38% повече наши ученици заминават за чужди колежи
Всеки четвърти наш студент ще учи в непознат университет от топ 100
12,6% повече българи желаят да завършат висше в Нидерландия
Чужди университети и елитни колежи избират за междинното и висшето си обучение от ден на ден българи. Интересът към придобиване на тапия от непознат университет е повишен с 21% по отношение на 2021 година, а 38% повече българи са отпътували за елитни колежи в Европа по отношение на предишния сезон. Това демонстрират данни на план " Световно обучение ", оповестяват уредниците от " Интеграл ".
Все повече български възпитаници отпътуват да учат в елитни учебни заведения в Европа, като броят им за 2021 година връща към равнището от 2019-а преди пандемията. Традиционно Англия продължава да е желаната дестинация за претендентите, Брекзит не се отразява на интереса към нея. Интересно е, че има съществено покачване на интереса към Швейцария – най-голям брой отпътували там възпитаници за последните 10 години. Топ 3 на дестинациите се добавя от Испания.
„ Имаме повече записани за приблизително обучение в чужбина - виждаме, че родителите биха вложили, с цел да могат децата да има по-голям късмет да учат по-късно в добър университет в чужбина ", изясни Николай Христанов, старши съветник и управител „ Висше обучение “.
„ Това обучение дава качество, децата се оправят по-добре. Избират си модулите, които им трябват за кандидатстването за университет по-късно. Много постоянно самите учебни заведения им оказват помощ в процеса, като дават насоки, упътвания. Казват им, в случай че си избереш дадени предмети, в кои университети ще можеш да се реализираш “, уточни той.
При висшето обучение с 13% повече са записаните студенти, които започват своето образование в задгранични университети от тази есен, като близо 20% от тях ще се образоват в университет от топ 100 на интернационалната ранглиста QS World University Rankings за своята компетентност.
„ Кандидатите търсят преориентиране. Нидерландия се постанова като най-желаната дестинация, над 63% от записалите се. Таксите са от 2209 евро на година, като първата година страната понижава тази на първокурсниците на 1105 евро. За идната година – септември 2023, чакаме удостоверение на таксата, само че се обрисува да се усили с към 100 евро, с показателят на инфлация се усилва почти таксата “, обясни Христанов.
По думите му Нидерландия притегля с изключение на поради ниските такси, само че и поради това, че предлага доста стратегии в разнообразни и търсени сфери на британски език – стопанска система, бизнес, компютърни науки, политика, европейско и интернационално право, логика на психиката, архитектура, даже медицина, само че третата година и по-късно не престават на холандски претендентите, биомедицина, химия, инженерни специалности. Плюс е и предлагането на университетски и университети с практическа устременост.
„ Това, несъмнено, основава и някои проблеми. Проблемът с неналичието тук-там при настаняването тази година се открои доста повече, макар че започва от предходната година. Има настанени студенти, не е проблем за всички. Общият брой на студентите ни за 2021 се е нараснал там от 4097 на 4600 – към 12,6% повече са българите. Тенденцията е от всички националности от Европейски Съюз, което води до проблем с настаняването. Правителството е подхванало ограничения да стартират да строят повече здания за студентите, които да се дават за общежития. Но защото това лишава време, евентуално ще се усети резултатът в идващите 1-2 години. Дотогава към момента решението е ранно кандидстване “, посочи Христанов.
По думите му това е повода и доста българи да аплайват на повече места, тъй че да си подсигуряват старт на академичното обучение зад граница.
Затова еквивалент на Нидерландия ненапълно се явява Белгия, най-малко що се отнася до предлагането на стратегии на британски език по бизнес/икономика и обществени науки. Плюс са и по-ниските такси - по 980 евро на година, както и по-достъпните квартири с на половина по-нисък наем в сравнение с в Нидерландия - 350 евро на месец, спрямо 700 евро на месец.
Всъщност двойно е повишаване на желанието за следване в Белгия, като същата е наклонността и за Италия. И в двете страни предлагането на специалности, свързани с компютърни науки е по-ограничено спрямо Нидерландия. Освен настоящата в последно време компетентност Дизайн на компютърни игри (Gaming Design), от ден на ден претенденти студенти търсят компютърни специалности в региона на изкуствения разсъдък (Artificial Intelligence).
И въпреки всичко, след Брекзит второто и трето място в интереса на бъдещите студенти трайно се заемат от Германия (49%) и Австрия (45%), а Англия остава на четвърто място (42%).
Ако не съумеят да влязат в непознат университет или имат проблем с настаняването, българите се обръщат към опцията за задгранична тапия в България. 35% от хората, които желаят да учат зад граница, обмислят и този вид.
За Швейцария се регистрира най-голям брой отпътували български възпитаници за последните 10 години
12,6% повече българи желаят да завършат висше в Нидерландия
Чужди университети и елитни колежи избират за междинното и висшето си обучение от ден на ден българи. Интересът към придобиване на тапия от непознат университет е повишен с 21% по отношение на 2021 година, а 38% повече българи са отпътували за елитни колежи в Европа по отношение на предишния сезон. Това демонстрират данни на план " Световно обучение ", оповестяват уредниците от " Интеграл ".
Все повече български възпитаници отпътуват да учат в елитни учебни заведения в Европа, като броят им за 2021 година връща към равнището от 2019-а преди пандемията. Традиционно Англия продължава да е желаната дестинация за претендентите, Брекзит не се отразява на интереса към нея. Интересно е, че има съществено покачване на интереса към Швейцария – най-голям брой отпътували там възпитаници за последните 10 години. Топ 3 на дестинациите се добавя от Испания.
„ Имаме повече записани за приблизително обучение в чужбина - виждаме, че родителите биха вложили, с цел да могат децата да има по-голям късмет да учат по-късно в добър университет в чужбина ", изясни Николай Христанов, старши съветник и управител „ Висше обучение “.
„ Това обучение дава качество, децата се оправят по-добре. Избират си модулите, които им трябват за кандидатстването за университет по-късно. Много постоянно самите учебни заведения им оказват помощ в процеса, като дават насоки, упътвания. Казват им, в случай че си избереш дадени предмети, в кои университети ще можеш да се реализираш “, уточни той.
При висшето обучение с 13% повече са записаните студенти, които започват своето образование в задгранични университети от тази есен, като близо 20% от тях ще се образоват в университет от топ 100 на интернационалната ранглиста QS World University Rankings за своята компетентност.
„ Кандидатите търсят преориентиране. Нидерландия се постанова като най-желаната дестинация, над 63% от записалите се. Таксите са от 2209 евро на година, като първата година страната понижава тази на първокурсниците на 1105 евро. За идната година – септември 2023, чакаме удостоверение на таксата, само че се обрисува да се усили с към 100 евро, с показателят на инфлация се усилва почти таксата “, обясни Христанов.
По думите му Нидерландия притегля с изключение на поради ниските такси, само че и поради това, че предлага доста стратегии в разнообразни и търсени сфери на британски език – стопанска система, бизнес, компютърни науки, политика, европейско и интернационално право, логика на психиката, архитектура, даже медицина, само че третата година и по-късно не престават на холандски претендентите, биомедицина, химия, инженерни специалности. Плюс е и предлагането на университетски и университети с практическа устременост.
„ Това, несъмнено, основава и някои проблеми. Проблемът с неналичието тук-там при настаняването тази година се открои доста повече, макар че започва от предходната година. Има настанени студенти, не е проблем за всички. Общият брой на студентите ни за 2021 се е нараснал там от 4097 на 4600 – към 12,6% повече са българите. Тенденцията е от всички националности от Европейски Съюз, което води до проблем с настаняването. Правителството е подхванало ограничения да стартират да строят повече здания за студентите, които да се дават за общежития. Но защото това лишава време, евентуално ще се усети резултатът в идващите 1-2 години. Дотогава към момента решението е ранно кандидстване “, посочи Христанов.
По думите му това е повода и доста българи да аплайват на повече места, тъй че да си подсигуряват старт на академичното обучение зад граница.
Затова еквивалент на Нидерландия ненапълно се явява Белгия, най-малко що се отнася до предлагането на стратегии на британски език по бизнес/икономика и обществени науки. Плюс са и по-ниските такси - по 980 евро на година, както и по-достъпните квартири с на половина по-нисък наем в сравнение с в Нидерландия - 350 евро на месец, спрямо 700 евро на месец.
Всъщност двойно е повишаване на желанието за следване в Белгия, като същата е наклонността и за Италия. И в двете страни предлагането на специалности, свързани с компютърни науки е по-ограничено спрямо Нидерландия. Освен настоящата в последно време компетентност Дизайн на компютърни игри (Gaming Design), от ден на ден претенденти студенти търсят компютърни специалности в региона на изкуствения разсъдък (Artificial Intelligence).
И въпреки всичко, след Брекзит второто и трето място в интереса на бъдещите студенти трайно се заемат от Германия (49%) и Австрия (45%), а Англия остава на четвърто място (42%).
Ако не съумеят да влязат в непознат университет или имат проблем с настаняването, българите се обръщат към опцията за задгранична тапия в България. 35% от хората, които желаят да учат зад граница, обмислят и този вид.
За Швейцария се регистрира най-голям брой отпътували български възпитаници за последните 10 години
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ