"Мъжкият" и "женският" мозък
Всеки от нас живее, работи, усеща, мисли не като някаква природно-социална единица, т.е. като някакъв човек изобщо, а постоянно като мъж или жена.
Не нереалният човек, а точно мъжът или дамата се съотнасят със света, с обкръжаващите хора, встъпват във взаимоотношение с тях, и тяхното отношение към света, тяхното съществуване зависи от определящите особености на неговото /мъжко/ или нейното /женско/ светоусещане и показа за света /действителността/.
Човек се ражда с естествена биологическа принадлежност към единия или другия пол, само че тази принадлежност сама по себе си не подсигурява това, че биологичният мъж ще се окаже неустрашим човек, т.е. ще демонстрира съответното половоролево държание, а биологическата жена в този смисъл ще бъде женствена.
Биологичният пол допуска единствено обективното действие на дадения субект в качеството му на самец или самка, само че нищо не приказва за неговите полови прекарвания и съзнание.
Самосъзнанието в голяма степен се дефинира от обществените и културните въздействия, стила на образование в ранното детство, а също по този начин от склонността на душeвността на индивида към образуване на една или друга половоролева настройка.
Мъжът става неустрашим, а дамата – женствена в процеса на усвояването на съответните полови функции, признати в даденото общество.
Но ще бъде погрешно да се смята, че половата роля – това е извънредно обществен норматив, внедрен в съзнанието на личността.
Половата роля в забележителна степен се дефинира и от неосъзнати претекстове на държанието, които са разнообразни у мъжа и у дамата.
Затова половите наставления, признати в даденото общество, сами по себе си са незадоволителни.
Необходимо е съществуването на някакъв „ център на кристализирането “ на мъжките и женските свойства на характера, който би определял желаните начини за мъжко и женско обществено действие.
Какво може да се яви в качеството си на „ центрове на кристализиране “?
На този риторичен въпрос би могло да се отговори по този начин: светът е даден на индивида в две плоскости – като външен, обективно действителен свят, и като свят вътрешен, индивидуален преживяван.
От това, какви полезности на съществуването – обективните или субективните – са най-значими за индивида, в огромна степен зависи неговата полова устременост.
Половото съзнание е постоянно обвързвано с тези ценностни ориентации и вън от тях се оказва, нагледно казано, висящо във въздуха.
Половата принадлежност поставя отпечатък върху цялото създание на индивида, тя дефинира освен обществената полова роля /джендъра/, която извършва той, само че и неговите влечения, неговият умишлен модел на света, неговото отношение към него, отзивите за неговите дейности и действия, стила на държание.
Тук би трябвало да се означи, че е нужно да се има поради, че сферата на половата интензивност е доста по-широка, в сравнение с региона на половата интензивност, тъй като включва в себе си личността като цяло.
Как се образува джендърната еднаквост, т.е. осъзнаването на своята принадлежност към женския или мъжкия пол у съответния субект?
Първоначалното звено на този дълъг развой е хромозомният или генетичният пол .
ХХ хромозомите у самката, ХУ хромозомите у самеца се основават още сега на оплождането и дефинират бъдещата генетична стратегия на диференциация на организма по мъжки или женски път на развиване.
На втория и третия месец от бременността се диференцират половите жлези, след което, започвайки от третия месец на бременността, особени кафези в мъжките полови жлези стартират да създават мъжки полови хормони, андрогени. Зародишът придобива избран хормонален пол .
Под въздействие на половите хормони стартира образуването в утробата на майката на вътрешните и външните полови органи, на половата анатомия.
А след четвъртия месец на бременността, стартира изключително комплицираният и значим развой на полова диференциация на нервните пътища, на избрани отдели в основния мозък, които ръководят разликите в държанието и прочувствените реакции на мъжете и дамите.
При раждането на детето, въз основа на градежа на неговите външни полови органи се дефинира гражданският /паспортният/ пол на новороденото.
След това детето стартира целеустремено да се възпитава по този начин, че да подхожда на признатата в даденото общество визия за мъжко и женско държание, за това по какъв начин са длъжни да постъпват мъжете и дамите.
На основата на тези внушавани правила и на това, по какъв начин биологически е програмиран неговия мозък, детето образува визия си за своята джендърна роля/идентичност и по подобаващ метод се държи и прави оценка себе си.
Всички тези процеси се усложняват в подрастващата възраст по отношение на половото съзряване.
Нерефлексираните детски показа за своята полова принадлежност се трансформират в джендърна еднаквост на подрастващия, която става един от централните детайли на самосъзнанието.
Рязкото увеличение на секрецията на половите хормони /пубертетните хормони/ оказва голямо въздействие върху всички страни на живота на индивида.
Вторичните полови белези променят телесния образ на подрастващия и вършат спорен неговия АЗ-образ.
Едното и другото дават мощен подтик на еротизма на подрастващия човек и на неговите сантиментални прекарвания.
У него се образуват и демонстрират избрани полови ориентации, еротични влечения към лица от личния или противоположния биологичен пол, а по този начин също лични самостоятелни „ любовни карти “, полови сюжети.
В последна сметка, всичко това, взето дружно, се интегрира във старата джендърна еднаквост и статус.
С избрана неусловност, може да се отдели още и психологичен пол .
Същността му се показва в това по какъв начин личността сама възприема себе си като представител на даден биологичен пол.
Защото индивидът може биологически да принадлежи към един от половете, а де са самовъзприема, самооценява като принадлежащ към противоположния пол.
Очевидно е, че психополовото развиване е комплициран биосоциален развой, в който „ естествените “ и „ обществените “ фактори се преплитат, и те не могат да се схванат и обяснят един без различен.
Всяко нарушение на последователността или периодите на сериозните интервали в половата диференциация може по предопределен метод да се отрази на бъдещото съзнание и полово държание на индивида.
При това изключително раним, евентуално слаб сътрудник е мъжът, а не дамата.
Доколкото природата се грижи на първо място за основаване на самки, половата диференциация на организма в началото автоматизирано върви по пътя на женския вид, и по тази причина, за основаването на самеца постоянно е нужно нещо да се „ добави “.
На един етап това са андрогените, под въздействие на които стартира половата диференциация на мозъка на зародиша, на различен – натискът на връстниците, подтикващи момчето да се „ дефиминизира “, да се освободи от първичното майчино въздействие и женски черти на характера.
И доколкото тези спомагателни старания нерядко закъсняват или се оказват незадоволителни, в развиването на мъжкото начало, в това число и сексуалността, постоянно стават някои нарушавания.
Във всяко човешко общество мъжете и дамите са разнообразни. Не по-лоши едните или другите – просто разнообразни.
Но това до каква степен са огромни и универсални разликите сред мъжете и дамите зависи:
1.От характерното устройство на мъжкия и женския мозък.
2.От силата на джендърната социализация, присъщ за даденото общество и социокултура.
„ Мъжки “ и „ женски “ мозък
Особеностите на мъжа и дамата в избрана степен са детерминирани от спецификата на тяхната мозъчна и хормонална организация.
Има задоволително авторитетни проучвания, които демонстрират, че съществуват „ мъжки “ и „ женски “ мозък.
Вследствие на другите условия на живота и активността у мъжете и дамите са развивали разнообразни области на мозъка, отговарящи за всеки обособен тип активност.
У дамите са по-добре разпределени функционалностите на кората на основния мозък. Те могат да мислят по едно и също време с двете полукълба, а мъжете ту с едното, ту с другото.
Например, в случай че вследствие на трагичен случай /травма/ се повреди лявото полукълбо, то у дамите възобновяване на неговите функционалности става по-бързо, т.е. у тях дясното може в някаква степен да размени функционалностите на лявото полукълбо.
Нашето дясно и ляво полукълбо са съединени с мазолесто тяло – кълбо от нервни нишки. У дамите те са повече и по тази причина те могат да извършват по едно и също време няколко дейности по-добре от мъжете.
Женският мозък е програмиран от природата за многофункционално деяние. Мозъкът на дамата в никакъв случай не бездейства, постоянно е деен.
Но пък мъжете имат особена региона на мозъка, която е виновна за възприятието за направление, за пространство. Такава у дамите няма.
Мъжкият мозък е профилиран. В него дилемите са строго класифицирани и разграничени на групи.
Програмиран е по този начин, че във всеки обособен миг да се концентрира върху една характерна първостепенна задача, да прави другите действия „ едно по едно “ и това е по този начин, тъй като сред лявото и дясното полукълба има по-малко свързващи нервни нишки, а и самият мозък е разграничен на обособени профилирани отделения.
Центровете на речта в женския мозък са ситуирани и в двете полукълба /а на мъжете единствено в лявото/, което разрешава чудесно да владеят речта, и ето за какво измежду филолозите, лингвистите, педагозите има повече дами.
У мъжете проблемите с речта се компенсират с по-добрата им пространствена ориентировка. Затова те са по-добри водачи, водачи, програмисти, физици, механици, математици. Може би затова в техническите вузове има повече мъже,а в филантропичните – дами.
Масата на мозъка на мъжете е повече от тази на дамите, само че това не се отразява на умствените качества на последните.
Мъжете обаче в онтогенезата губят мозъчна тъкан повече от дамите. Има сведения за това, че те са по-заядливи от дамите точно затова, тъй като отмирането на тъканите в лявата фронтална зона на мозъка, която е обвързвана с депресиите, става у тях три пъти по-бързо, в сравнение с при дамите.
Даже в интервала 18-45 год. се следи непрекъсната деградация на способността да се извършват дейности с централизация на вниманието. А за заядливостта на старците да не приказваме – тя е просто биологически обусловена.
Наред с разликите във действието на мозъка на мъжете и дамите, съществуват и разлики в хормоналната функционалност на мъжкия и женския организъм.
Хормоните са тези биохимически субстанции, изработвани от жлезите, които ръководят нашето държание.
Те са голям брой, само че най-значимите, определящи разликата в държанието като мъжко и женско са хормоните – тестостерон и естроген.
Тестостеронът е хормонът, отговарящ за развиването на мъжките полови признаци. Той също по този начин способства за:
-оцеляването на хората, защото ги подбужда към придобиване на храна и отбиване на нападение;
-агресивността;
-съперничеството и съревнованието;
-развитието на способността за насочване в пространството;
-самостоятелността и увереността в себе си /например тестостеронът у преуспяващите предприемачи е повече от този у свещениците/;
-развитието на мъжките полови белези – брада, алопеция, невисок тембър на гласа;
-половата интензивност.
За женски сексуален хормон се смята естрогенът . Той, назад – снижава равнището на агресивността и дава отговор за:
-усещането за задоволеност и благополучие;
-стремежа за развъждане на деца и да се пази дома;
-оказване на успокояващо въздействие;
-подобряването на паметта;
-стимулиране на връзките сред двете полукълба;
-светлите коси.
Затова болшинството мъже обичат блондинките/ само че след раждането на дете косите им нормално потъмняват – пада равнището на естрогена/.
У дамите, включително и русокоските, равнището на естрогена пада в интервала от 21 до 28 ден на месечния цикъл. Това най-често води към прояви на настъпателност, подтиснатост и други Констатирано е, че 50% от закононарушенията, осъществявани от дами, се вършат точно в този интервал.
Разбира се следва да се има поради, че тестостеронът и естрогенът се съдържат в кръвта както на мъжа, по този начин и на дамата. Само съотношението им е друго.
Тестостеронът доминира у мъжете, естрогенът у дамите. Но въпреки всичко нещата са строго самостоятелни, т.е. у някои мъже има повече естроген спрямо дами, и противоположното – от тук за тези мъже е особено най-много женствено държание, а за някои дами – мъжествено.
Обобщено изразено, в природата мъжкото и женското начало у хората са неотделими едно от друго и участват във всеки мъж и жена в най-различни пропорции, зависещи освен от обстоятелството на принадлежността към единия или другия биологичен пол, само че и от голям брой разнообразни други аргументи – възрастови, географски, обществени и други
Така че на света има не малко дами, в душeвността на които, на обособени стадии от живота им, или през целият им живот, да доминира у тях мъжкото начало.
Има несъмнено и не малко мъже, у които да доминира женското начало.
Макар че преобладаващото мнозинство от мъжете и дамите да са устроени в сходство с техния биологичен пол, то въпреки всичко началото на противоположния пол оказва задоволително мощно въздействие на тяхното личностно развиване и проявяване.
създател: Колю Тодорков
„ Психология на пола “
