Историята на мъж, оцелял без храна цели 382 дни
Всеизвестно е, че без храна може да се оцелее към няколко седмици. Гладът е гибелен и е измежду най-мъчителния метод да се почине. Но ето една история за мъж, който е оцелял 382 дни без каквато и да е храна. Това е 27-годишният шотландец Ангъс Барбиери.
Няма доста информацията по случая с Барбиери, единствено няколко остарели вестника, в които се споделя за неговата орис. Информацията е нещо както отчет, описващ самото прекарване и оповестена Postgraduate Medical Journal през 1973 година, от лекарите, следили положението му.
В изявленията написа, по какъв начин година по-рано Барбиери е посетил катедрата по медицина към Royal Infirmary of Dundee, Шотландия, в търсене на помощ.
Към оня миг той тежал близо 207 кг. Лекарите му предложили да не яде нищо, в продължение на няколко дни. Техните упования били, че по-късно бързо ще си възвърне свалените през този интервал килограми.
Неочаквано дните без храна се увеличавали и Барбиери гладувал цели седмици, решен да продължи програмата.
Всичко звучало прекомерно рисковано. Дори 40 дневните пости се считат за рискови. Той твърдо бил решен да доближи „ идеалното тегло “ – 82 кг. Затова продължавал.
За изненада на лекарите, Барбиери прекарвал по-голямата част от времето във у дома. Посещавал болничното заведение за постоянните прегледи и от време на време оставал през нощта за наблюдаване.
Медиците постоянно тествали равнището на кръвната му захар, като по този метод се уверявали, че не яде нищо. Те били изумени от обстоятелството, че мъжът някак си успявал да живее с толкоз ниски равнища. Така седмиците станали месеци.
По време на гладуването, Барбиери е приемал витамини, калий и натриеви добавки. Било му е разрешено да пие кафе, чай и газирана вода – питиета без калории. Той споделил, че от време на време е слагал в кафето щипка захар или малко мляко в чая, изключително в последните няколко седмици на гладуването.
В края на предизвикването Барбиери се качил на кантара, който посочил жадуваните 81 кг. Пет години по-късно той не наддал доста и тежал 89 кг. Което е огромно достижение.
Той споделя, че преди да хапне първото ядене след дългото недояждане, е не запомнил усета на храната. Това първо ядене след поста било закуска от едно сварено яйце, комат самун с масло и чаша чисто кафе. „ Насладих се напълно на яйцето. Чувствам се в действителност заситен. “ – това споделил на идващия ден пред кореспондент на Chicago Tribune.
Пределите на човешкото тяло
Гладуването на шотландеца е евентуално най-екстремният образец за гладна диета, регистриран в миналото.
Най-малко още един човек е изкарал толкоз дълго без храна, въпреки по други аргументи. Това е Денис Галер Гудуин, който оповестил гладна стачка, траяла 385 дни. С акта желал да потвърди, че е почтен по обвинявания в обезчестяване. За да не почине най-после принудително бил захранен през тръба.
През 1964 година откриватели разгласили изследване за продължителното недояждане. В него се твърдяло, че гладуването може да бъде дейно лекуване на сериозното затлъстяване. Те също са записали пациенти, издържали на дългогодишен пост. Един от пациентите им е постил 117 дни, други са изкарали над 200 дни. Макар, че имали и един смъртен случай в интервала на зареждане.
Тези истории показват невероятната дарба на тялото да оцелее единствено, черпейки от личните си мастни ресурси.
Но както се споделя: Не правете това сами вкъщи! Гладуването е смъртоносна заплаха и не може да се подхваща без лекарско наблюдаване. Привикването към недояждане, както и процеса на зареждане по-късно, са сложни и рискови, даже за безусловно здрав и устойчив човек.
Човек не може да оцелее дълготрайно без сила, която да идва от храната или вероятно от мастните ресурси.
Въпреки че лечебното недояждане процъфтява през 60-те и 70-те години на предишния век, лекарите се отхвърлят от този способ, тъй като е прекомерно опасен. След някакъв интервал от време тялото изгаря мазнините и мускулите, провокира в организма физически промени, които усилват риска от съдбовен край.
Дори нискокалоричните диети са рискови за живота, в случай че тялото не съумява да си набави нужните хранителни субстанции. Ограничаването на хранителни субстанции е смъртоносно, сочат отчети от аутопсии.
Примерът с Барбиери демонстрира, какъв брой дълго може да изкара един човек без храна, само че евентуално ще остане част от върховете в това отношение.
Източник на фотографията: 3010.fit
