На 19 години и с над 100 медала - златното момиче Стефани Кирякова
Всеки, който се е опитал да преброи премиите и оценките на състезателя по художествена гимнастика и част от националния отбор Стефани Кирякова, сигурно е изпитал усложнение. Титлите и медалите на гимнастичката са толкоз доста за едно нежно 19 годишно момиче, че е мъчно да бъде назван точният им брой. Последното отличие е обвързвано с родния й град. Националната ни състезателка по художествена гимнастика получи купата " Спортист на годината на Бургас ".
Стефани, какъв брой медала имате в действителност?
Отдавна съм изгубила точния им брой. Последния път, когато ги броих още до момента в който живеех в Бургас, бяха над 100. Откакто се състезавам с ансамбъла на България имам извоювани 33 медала.
Кой Ви насочи към художествената гимнастика и кои са първите ти треньори?
Да упражнявам гимнастика изявих предпочитание сама, откакто първата ми треньорка госпожа Ани Бошева пристигна в детската ми градина. Събираше дребни момиченца, които да стартират да упражняват. След няколко дни родителите ми ме заведоха в залата. Няколко години по-късно години мой персонален треньор стана Мария Калангерова.
Кога започнахте да разбирате, че това е Вашият спорт? Имахте ли подозрения, разочарования, проблеми?
Докато пораствах започнах да одобрявам тренировките си по-отговорно. Вече не ходех в залата единствено, с цел да се развличам, варирам или просто " за спорта ". Харесваше ми доста и желаех да прогресирам. Така без да се възнамерявам доста много годините се изнизваха, а гимнастиката безспорно стана моят живот. Имала съм триумфи, имала съм и разочарования. Имала съм интервал, в който желаех да се откажа (не беше дълъг, само че го имаше), родителите ми бяха до мен и съм признателна, че не ме оставиха да захвърля толкоз труд напразно. Обясниха ми, че хората, които желаят да съумеят, доста постоянно би трябвало да вършат неща, които не постоянно са приятни, само че трудът в последна сметка се отплаща. Тогава не разбирах напълно, само че в този момент виждам, че са били прави. Трудно стигнах до националния тим. Не един път съм била отхвърляна след селекции при самостоятелната конкуренция, само че очевидно е имало за какво. В ансамбъла се усещам навръх мястото си.
На кое съревнование се почувствахте мощна, спокойна и изцяло почтена за аплодисментите на публиката?
Със сигурност считам, че най-силното ни надпревари беше международното състезание в Баку 2019 година. Там се чувствахме спокойни и уверени и просто трябваше да покажем това, което бяхме упражнявали миналите месеци. И да се оправим с напрежението. Все отново не излизахме не нормално съревнование. Радвам се, че до този миг имахме насъбран много опит и зарадвахме публиката с играта си.
Кое в израстването Ви като играч се отрази и на оформянето Ви като персона?
Спомням си, че като по-малка бях по-скоро срамежлива и неуверена. Спортът ме възпита да бъда по-смела и отворена към света. Възпита ме да не се опасявам да демонстрирам коя съм.
Стефани - гимнастичката и Стефани - индивидът, припокриват ли се?
Много забавен въпрос... допитах се до моите съотборнички, защото се затрудних малко с отговора му. По тяхно мнение - да. Двата облика се припокриват. Спокоен и балансиран човек съм и в залата и отвън нея. Освен когато се ядосам доста, че някой детайл не ми се получава и стартира да изръмжавам и да бутам уредите, майтапят се те. Но това се случва относително рядко. Много от качествата ми като персона съм взела точно от Стефани-гимнастичката. Например точността, тъй като в залата тренировките постоянно стартират в тъкмо избран час и нито минута по-късно. Това ми оказва помощ и в живота да не закъснявам. Все отново закъсненията не оставят положително усещане у хората. Бързото взимане на рационално решение от време на време оказва помощ и в живота, когато нещата станат напечени. Пазенето на престижа, освен личния, само че и този на тима и хората, които работят с теб. И още доста други значими качества.
Кои са хората, които бяха с Вас по пътя и на които желаете да благодарите?
Искам на първо време да благодаря на Господ. Смятам, че без Него в никакъв случай нямаше да стигна до тук. Благодаря на фамилията ми, което постоянно ме поддържа в спорта и в живота. На госпожа Илияна Раева, за всичко, на което ни учи и по тази причина, че ни кара да имаме вяра в себе си. На персоналния ми треньор - госпожа Мария Калангерова, която ми даде основите в спорта и отвори очите ми за света на художествената гимнастика и на всички треньори, които са работили с мен в “Черноморец ”. На госпожа Весела Димитрова, нашият основен треньор, която повярва в мен, когато аз самата не имах вяра и ме направи самоуверен играч... и освен. На Михаела Маевска, нашият асистент треньор, която е спокойствието, от което имаме потребност по време на тежките надпревари...и освен. На всички хореографи и екипът, който всекидневно работи с нас. На моя тим, моето семейство както обичам да ги назовавам. За това, че постоянно са отсреща, когато нуждая се от поддръжка или просто, когато желая да си поговорим. За това, че ме ценят като персона и ме обичат такава, каквато съм. И още на толкоз доста хора, без чиято интервенция нямаше да стигна до тук.
За какви надпревари се подготвяте, какво Ви следва?
Предстои ми най-важната година до в този момент. Живот и здраве ще участваме на Олимпийските игри в Токио.
Какво постоянно не помнят да Ви питат публицистите?
Не знам какво не помнят, само че в никакъв случай не не помнят да ни питат “Какво ядат гимнастичките? ” Умолявам ви, престанете!
Actualno.com желае на Стефани Кирякова и на ансамбъла на България успех на всички надпревари които им предстоят в залата и отвън нея.
Докосването до света на момиче като Стефани дава чувство за хубост, мощ и блян към израстване. Ансамбълът, от който тя е част е превъзходен образец за всички, че триумфът идва след доста труд и с помощта на синхрона и единството.
Стефани, какъв брой медала имате в действителност?
Отдавна съм изгубила точния им брой. Последния път, когато ги броих още до момента в който живеех в Бургас, бяха над 100. Откакто се състезавам с ансамбъла на България имам извоювани 33 медала.
Кой Ви насочи към художествената гимнастика и кои са първите ти треньори?
Да упражнявам гимнастика изявих предпочитание сама, откакто първата ми треньорка госпожа Ани Бошева пристигна в детската ми градина. Събираше дребни момиченца, които да стартират да упражняват. След няколко дни родителите ми ме заведоха в залата. Няколко години по-късно години мой персонален треньор стана Мария Калангерова.
Кога започнахте да разбирате, че това е Вашият спорт? Имахте ли подозрения, разочарования, проблеми?
Докато пораствах започнах да одобрявам тренировките си по-отговорно. Вече не ходех в залата единствено, с цел да се развличам, варирам или просто " за спорта ". Харесваше ми доста и желаех да прогресирам. Така без да се възнамерявам доста много годините се изнизваха, а гимнастиката безспорно стана моят живот. Имала съм триумфи, имала съм и разочарования. Имала съм интервал, в който желаех да се откажа (не беше дълъг, само че го имаше), родителите ми бяха до мен и съм признателна, че не ме оставиха да захвърля толкоз труд напразно. Обясниха ми, че хората, които желаят да съумеят, доста постоянно би трябвало да вършат неща, които не постоянно са приятни, само че трудът в последна сметка се отплаща. Тогава не разбирах напълно, само че в този момент виждам, че са били прави. Трудно стигнах до националния тим. Не един път съм била отхвърляна след селекции при самостоятелната конкуренция, само че очевидно е имало за какво. В ансамбъла се усещам навръх мястото си.
На кое съревнование се почувствахте мощна, спокойна и изцяло почтена за аплодисментите на публиката?
Със сигурност считам, че най-силното ни надпревари беше международното състезание в Баку 2019 година. Там се чувствахме спокойни и уверени и просто трябваше да покажем това, което бяхме упражнявали миналите месеци. И да се оправим с напрежението. Все отново не излизахме не нормално съревнование. Радвам се, че до този миг имахме насъбран много опит и зарадвахме публиката с играта си.
Кое в израстването Ви като играч се отрази и на оформянето Ви като персона?
Спомням си, че като по-малка бях по-скоро срамежлива и неуверена. Спортът ме възпита да бъда по-смела и отворена към света. Възпита ме да не се опасявам да демонстрирам коя съм.
Стефани - гимнастичката и Стефани - индивидът, припокриват ли се?
Много забавен въпрос... допитах се до моите съотборнички, защото се затрудних малко с отговора му. По тяхно мнение - да. Двата облика се припокриват. Спокоен и балансиран човек съм и в залата и отвън нея. Освен когато се ядосам доста, че някой детайл не ми се получава и стартира да изръмжавам и да бутам уредите, майтапят се те. Но това се случва относително рядко. Много от качествата ми като персона съм взела точно от Стефани-гимнастичката. Например точността, тъй като в залата тренировките постоянно стартират в тъкмо избран час и нито минута по-късно. Това ми оказва помощ и в живота да не закъснявам. Все отново закъсненията не оставят положително усещане у хората. Бързото взимане на рационално решение от време на време оказва помощ и в живота, когато нещата станат напечени. Пазенето на престижа, освен личния, само че и този на тима и хората, които работят с теб. И още доста други значими качества.
Кои са хората, които бяха с Вас по пътя и на които желаете да благодарите?
Искам на първо време да благодаря на Господ. Смятам, че без Него в никакъв случай нямаше да стигна до тук. Благодаря на фамилията ми, което постоянно ме поддържа в спорта и в живота. На госпожа Илияна Раева, за всичко, на което ни учи и по тази причина, че ни кара да имаме вяра в себе си. На персоналния ми треньор - госпожа Мария Калангерова, която ми даде основите в спорта и отвори очите ми за света на художествената гимнастика и на всички треньори, които са работили с мен в “Черноморец ”. На госпожа Весела Димитрова, нашият основен треньор, която повярва в мен, когато аз самата не имах вяра и ме направи самоуверен играч... и освен. На Михаела Маевска, нашият асистент треньор, която е спокойствието, от което имаме потребност по време на тежките надпревари...и освен. На всички хореографи и екипът, който всекидневно работи с нас. На моя тим, моето семейство както обичам да ги назовавам. За това, че постоянно са отсреща, когато нуждая се от поддръжка или просто, когато желая да си поговорим. За това, че ме ценят като персона и ме обичат такава, каквато съм. И още на толкоз доста хора, без чиято интервенция нямаше да стигна до тук.
За какви надпревари се подготвяте, какво Ви следва?
Предстои ми най-важната година до в този момент. Живот и здраве ще участваме на Олимпийските игри в Токио.
Какво постоянно не помнят да Ви питат публицистите?
Не знам какво не помнят, само че в никакъв случай не не помнят да ни питат “Какво ядат гимнастичките? ” Умолявам ви, престанете!
Actualno.com желае на Стефани Кирякова и на ансамбъла на България успех на всички надпревари които им предстоят в залата и отвън нея.
Докосването до света на момиче като Стефани дава чувство за хубост, мощ и блян към израстване. Ансамбълът, от който тя е част е превъзходен образец за всички, че триумфът идва след доста труд и с помощта на синхрона и единството.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ