10 важни неща, които сме наследили от Древния Рим
Всеки е чувал за римските пътища и другите градежи, знаете за техните фамозни бани и театри, само че какво друго са създали за античните римляни?
Вечният град е бил изпълнен и с още доста невероятни нововъведения, от климатизирани жилища до пощенски служби, от книги до бекон и зъбни пломби. Разказваме ви за 10 значими римски изобретения, които потвърждават какъв брой значима е била тази цивилизация за човешката мисъл, просвета и история.
От републиката до империята, римляните са имали надълбоко въздействие върху актуалната западна просвета, оказвайки въздействие върху актуалното политическо управление, изкуството и културата, военното дело.
Източник:
Книги (Кодекс)
Ако си визиите антична библиотека, цялостна най-вече с дълги свитъци пергамент, ще бъдете изцяло прави. Разработени за първи път в античен Египет, свитъците са били употребявани от епохи като главен притежател за писмени документи. Те бяха лесни за предпазване и превозване и можеха да бъдат направени от разнообразни материали, от пергамент до папирус.
Въпреки това, в някакъв миг през 1-ви век след Христа, подвързаната книга или кодекс е прибавен към листата на римските изобретения. Терминът " кодекс " безусловно значи " дървен блок " и се отнася до твърдите подвързии, сложени в двата края на страниците, с цел да ги предпазят. За разлика от свитъците, кодексите употребяват двете страни на писмения материал и разрешават на читателя елементарно да преглежда разнообразни елементи от текста без безпределно превръщане и насърчаване.
Въпреки че стартира нестабилно, защото множеството римляни предпочитали да се придържат към свитъци, до 4-ти век кодексът се трансформира в общоприет формат за писмени материали и остава подобен до ден сегашен.
Източник:
Апартаменти
Живеенето в апартамент от дълго време е прерогатив на европейците. От Коко Шанел до Зигмунд Фройд, жилищата на богатите и известните са се трансформирали в туристически атракции и места на чудеса, предлагащи взор към завладяващия живот сред стените им. Най-ранните жилища обаче били доста по-малко блестящи.
С развиването на град Рим бързата урбанизация довела до увеличение на популацията му дотам, че бяха нужни огромни количества нови жилища, с цел да се побере то. Вместо да строят отвън града и да уголемяват границите му, архитектите и строителите на Вечния град погледнали нагоре, изграждайки все по-високи здания, известни като инсули ( " острови " ). По-голямата част от римското население живеело в инсули и единствено богатият хайлайф можел да си разреши притежнаанието лични къщи или домове .
Тези жилищни здания се състояли от обособени жилища, като приземният етаж нормално се употребява като магазин, хотел или бизнес помещение. Въпреки че император Август вкарва разпореждания за гарантиране на сигурността на островчетата, те постоянно са рискови, като някои доближават височина от девет етажа и постоянно са направени от запалими материали, а точно дърво. Въпреки че може да се каже, че жилищните здания са имали течаща вода и съществени санитарни условия, те едвам са били задоволителни, с цел да обезпечат хигиената на многочислените си жители.
Източник:
Вестник
Въпреки че би било погрешно да се твърди, че е имало латинска версия на New York Times или Daily Mail, хората от античен Рим са имали достъп до непрекъснато обновена информация за настоящи събития. Acta Diurna ( " Ежедневните каузи " ) са написани на огромни каменни или железни плочи и по-късно издигани на публично място, с цел да могат всички (които могат) да ги четат, трансформирайки се в едно от най-полезните римски изобретения за хората.
Първите актове са основани през 59 година пр.н.е. по заповед на Юлий Цезар и традицията продължава до 222 година сл. Хр. пр.н.е., по време на ръководството на Александър Север. В допълнение към значимите известия за религиозни празници и резултатите от тестванията, Acta Diurna осведоми римляните за идни развлечения и даже астрологични показания. Тези ежедневни актуализации били освен потребни за жителите на града, само че също по този начин се оказали необикновено просветителни за историците, защото били съхранявани в архивите, откакто а отстранени от форума.
Източник:
Пощенска услуга
Известно е, че римляните са прокарали обширна мрежа от пътища в цялата си империя, улеснявайки връзката и пътуването през три континента. Това разрешавало търговията да се уголемява и просперира и най-важното, позволявайки на императора да управлява големите си земи посредством ефикасна администрация. В допълнение към формалните заповеди и указания можело да се изпращат персонални известия и пратки по многочислените пътища, водещи до Рим и назад.
Всъщност Cursus Publicus (или " публичен път " ) е контролирана от държавното управление куриерска система, основана от император Август, която работи като първата пощенска услуга в историята. Конници и бойци работели в щафетни екипи, пренасяйки известия, пакети и даже хора сред поредност от замъци и станции, ситуирани по основните пътища сред градовете. Разходите бяха високи и в никакъв случай не е имало гаранция за безвредна доставка, само че все пак Cursus Publicus била извънредно комплицирана интервенция: една конска каруца можела елементарно да измине 50 благи дневно, а екипите за предаване можели да предадат до 170 незабавни известия.
Древната пощенска работа функционирала в продължение на доста епохи, до момента в който постепенният крах на римската мощност не я направи на практика ненужна. Въпреки това, нейното потребно завещание траяло в националните и интернационалните куриерски услуги, които станаха толкоз значими за бизнеса и извършването на покупки в актуалния свят.
Източник:
Зъбни пломби
Въпреки че има записи за осъществена стоматологична работа още от 2600 година прочие н. е., най-ранните физически доказателства, с които разполоагаме за възобновяване на зъбни кухини, идват от античен Рим. През 100 година пр.н.е. римският публицист на име Целз събира обширна сбирка от орални медикаменти, в това число указания по какъв начин да се лекуват разтърсени зъби, зъбобол и да се успокояват бебета с никнещи зъби.
През 1998 година археолозите откриха човешки остатъци от 1-ви или 2-ри век сл. н. е. във Франция с имплант от ковано желязо в един от оживелите кътници. По-нататъшното следствие разкрива, че пълнежът е формован във формата на зъбната празнина на мъжа посредством щамповане и огъване на разтопен метал. Това изобретение разреши на археолозите и антрополозите да проучват това, което знаеха за денталната процедура в античния свят и сподели, че римските изобретения още веднъж са в челните редици на нова област.
Източник:
Стъклонадуване ( издухване на стъкло )
Стъклото съществува и се търгува в средиземноморския басейн в продължение на доста епохи преди римляните да дойдат на власт, произхождайки от Месопотамия и Египет. Техническите знания и художественото любознание на римляните обаче са тези, които вдъхват нов живот в изкуството на производството на стъкло с нови техники и способи. Например издуването на стъкло, което включва пневматично издухване на бучки разтопено стъкло през дълга куха тръба, е практикувано за първи път през 1 век пр.н.е. Това разрешило на занаятчиите да основават стъклени произведения по-ефективно, което също означаваше, че стъклените буркани и контейнери станали по-често срещани. Това от своя страна довело до разширение на изкуството, защото занаятчиите се стремяха да основават все по-сложни и декоративни дизайни, с цел да подчертаят своите артикули.
Едно от римските изобретения, основано на духането на стъкло, е камеята, дребна гравирана или ламинирана стъклена конструкция, която съперничи на скъпоценните камъни по хубост, трудност и искра. Тези изящни творби на изкуството стават известни измежду римския хайлайф и от този момент се считат за знак на художественото завещание на Рим.
Източник:
Бекон
Въпреки че първите доказателства за осолено свинско идват от Китай през 2-ро хилядолетие прочие н. е., римляните са тези, които вкарват бекона в европейския живот. След откриването на нови процеси на консервиране по време на военните завоевания на Изтока, процесът е модернизиран и производството на бекон се трансформира в едно от римските изобретения, провокирано от техните военни грабежи.
Увеличаващата се мощ и население на Римската империя, както и повишаването на редиците на нейната войска, са значими фактори за възстановяване на процеса на произвеждане на бекон и славата на този деликатес. От една страна, повече територия значи повече ферми и римляните са били необикновено ефикасни в подобряването на свиневъдството в цялата си страна. От друга страна, увеличението на популацията означаваше повече гърла за хранене и във времена преди хладилниците трябвало да се откри метод за опазване на месото за превозване. Чрез осоляване, сушене и опушване на свинското месо те предотвратявали развалянето му даже в топлия средиземноморски климат.
Източник:
Хелоуин
Един бърз взор върху римското общество е задоволителен, с цел да се види, че то е било очаровано от гибелта. От гладиаторските игри до митовете и легендите за подземния свят, смъртността не беше нещо, което се опитваха да заметат под килима. Както в доста култури, римляните честваха фестивал в чест на гибелта на мъртвите, Feralia, който се организираше всяка година в края на октомври.
Докато уголемяват властта си, римляните тактически смесват личните си традиции с тези на хората, които превземат. Това означавало, че покорените нации в действителност са били под техен надзор, защото освен техните земи към този момент са благосъстоятелност на Рим, само че и самата им просвета е неотменимо преплетена с тази на техните завоеватели. Точно това се случи, когато римляните превзеха келтските земи в Северна Европа и Англия.
Келтите също имали годишен фестивал в чест на мъртвите, прочут като Samhain , където изгаряха огньове, обличаха се в костюми и организираха огромни паради. Когато римляните интегрират Feralia с традициите на Samhain, той се трансформира в цитадела на келто-римската просвета. Неговото завещание беше толкоз мощно, че църквата даже реалокира годишното честване на починалите светци и мъченици (Деня на всички светии или Вси светии) на 1 ноември, с цел да не опонира на известния езически празник. Честването на Samhain Feralia става по-късно известно като Хелоуин.
Източник:
Социални придобивки
Въпреки че беше град с огромно културно и материално благосъстояние, Рим също беше цялостен с беднотия: доста от жителите му живееха в мизерни жилища, с малко храна, пари или благоприятни условия за обществена подвижност. Това тревожело освен масите, само че и елита, чиято съществена грижа беше предотвратяването на национални въстания или цивилен битки. Поради тази причина са признати редица римски изобретения и ограничения за възстановяване на живота на най-бедните поданици на града. През 2-ри век прочие н. е. известните братя Гракхи ползват стратегия за събиране на част от зърното, импортирано от държавното управление, и продажбата му на субсидирана цена на всички жители, които желаят да се редят на опашка в публичните житници. В комбиниране със относително чистата вода, доставена до фонтаните на града посредством поредност от големи акведукти, тази наредба оказа помощ за поддържането на най-ниските пластове на обществото.
Различни римски шефове също подхванали ограничения за възстановяване на публичното здраве посредством отваряне на лечебни заведения и даване на евтини благоприятни условия за къпане и даже подсигурили, че обществеността се забавлява с представления, игри и фестивали на държавни разходи. Император Август даже основава ефикасна пенсионна система за своите бойци, която разрешава на ветераните от войната да напущат армията с убеденост, че ще могат да се устоят след дълга бойна кариера. Въпреки че това било променено от по-късните императори, нормално се смяташе, че водачът подсигурява несъмнено равнище на сигурност на своите ветерани като причина за военна поддръжка.
Въпреки че качеството на живот не е било сравнимо с днешното, преимуществата, които римските жители са получавали от страната, са създали всекидневието им доста по-поносимо и даже прелестно, когато в града е имало самун и зрелища.
Източник:
Климатик
Докато античните египтяни са предпочитали да се борят с топлината, като са окачвали мокър текстилен материал върху рамките на вратите си, римските изобретения още веднъж потвърждават своята просветеност и креативност с по-сложна форма на климатизация.
Известните акведукти, които римляните построяват в цялата си империя, са били употребявани освен за питейна вода, само че и за изстудяване на домовете на елита. Водата ще бъде отклонена от главния източник и ще тече през тръби в стените и подовете, с цел да облекчи жегата на италианското лято. За тези, които не можеха да си разрешат подобен комплициран и безценен тръбопровод, публичните бани постоянно разполагаха с фригидариум, където можело да се охладят.
Вечният град е бил изпълнен и с още доста невероятни нововъведения, от климатизирани жилища до пощенски служби, от книги до бекон и зъбни пломби. Разказваме ви за 10 значими римски изобретения, които потвърждават какъв брой значима е била тази цивилизация за човешката мисъл, просвета и история.
От републиката до империята, римляните са имали надълбоко въздействие върху актуалната западна просвета, оказвайки въздействие върху актуалното политическо управление, изкуството и културата, военното дело.
Източник:
Книги (Кодекс)
Ако си визиите антична библиотека, цялостна най-вече с дълги свитъци пергамент, ще бъдете изцяло прави. Разработени за първи път в античен Египет, свитъците са били употребявани от епохи като главен притежател за писмени документи. Те бяха лесни за предпазване и превозване и можеха да бъдат направени от разнообразни материали, от пергамент до папирус.
Въпреки това, в някакъв миг през 1-ви век след Христа, подвързаната книга или кодекс е прибавен към листата на римските изобретения. Терминът " кодекс " безусловно значи " дървен блок " и се отнася до твърдите подвързии, сложени в двата края на страниците, с цел да ги предпазят. За разлика от свитъците, кодексите употребяват двете страни на писмения материал и разрешават на читателя елементарно да преглежда разнообразни елементи от текста без безпределно превръщане и насърчаване.
Въпреки че стартира нестабилно, защото множеството римляни предпочитали да се придържат към свитъци, до 4-ти век кодексът се трансформира в общоприет формат за писмени материали и остава подобен до ден сегашен.
Източник:
Апартаменти
Живеенето в апартамент от дълго време е прерогатив на европейците. От Коко Шанел до Зигмунд Фройд, жилищата на богатите и известните са се трансформирали в туристически атракции и места на чудеса, предлагащи взор към завладяващия живот сред стените им. Най-ранните жилища обаче били доста по-малко блестящи.
С развиването на град Рим бързата урбанизация довела до увеличение на популацията му дотам, че бяха нужни огромни количества нови жилища, с цел да се побере то. Вместо да строят отвън града и да уголемяват границите му, архитектите и строителите на Вечния град погледнали нагоре, изграждайки все по-високи здания, известни като инсули ( " острови " ). По-голямата част от римското население живеело в инсули и единствено богатият хайлайф можел да си разреши притежнаанието лични къщи или домове .
Тези жилищни здания се състояли от обособени жилища, като приземният етаж нормално се употребява като магазин, хотел или бизнес помещение. Въпреки че император Август вкарва разпореждания за гарантиране на сигурността на островчетата, те постоянно са рискови, като някои доближават височина от девет етажа и постоянно са направени от запалими материали, а точно дърво. Въпреки че може да се каже, че жилищните здания са имали течаща вода и съществени санитарни условия, те едвам са били задоволителни, с цел да обезпечат хигиената на многочислените си жители.
Източник:
Вестник
Въпреки че би било погрешно да се твърди, че е имало латинска версия на New York Times или Daily Mail, хората от античен Рим са имали достъп до непрекъснато обновена информация за настоящи събития. Acta Diurna ( " Ежедневните каузи " ) са написани на огромни каменни или железни плочи и по-късно издигани на публично място, с цел да могат всички (които могат) да ги четат, трансформирайки се в едно от най-полезните римски изобретения за хората.
Първите актове са основани през 59 година пр.н.е. по заповед на Юлий Цезар и традицията продължава до 222 година сл. Хр. пр.н.е., по време на ръководството на Александър Север. В допълнение към значимите известия за религиозни празници и резултатите от тестванията, Acta Diurna осведоми римляните за идни развлечения и даже астрологични показания. Тези ежедневни актуализации били освен потребни за жителите на града, само че също по този начин се оказали необикновено просветителни за историците, защото били съхранявани в архивите, откакто а отстранени от форума.
Източник:
Пощенска услуга
Известно е, че римляните са прокарали обширна мрежа от пътища в цялата си империя, улеснявайки връзката и пътуването през три континента. Това разрешавало търговията да се уголемява и просперира и най-важното, позволявайки на императора да управлява големите си земи посредством ефикасна администрация. В допълнение към формалните заповеди и указания можело да се изпращат персонални известия и пратки по многочислените пътища, водещи до Рим и назад.
Всъщност Cursus Publicus (или " публичен път " ) е контролирана от държавното управление куриерска система, основана от император Август, която работи като първата пощенска услуга в историята. Конници и бойци работели в щафетни екипи, пренасяйки известия, пакети и даже хора сред поредност от замъци и станции, ситуирани по основните пътища сред градовете. Разходите бяха високи и в никакъв случай не е имало гаранция за безвредна доставка, само че все пак Cursus Publicus била извънредно комплицирана интервенция: една конска каруца можела елементарно да измине 50 благи дневно, а екипите за предаване можели да предадат до 170 незабавни известия.
Древната пощенска работа функционирала в продължение на доста епохи, до момента в който постепенният крах на римската мощност не я направи на практика ненужна. Въпреки това, нейното потребно завещание траяло в националните и интернационалните куриерски услуги, които станаха толкоз значими за бизнеса и извършването на покупки в актуалния свят.
Източник:
Зъбни пломби
Въпреки че има записи за осъществена стоматологична работа още от 2600 година прочие н. е., най-ранните физически доказателства, с които разполоагаме за възобновяване на зъбни кухини, идват от античен Рим. През 100 година пр.н.е. римският публицист на име Целз събира обширна сбирка от орални медикаменти, в това число указания по какъв начин да се лекуват разтърсени зъби, зъбобол и да се успокояват бебета с никнещи зъби.
През 1998 година археолозите откриха човешки остатъци от 1-ви или 2-ри век сл. н. е. във Франция с имплант от ковано желязо в един от оживелите кътници. По-нататъшното следствие разкрива, че пълнежът е формован във формата на зъбната празнина на мъжа посредством щамповане и огъване на разтопен метал. Това изобретение разреши на археолозите и антрополозите да проучват това, което знаеха за денталната процедура в античния свят и сподели, че римските изобретения още веднъж са в челните редици на нова област.
Източник:
Стъклонадуване ( издухване на стъкло )
Стъклото съществува и се търгува в средиземноморския басейн в продължение на доста епохи преди римляните да дойдат на власт, произхождайки от Месопотамия и Египет. Техническите знания и художественото любознание на римляните обаче са тези, които вдъхват нов живот в изкуството на производството на стъкло с нови техники и способи. Например издуването на стъкло, което включва пневматично издухване на бучки разтопено стъкло през дълга куха тръба, е практикувано за първи път през 1 век пр.н.е. Това разрешило на занаятчиите да основават стъклени произведения по-ефективно, което също означаваше, че стъклените буркани и контейнери станали по-често срещани. Това от своя страна довело до разширение на изкуството, защото занаятчиите се стремяха да основават все по-сложни и декоративни дизайни, с цел да подчертаят своите артикули.
Едно от римските изобретения, основано на духането на стъкло, е камеята, дребна гравирана или ламинирана стъклена конструкция, която съперничи на скъпоценните камъни по хубост, трудност и искра. Тези изящни творби на изкуството стават известни измежду римския хайлайф и от този момент се считат за знак на художественото завещание на Рим.
Източник:
Бекон
Въпреки че първите доказателства за осолено свинско идват от Китай през 2-ро хилядолетие прочие н. е., римляните са тези, които вкарват бекона в европейския живот. След откриването на нови процеси на консервиране по време на военните завоевания на Изтока, процесът е модернизиран и производството на бекон се трансформира в едно от римските изобретения, провокирано от техните военни грабежи.
Увеличаващата се мощ и население на Римската империя, както и повишаването на редиците на нейната войска, са значими фактори за възстановяване на процеса на произвеждане на бекон и славата на този деликатес. От една страна, повече територия значи повече ферми и римляните са били необикновено ефикасни в подобряването на свиневъдството в цялата си страна. От друга страна, увеличението на популацията означаваше повече гърла за хранене и във времена преди хладилниците трябвало да се откри метод за опазване на месото за превозване. Чрез осоляване, сушене и опушване на свинското месо те предотвратявали развалянето му даже в топлия средиземноморски климат.
Източник:
Хелоуин
Един бърз взор върху римското общество е задоволителен, с цел да се види, че то е било очаровано от гибелта. От гладиаторските игри до митовете и легендите за подземния свят, смъртността не беше нещо, което се опитваха да заметат под килима. Както в доста култури, римляните честваха фестивал в чест на гибелта на мъртвите, Feralia, който се организираше всяка година в края на октомври.
Докато уголемяват властта си, римляните тактически смесват личните си традиции с тези на хората, които превземат. Това означавало, че покорените нации в действителност са били под техен надзор, защото освен техните земи към този момент са благосъстоятелност на Рим, само че и самата им просвета е неотменимо преплетена с тази на техните завоеватели. Точно това се случи, когато римляните превзеха келтските земи в Северна Европа и Англия.
Келтите също имали годишен фестивал в чест на мъртвите, прочут като Samhain , където изгаряха огньове, обличаха се в костюми и организираха огромни паради. Когато римляните интегрират Feralia с традициите на Samhain, той се трансформира в цитадела на келто-римската просвета. Неговото завещание беше толкоз мощно, че църквата даже реалокира годишното честване на починалите светци и мъченици (Деня на всички светии или Вси светии) на 1 ноември, с цел да не опонира на известния езически празник. Честването на Samhain Feralia става по-късно известно като Хелоуин.
Източник:
Социални придобивки
Въпреки че беше град с огромно културно и материално благосъстояние, Рим също беше цялостен с беднотия: доста от жителите му живееха в мизерни жилища, с малко храна, пари или благоприятни условия за обществена подвижност. Това тревожело освен масите, само че и елита, чиято съществена грижа беше предотвратяването на национални въстания или цивилен битки. Поради тази причина са признати редица римски изобретения и ограничения за възстановяване на живота на най-бедните поданици на града. През 2-ри век прочие н. е. известните братя Гракхи ползват стратегия за събиране на част от зърното, импортирано от държавното управление, и продажбата му на субсидирана цена на всички жители, които желаят да се редят на опашка в публичните житници. В комбиниране със относително чистата вода, доставена до фонтаните на града посредством поредност от големи акведукти, тази наредба оказа помощ за поддържането на най-ниските пластове на обществото.
Различни римски шефове също подхванали ограничения за възстановяване на публичното здраве посредством отваряне на лечебни заведения и даване на евтини благоприятни условия за къпане и даже подсигурили, че обществеността се забавлява с представления, игри и фестивали на държавни разходи. Император Август даже основава ефикасна пенсионна система за своите бойци, която разрешава на ветераните от войната да напущат армията с убеденост, че ще могат да се устоят след дълга бойна кариера. Въпреки че това било променено от по-късните императори, нормално се смяташе, че водачът подсигурява несъмнено равнище на сигурност на своите ветерани като причина за военна поддръжка.
Въпреки че качеството на живот не е било сравнимо с днешното, преимуществата, които римските жители са получавали от страната, са създали всекидневието им доста по-поносимо и даже прелестно, когато в града е имало самун и зрелища.
Източник:
Климатик
Докато античните египтяни са предпочитали да се борят с топлината, като са окачвали мокър текстилен материал върху рамките на вратите си, римските изобретения още веднъж потвърждават своята просветеност и креативност с по-сложна форма на климатизация.
Известните акведукти, които римляните построяват в цялата си империя, са били употребявани освен за питейна вода, само че и за изстудяване на домовете на елита. Водата ще бъде отклонена от главния източник и ще тече през тръби в стените и подовете, с цел да облекчи жегата на италианското лято. За тези, които не можеха да си разрешат подобен комплициран и безценен тръбопровод, публичните бани постоянно разполагаха с фригидариум, където можело да се охладят.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ