Всеки опит да бъде цивилизована социалната сфера се натъква на

" Всеки опит да бъде цивилизована обществената сфера се натъква на свирепи удари от страна на агонизиращата патриархална просвета. Не си ли спомняте какво се случи със закона за обществено подкрепяне, чиято задача е тъкмо тази - да цивилизова и развие грижите за деца. Появиха се от някъде едни обезумели, мощно разтревожени, съгласно мен идеологически манипулирани родители, които споделиха: " Не, спирате, ще ни вземете децата, ще ги дадете на едни норвежци, ще ги извършите джендъри и още куп безумия. Това е напълно целенасочена борба на патриархалната просвета да резервира суверенните права върху децата си. В просвета, в която най-важното е родителят да има детето всичко друго може да бъде пожертвано - може да бъдат пожертвани децата от малцинствените общности, могат да бъдат пожертвани децата, бъдещето на страната... значимото е нашите деца да живеят по метода, по който ние имаме вяра. Това е патриархата  и това е светът, в който живеем. Всичко друго е светът на проваления патриархат. Корупцията, безхаберието, неприятното действие на институциите и всеобщата миграция на младите  - ние ще ги прогоним, само че няма да се променим. Това е дебатът по какъв начин отглеждаме хора и какво вършим със идващото потомство. Това е единственият значим спор, защото ние различен запас нямаме. " Това съобщи общественият антролопог Харалан Александров по отношение на ужасяващият случай на принуждение над 8-годишно дете от ромски генезис. 
Според Александров това приказва за неуспех на обществото:
" Децата, които са жертва на сходен вид принуждение от родители или познати получават тежки контузии – ментални и морални увреждания. Необходима е извънредно дълга терапия, с цел да се съвземат. Затова предварителната защита е извънредно значима. Това е неуспех на цялостната просвета, която аз назовавам просвета на агонизиращ патриархат. "
Антропологът съобщи, че колкото е по-бедна една общественост, толкоз по-затворена е тя. Той изясни, че не е задоволително децата от бедните общности да посещават учебно заведение, с цел да се социализират.
" При състояние, че то живее в пъкъл – това няма да докара до положително развиване. Необходимо е да има различен вид интервенции, които да бъдат съобразени с съответния случай ", уточни специалистът.