в Европа са с Германска демократична република, 50% от тях не се лекуват и в тази връзка самоубийствата са на 10-то място измежду водещите аргументи за гибел.
По думите му за депресията отношението мъже-жени е 2 към 1. С придвижване на възрастта нараства и процентът на хората, страдащи от меланхолия. 1.5% от общата смъртност са самоубийствата в България, на трето място е деменцията. А българите са най-неудовлетворени от живота, единствено Румъния и Република Северна Македония са като нас по периодичност на депресията, сочат данните на експерта.
Най-податливи към меланхолия са младежите сред 15 и 29 години
Специалистите поучават да се фокусираме върху страстите си
Основен проблем по тематиката е, че доста от хората с меланхолия не търсят лекуване . Симптомите могат да са леки и тежки, до изцяло изтощителни. Появяват се и други психологични разстройства, като да вземем за пример Германска демократична република (голямо психологично разстройство). Депресията се повтаря при 75-80% от пациентите, а при 15-20% може да докара до обилни нарушавания в способността на индивида да се оправя с ежедневните си отговорности.
Стартира план против депресията с гореща телефонна линия
Цената на депресията за обществото е 390 милиарда $ годишно
Представителят на СЗО за България доцент Михаил Околийски уточни, че казусът би трябвало да получи нужното внимание и нужното финансиране. " Нужна е промяна на психологичното здраве, коронавирусът обърна внимание на психологичното здраве, тъй като доста хора усетиха признаци - меланхолия, тревожни разстройства, обостриха психологичните разстройства ", разяснява той. Експертът добави обстоятелството, че световната стопанска система губи милиони поради хора в меланхолия , които могат да способстват за Брутният вътрешен продукт, от разноски за лекуване, обществени услуги и така нататък
Околийски регистрира още, че психологичното положение визира хора от всички възрасти, стартира към 14-годишна възраст, удвоява се при се хората над 65 година У нас достъпът до услуги е стеснен, не е обезпечен достъп три пъти за визити при психиатър, което е наложително. СЗО показва, че финансирането за психологично здраве в България е обидно ниско , по-малко от 25% от всички разноски са за това, над 80% от парите отиват в психиатричните лечебни заведения, а коронавирусът увеличи потребността от тези услуги. Околийски изиска да се обърне внимание на хората на първа линия - лекари, санитари, психолози, възрастни.
В умозаключение бяха коментирани и средствата за психиатрична помощ в Плана за възобновяване и резистентност, съгласно който за рационализация се отпускат 30 млн. лева за поддръжка на Стратегията за психологично здраве.
Депресията не може да събори българите
Предпоследни сме в Европейски Съюз по дял на страдащите от болестта
Калина Иванова, Фондация " Глобална самодейност в психиатрията " , обаче означи, че в битката с депресията страната към този момент оказва помощ в по-голяма степен и услугите се търсят повече, само че все пак сме доста надалеч от мястото, на което желаеме да бъдем. Депресията може да се усложни до степен човек да постъпи в болница, сподели тя. Михаил Околийски добави, че България сме преди всичко в света.
Доц. Владимир Наков, шеф на отдел " Психично здраве " в НЦОЗА , даде тревожни данни: 40 млн. души в Европа са с Германска демократична република, 50% от тях не се лекуват и в тази връзка самоубийствата са на 10-то място измежду водещите аргументи за гибел.
По думите му за депресията отношението мъже-жени е 2 към 1. С придвижване на възрастта нараства и процентът на хората, страдащи от меланхолия. 1.5% от общата смъртност са самоубийствата в България, на трето място е деменцията. А българите са най-неудовлетворени от живота, единствено Румъния и Република Северна Македония са като нас по периодичност на депресията, сочат данните на експерта.
Най-податливи към меланхолия са младежите сред 15 и 29 години
Специалистите поучават да се фокусираме върху страстите си
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ