Всеки път, когато сте уморени от всичко около вас, прочетете това
Всеки път, когато се почувствате в действителност изтощени, поемете надълбоко мирис и прочетете тази статия…
„ Знам какво е да чувстваш отмалялост. И то освен във физическия смисъл на тази дума.
Светът, в който живеем, е изтощаващо място. Той безусловно ни изпива. Неблагодарен е. Постоянно ни изтезава, рядко ни възнаграждава. Вие сте изтощени, просто тъй като живеете в него. Писнало ви е да обичате прекалено много, да се грижите за хората към вас, да давате на един свят, който не ви отвръща с нищо хубаво. Уморени сте от вложението в безкрайните благоприятни условия. Уморени сте от несигурността. От сивото.
Знам, че не постоянно сте се чувствали по този метод. Имало е време, когато сте били чисти и изпълнени с вяра. Когато вашият оптимизъм е надделявал над цинизма. Когато сте имали неизчерпаеми количества от него. Животът обаче ви е обрулил, лека бавно ви е разбивал на дребни късчета. Някой не е спазил свое заричане, различен ви е предал, трети е разрушил сърцето ви… Знам, че животът не постоянно е бил благ по време на игрите, които сте играли. Знам, че сте изгубили доста повече, в сравнение с сте печелили. Знам, че се чувствате невдъхновени да пробвате още веднъж. Знам.
Защото истината е, че всички сме изтощени. Всеки един от нас. Когато достигнем избрана възраст, нашите души страдат, сърцата са ни разрушени, търсим обезверено някакво задоволство. Искаме повече, само че сме прекомерно изтощени, с цел да създадем нещо по въпроса. Не ни харесва живота, който водим, само че сме прекомерно уплашени, с цел да стартираме всичко изначало. Трябва да поемаме опасности, само че ни е боязън от евентуалния неуспех. В края на краищата – не сме сигурни какъв брой сили са ни останали за всичко това.
Всички ние си мислим, че сме сами в своето безсилие. Истината е, че сме изтощени един от различен – изтощени от игрите, които играем и от лъжите, които изричаме. От несигурността, с която се обкръжаваме. Не желаеме да бъдем злодея, само че не желаем да бъдем и простака. Затова издигаме защитна стена. Подхващаме ролята, която ненавиждаме, тъй като не сме сигурни дали изобщо имаме различен избор.
Целият текст четете ТУК
„ Знам какво е да чувстваш отмалялост. И то освен във физическия смисъл на тази дума.
Светът, в който живеем, е изтощаващо място. Той безусловно ни изпива. Неблагодарен е. Постоянно ни изтезава, рядко ни възнаграждава. Вие сте изтощени, просто тъй като живеете в него. Писнало ви е да обичате прекалено много, да се грижите за хората към вас, да давате на един свят, който не ви отвръща с нищо хубаво. Уморени сте от вложението в безкрайните благоприятни условия. Уморени сте от несигурността. От сивото.
Знам, че не постоянно сте се чувствали по този метод. Имало е време, когато сте били чисти и изпълнени с вяра. Когато вашият оптимизъм е надделявал над цинизма. Когато сте имали неизчерпаеми количества от него. Животът обаче ви е обрулил, лека бавно ви е разбивал на дребни късчета. Някой не е спазил свое заричане, различен ви е предал, трети е разрушил сърцето ви… Знам, че животът не постоянно е бил благ по време на игрите, които сте играли. Знам, че сте изгубили доста повече, в сравнение с сте печелили. Знам, че се чувствате невдъхновени да пробвате още веднъж. Знам.
Защото истината е, че всички сме изтощени. Всеки един от нас. Когато достигнем избрана възраст, нашите души страдат, сърцата са ни разрушени, търсим обезверено някакво задоволство. Искаме повече, само че сме прекомерно изтощени, с цел да създадем нещо по въпроса. Не ни харесва живота, който водим, само че сме прекомерно уплашени, с цел да стартираме всичко изначало. Трябва да поемаме опасности, само че ни е боязън от евентуалния неуспех. В края на краищата – не сме сигурни какъв брой сили са ни останали за всичко това.
Всички ние си мислим, че сме сами в своето безсилие. Истината е, че сме изтощени един от различен – изтощени от игрите, които играем и от лъжите, които изричаме. От несигурността, с която се обкръжаваме. Не желаеме да бъдем злодея, само че не желаем да бъдем и простака. Затова издигаме защитна стена. Подхващаме ролята, която ненавиждаме, тъй като не сме сигурни дали изобщо имаме различен избор.
Целият текст четете ТУК
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ