Какво се крие зад цвета на очите ви?
Всеки човек може да отговори на въпроса какъв цвят са очите му. Но дали всички ще са прави? Не става въпрос за вероятни вариации в определянето на синьо-зелени или сиво-сини нюанси в цвета на очите, а за изцяло друг метод. Какво се крие зад цвета на очите ви?
Вероятно не всеки ще одобри елементарно новината, че ирисът може да се трансформира през целия живот. Все отново толкоз сме привикнали да гледаме отражението си в огледалото, че надали бихме пропуснали сходна детайлност.
Не всичко обаче е толкоз ясно. Ирисът е неповторим, индивидуален код, заложен от природата, сходно на пръстовите отпечатъци. Не е инцидентно, че актуалните системи за засвидетелствуване на личността включват технология за биометрично различаване, основана на ириса на окото.
Ирисът се образува преди раждането и остава неизменен до края на живота. Невъзможно е да се намерят безусловно идентични ириси даже при близнаци. Що се отнася до цвета на очите, той не е непрекъснат, а трансформиращ се. Не е загадка, че той може да се промени най-малко два пъти през живота: при раждането и с настъпването на старостта. В по-голямата част от случаите бебетата се раждат със сини очи. С течение на времето стартира да се създава меланин и като предписание до 3-4-годишна възраст цветът на очите към този момент е нормализиран. Очите или остават сини, или стават кафяви, сиви, зелени и така нататък
Обратно, измененията настъпват в преклонна възраст, когато цветният пигмент престава да се създава в нужното количество. Тъмните очи стават светли, а светлите очи потъмняват. Също по този начин съществуването на избрани очни болести или действието на мощни медикаменти може да повлияе на цвета на очите.
И въпреки всичко, евентуално някои цветови нюанси, петна по ириса на очите не са вродени данни, а добити заради избрани здравословни проблеми. Такива мисли могат да бъдат подтикнати от някои проучвания от региона на различната медицина, а точно иридологията. Поддръжниците на това научно направление са сигурни, че могат да ви кажат доста повече за това какво се крие зад цвета на очите ви.
Иридологията е способ, който разрешава диагностициране на разнообразни болести по ириса на очите. Теорията се основава на обстоятелството, че окото има голям брой нервни връзки с вътрешните органи. Всяка патология незабавно се проектира върху ириса на окото.
То може условно да се раздели на доста браншове, всеки от които дава отговор за избран орган. Дясното око подхожда на дясната страна на тялото, а лявото – на лявата.
Според теорията, единствено кафявото и синьото могат да бъдат същински естествени цветове. Останалите цветове, колкото и красиви да са, са знак за някакви здравословни проблеми. Доста необичайно, нали? Например, най-често „ добитият “ пъстър пигмент се образува към зеницата. Дебелото черво се проектира в този бранш на окото, което демонстрира отрови в тялото.
Иридолозите постоянно обръщат внимание и на външния борд на ириса: в случай че към него се простира мрачен борд, това може да значи нарушаване на хемопоетичната система, екзема, псориазис, дерматит. Белият борд е знак за висок холестерол.
Плътността на ириса е различен индикатор за здравето. Плътната текстура на ириса приказва за мощен имунитет и добра резистентност на тялото. Ако ирисът се характеризира с празнини в тъканите и по-редки или вълнообразно разпределени нишки, тогава подобен организъм е по-податлив на болести както физически, по този начин и прочувствено.
Друга обща характерност са по този начин наречените опънати пръстени или неврални дъги. Тези пръстени се образуват по периферията на ириса под формата на празнини в неговата текстура. Както може би се досещате от името, такива формирания са симптом на неустойчивост на огромен прочувствен стрес и стрес. Така че е разумно да се допусна, че когато човек се отърве от тях, цветът на очите се трансформира. Има няколко свидетелства. По принцип те се отнасят до промени по отношение на прехода към друга диета. Например, някои върли суровоядци настояват, че цветът на очите им в действителност се е трансформирал с времето. Това може да се изясни с потреблението на огромно количество фибри, заради което тялото се прочиства естествено от отрови.
Основният мотив против иридологията се свежда до това, че методът не работи тъкмо и съвпадението в вярната диагноза не е нищо повече от случайност. Самите последователи на теорията постоянно приканват да се обърне внимание на директната връзка сред органите и ириса, като опция да забележите наближаването на заболяването в точния момент. А точните разбори са работа на актуалната медицина.
