Все повече международни участници пренасочват част от своята дейност и финансови средства за справяне с климатичните промени
Все повече интернационалните участници пренасочват част от своята активност и финансови средства в посока справяне с климатичните промени. Това показва в публикацията си " Еволюция и резултати на интернационалните финансови механизми за справяне с климатичните промени " в Михаела Александрова. Михаела е лекар по политология към катедра „ Международни връзки “ в УНСС. Част от научните ѝ ползи се отнасят до: логика на психиката, социология, антропология, конфликтология, когнитивна просвета, разбор и прогнозиране. След началото на XXI век страните, които вземат участие в Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), основават поредност от нови и насочени към климатичните проблеми финансови механизми. Това последователно води до изменение на дейностите, свързани с климатичните промени. Фокусът към този момент не е само върху понижаване на въглеродните излъчвания (смекчаване), а върху признание, че разрастващите се страни ще имат потребност от помощ в своята подготовка да се оправят с въздействието на климатичните промени (адаптация). Развитието и растежът на интернационалното финансиране в посока справяне с климатичните промени може да се свържат и с друга значима наклонност – усъвършенстваната опция на многостранни банки и редица интернационалните организации за развиване да разширят своята активност по акомодация и към намаляване на климатичните промени. Така, може да се каже, че следим възникването и оформянето на режимен комплекс, в който доста световни институции вземат участие в търсенето на решения на световния проблем. Процесът на институционализация на климатичните промени в световната политика води до две значими последствия. От една страна, финансови запаси стартират да се генерират и ръководят с съответната цел да подкрепят процеса по справяне с климатичните промени.
От друга страна, разнообразни интернационалните организации последователно стартират да приспособяват и уголемяват обсега на своята активност, като вземат под внимание въздействието на климатичните промени. Настоящата публикация наблюдава по-подробно развиването на първата наклонност и по какъв начин тя спомага за възникването на втората. От позиция на интернационалната политика, конференцията на Организация на обединените нации за околната среда и развиването в Рио де Жанейро през 1992 година съставлява една от основополагащите стъпки в посока включване на въпроса за климатичните промени в световния дневен ред. В навечерието на срещата обаче, през октомври 1991 година, е основан Глобалният екологичен фонд (ГЕФ). Фондът канализира дотации от развитите страни към разрастващите се, за подкрепяне на дейностите в региона на биоразнообразието, климатичните промени, интернационалните води и понижаване на озоновата дупка. ГЕФ подкрепя Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН), Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (ПООНОС) и Световната банка – единствените многостранни институции, които имат достъп до фонда – да развиват своите действия по околната среда и оправянето с климатичните промени. Като последица, след началото на XXI век страните, които вземат участие в Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), основават поредност от нови и експлицитно насочени към климатичните проблеми финансови механизми.
През 2000 година на шестата годишна среща на РКООНИК (на англ.: Conference of the Parties – COP), до момента в който договарянията за протокола от Киото срещат компликации, Европейски Съюз се съгласява да основе годишен фонд по климатичните промени. Неговият размер възлиза на 15 милиона $, а главната му цел се отнася както до процеса на акомодация към климатичните промени, по този начин и на подпомагане на страните във въпросния развой. Основаването на три многостранни фонда за финансиране От своя страна, това води до основаването на три многостранни фонда на идната COP среща през 2001 година: Специалният фонд за климатични промени – основан на доброволни дарения. Негова цел е улеснение на софтуерния преход от развитите към разрастващите се страни; Фондът за най-слабо развитите страни – цели да подкрепи най-слабо развитите страни да развият национални стратегии за акомодация към климатичните промени;
Фондът за акомодация – финансира се на база двупроцентно облагане на Механизма за чисто развиване. Механизмът разрешава на страните, които са поели задължения по отношение на протокола от Киото за понижаване или ограничение на своите излъчвания, да реализират планове за понижаване на излъчванията в разрастващи се страни. Подобни планове могат да обезпечат продаваеми заеми за сертифицирано понижаване на излъчванията. Всеки заем е равностоен на един звук СО2. Този механизъм постоянно бива обсъждан като образец за първата световна капиталова и кредитна скица, обвързвана с околната среда, която обезпечава типов инструмент за въглеродно компенсиране.
Основаването на тези три климатични фонда предлага нови финансови благоприятни условия за разнообразни многостранни организации. В допълнение, въпросните фондове водят до изменение на дейностите, свързани с климатичните промени.
Фокусът към този момент не е само върху намаляването на въглеродните излъчвания, или така наречен намаляване, а върху признание, че разрастващите се страни ще имат потребност от помощ със оправянето с въздействието на климатичните промени, или т.нар акомодация. Ново огромно финансиране се афишира през 2009 година на COP срещата в Копенхаген. Държавите поемат ангажимент за доста „ ново и в допълнение “ климатично финансиране (UNFCCC, 2009). То следва да се осъществя в две насоки: Нов „ фонд за бърз достъп “ за интервала 2010 — 2012 година в размер на 30 милиарда $ годишно; Договореност за активизиране на ново финансиране в размер на до 100 милиарда $ до 2020 година с обсег на частни и обществени запаси.
Идеята е част от финансирането да се оползотворява през фонд „ Зелен климат “ (познат още като „ Зелен фонд за климата “). Фондът е учреден на СОР срещата през 2010 година, а на идната среща, през 2011 година, се уреждат правно и неговите мандати и работни способи. През септември 2014 година 125 държавни глави и министър председатели, както и 800 водачи на разнообразни бизнеси, финансови структури, гражданско общество са част от СОР срещата и способстват с поддръжка, възлизаща на 2,3 милиарда $ за Зеления фонд за климата. Впоследствие, в средата на 2015 година Германия афишира, че ще удвои своя финансов ангажимент на 4 милиарда евро годишно до 2020 г.; Китай афишира, че ще даде 3,1 милиарда долара; Англия – 5,8 милиарда английски лири за интервала сред 2016 година и 2021 година, а Франция – 5 милиарда евро до 2020 година (World Resources Institute, 2015). Подобни поръчки дават съображение Зеленият фонд за климата да бъде определян като най-големия многостранен фонд за климата. Понастоящем фондът е във фаза на развиване, обвързвана с надградения стратегически проект за интервала от 2020 — 2023 година: Фигура 1. Обща конструкция на надградения стратегически проект на фонд „ Зелен климат “ за интервала 2020 — 2023 година Адаптирано от създателя по: GCF Documentation
Растежът на финансирането в посока справяне с климатичните промени е значима наклонност в интернационалните връзки. Тази наклонност посочва опцията на развитите страни да се приспособяват и оправят с климатичните промени. Въпреки това, този вид финансиране не е тъкмо „ ново и в допълнение “, какъвто е първичният план от срещата в Копенхаген през 2009 година Това значи, че страните, които поемат финансови задължения, пренасочват към този момент съществуващи бюджети за развиване в посока на справяне с климатичните промени. В допълнение, основна роля играе и фактът, че задължението на страните по отношение на начинания като Зеления фонд е непринуден. Набирането на средства се оформя в огромна степен от това какъв принос има всяка страна към световните излъчвания. България взе участие с отчисляване на дребни суми в размер на 20 000 евро годишно, като само през 2019 година сумата набъбна на 100 000 евро. В края на 2021 година Министерският съвет на Република България утвърди план на тристранно съглашение по отношение на зеления поверителен фонд за климата сред държавното управление на Република България, Зеления фонд и Международната банка за възобновяване и развиване в качеството ѝ на краткотраен настойник на фонда. Договорената сума, дарена от България на фонда, още веднъж бе в размер на 20 000 евро. Като цяло, от България не се чака да бъде огромен донор, само че се чака да поддържа европейските цели и политики. Тук може да се повдигне въпросът по отношение на цялостната позиция, която България гради на интернационално равнище в региона на зелените политики и финансиране. Дали позицията на България е пасивна и неамбициозна
Редица решения на страната дават съображение въпросната позиция да бъде избрана като пасивна и неамбициозна. Като образци в тази тенденция могат да се преглеждат настройката на България през 2018 година, че не би приела увеличение на упоритостта на Европейски Съюз във връзка с задачите за понижаване на излъчванията парникови газове до 2030 г.; гласуването като „ въздържал се” през 2021 година по отношение на Европейския закон за климата; подаването на най-късна последна дата за закриване на въглищните мощности, спрямо останалите балкански страни – 2038 година Именно с въглищната промишленост са свързани част от сериозните опасения на България. Въпреки климатичните промени, енергийната система на страната разчита в огромна степен на въглища. На България се падат 7% от употребяваните въглища в целия Европейски Съюз и 8% от работните места във въглищния бранш. Само прекосяването от въглищни към различни горива се пресмята на повече от 20 милиарда евро в границите на интервала 2020 – 2030 година Като спомагателна причина за по-пасивната позиция на България по отношение на зелените политики би могъл да се уточни фактът, че страната към момента е определяна за „ страна с стопанска система в преход”. Тоест, на интернационално равнище, от България се чака непринуден финансов ангажимент за справяне с казуса, а не наложителен. Практиката в интернационалните връзки демонстрира, че правилото за доброволност намалява мотивацията на дадения интернационален артист за интензивно включване. Когато приказваме за настройките на балканските страни по отношение на зеления преход обаче, следва да се има поради, че скокът в цените на силата, в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, понижи упоритостите на редица от тях по отношение на проектите за декарбонизация.
Северна Македония разгласи желанията си да отвори две нови въглищни мини за зареждане на електроцентрали. Сърбия счита да внася 500 тона въглища дневно от Черна Гора, заради незадоволителни превалявания за водноелектрически централи. Босна и Херцеговина съобщи, че ще отсрочи проектите за затваряне на електроцентрали, които работят с въглища. А Косово, който е на пето място в света по залежи на лигнит – въглища, които водят до изключително токсично замърсяване при изгаряне, съобщи, че задгранични компании, в това число и от Германия, са се интересували от закупуване на въглища. В тази комплицирана конюнктура България одобри своя „ Национален проект за възобновяване и устойчивост”. Редно е да се означи, че в него има заложено настрана перо за зелен преход на страната.
Основните упоритости се отнасят до преход към нисковъглеродна стопанска система, планове в региона на биоразнообразието и промени за стабилно селско стопанство. Предвиждат се стъпки като: Подкрепа за стабилно енергийно възобновяване на сградния фонд;
Изграждане на възобновими енергийни източници (ВЕИ) с акумулатори и инфраструктура за запазване на енергия;
Проучвателни действия и пилотен план за геотермални мощности;
Пакет промени за съдействие на възобновимата сила.
Като в допълнение предизвикателство пред осъществяването на заложените в проекта упоритости се явява и едностранното спиране на доставки на съветски газ от компанията „ Газпром” от края на месец април, т.г. В тези условия България разчита на Европейски Съюз за поддръжка, включително и финансова, както за осъществяването на Националния проект, по този начин и за маневрирането в комплицираната геополитическа конюнктура.
Европейски Съюз е най-големият източник в света на обществено финансиране в региона на климата. През 2020 година Европейски Съюз даде 23,39 милиарда евро в помощ на разрастващите се страни. Почти 550 милиарда евро от бюджета на Европейски Съюз за 2021 – 2027 година и от инструмента за възобновяване Next Generation EU ще бъдат изхарчени за дейности в региона на климата. Това възлиза на 30% от бюджета на Съюза. Част от средствата ще се оползотворяват чрез три съществени стълба: Фигура 2: Трите съществени стълба по Механизма за обективен преход на Европейски Съюз. Източник: consilium.europa.eu
Освен на тези три стълба, Европейски Съюз разчита и на: Модернизационен фонд – средствата по него са планувани за интервала 2021 — 2030 година, като ще бъдат отпуснати на 10 страни членки с ниски приходи. Целта е да се окаже финансова поддръжка на страните в посока на сила от възобновими източници, енергийна успеваемост, предпазване на сила, енергийни мрежи и обективен преход в подвластните от въглерода региони;
Стимулиране на нововъведенията и научноизследователската и развойна активност (НИРД) – съществена роля тук играят финансиращата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “, както и Фондът за нововъведения, по линия на който ще бъдат предоставени към 10 млрд евро сред 2020 и 2030 година (в взаимозависимост от цената на въглеродните емисии) за създаване на новаторски нисковъглеродни технологии във всички страни членки;
Програма LIFE за околната среда и дейностите по климата – средствата по нея са планувани за интервала 2021 — 2027 година и са ориентирани за планове и дейности, свързани с природата и биоразнообразието, кръговата стопанска система и качеството на живот, смекчаването на изменението на климата и акомодацията към него, прехода към чиста сила.
Развитието и растежът на интернационалното финансиране в посока справяне с климатичните промени може да се свържат и с друга значима наклонност – усъвършенстваната опция на многостранни банки и редица интернационалните организации за развиване да разширят своята активност по акомодация и към намаляване на климатичните промени.
Повечето съществуващи интернационалните организации са учредени през първата половина на ХХ век – когато климатичните промени не са нито световен приоритет, нито научна действителност. През миналите над две десетилетия се следи впечатляваща смяна в посока на това редица многостранни институции да вземат присъединяване в договаряния на РКООНИК, оценяване на климатични фондове и развиване на нови стратегии и политики по акомодация и намаляване. Тоест, организации като ЮНЕСКО, Международният комитет на Червения кръст, Международната организация по миграция и други се ангажират с въпроса за климатичните промени, когато той става по-активна част от интернационалния разказ, в подтекста на сериозното му влияние върху най-уязвимите страни и ролята му на ускорител за филантропични и естествени бедствия. Хуманитарни организации основават специфична работна група към Междуведомствения непрекъснат комитет, която цели да изследва опциите за справяне с климатичните промени в филантропични обстановки и показва редица отчети пред РКООНИК. Комитетът е учреден през 1991 година и съставлява междуведомствен конгрес на филантропични сътрудници на Организация на обединените нации и отвън Организация на обединените нации. В допълнение, Световната здравна организация (СЗО) дефинира съглашението от Париж като „ най-важното здравно съглашение на века “ (Climate Change Policy and Practice, 2015). Причината за това са преобладаващите доказателства, че климатичните промени заплашват човешкото здраве. Поради това са нужни решителни дейности за смяна на траекторията на възходящите излъчвания. По всяка възможност, това би довело и до понижаване на разноските на здравната система и общественост. Климатичните промени оформят режимен комплекс, в който доста световни институции са забъркани Kлиматичните промени могат да се преглеждат като политически, стопански и обществен проблем, който последователно се институционализира в интернационалните връзки. Редица страни отделят съществено финансиране в посока на акомодация към и намаляване на казуса. Този образец оказва своето въздействие и върху разнообразни интернационалните организации, които развиват своите действия в посока справяне с климатичните промени. Всичко това навежда на извода, че търсенето на решение за световния проблем не следва да се случва само в границите на контракт като РКООНИК. Напротив, може да се каже, че следим възникването и оформянето на режимен комплекс, в който доста световни институции са забъркани. Тези институции работят по въпроса за климатичните промени заради филантропична нужда и императиви, свързани с развиването. Така, финансирането, многостранните организации, държавните водачи, както и научните проучвания и положителната осведоменост на гражданското общество, могат да се преглеждат като главните стълбове за превъзмогване на рисковете от климатичните промени.
От друга страна, разнообразни интернационалните организации последователно стартират да приспособяват и уголемяват обсега на своята активност, като вземат под внимание въздействието на климатичните промени. Настоящата публикация наблюдава по-подробно развиването на първата наклонност и по какъв начин тя спомага за възникването на втората. От позиция на интернационалната политика, конференцията на Организация на обединените нации за околната среда и развиването в Рио де Жанейро през 1992 година съставлява една от основополагащите стъпки в посока включване на въпроса за климатичните промени в световния дневен ред. В навечерието на срещата обаче, през октомври 1991 година, е основан Глобалният екологичен фонд (ГЕФ). Фондът канализира дотации от развитите страни към разрастващите се, за подкрепяне на дейностите в региона на биоразнообразието, климатичните промени, интернационалните води и понижаване на озоновата дупка. ГЕФ подкрепя Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН), Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (ПООНОС) и Световната банка – единствените многостранни институции, които имат достъп до фонда – да развиват своите действия по околната среда и оправянето с климатичните промени. Като последица, след началото на XXI век страните, които вземат участие в Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), основават поредност от нови и експлицитно насочени към климатичните проблеми финансови механизми.
През 2000 година на шестата годишна среща на РКООНИК (на англ.: Conference of the Parties – COP), до момента в който договарянията за протокола от Киото срещат компликации, Европейски Съюз се съгласява да основе годишен фонд по климатичните промени. Неговият размер възлиза на 15 милиона $, а главната му цел се отнася както до процеса на акомодация към климатичните промени, по този начин и на подпомагане на страните във въпросния развой. Основаването на три многостранни фонда за финансиране От своя страна, това води до основаването на три многостранни фонда на идната COP среща през 2001 година: Специалният фонд за климатични промени – основан на доброволни дарения. Негова цел е улеснение на софтуерния преход от развитите към разрастващите се страни; Фондът за най-слабо развитите страни – цели да подкрепи най-слабо развитите страни да развият национални стратегии за акомодация към климатичните промени;
Фондът за акомодация – финансира се на база двупроцентно облагане на Механизма за чисто развиване. Механизмът разрешава на страните, които са поели задължения по отношение на протокола от Киото за понижаване или ограничение на своите излъчвания, да реализират планове за понижаване на излъчванията в разрастващи се страни. Подобни планове могат да обезпечат продаваеми заеми за сертифицирано понижаване на излъчванията. Всеки заем е равностоен на един звук СО2. Този механизъм постоянно бива обсъждан като образец за първата световна капиталова и кредитна скица, обвързвана с околната среда, която обезпечава типов инструмент за въглеродно компенсиране.
Основаването на тези три климатични фонда предлага нови финансови благоприятни условия за разнообразни многостранни организации. В допълнение, въпросните фондове водят до изменение на дейностите, свързани с климатичните промени.
Фокусът към този момент не е само върху намаляването на въглеродните излъчвания, или така наречен намаляване, а върху признание, че разрастващите се страни ще имат потребност от помощ със оправянето с въздействието на климатичните промени, или т.нар акомодация. Ново огромно финансиране се афишира през 2009 година на COP срещата в Копенхаген. Държавите поемат ангажимент за доста „ ново и в допълнение “ климатично финансиране (UNFCCC, 2009). То следва да се осъществя в две насоки: Нов „ фонд за бърз достъп “ за интервала 2010 — 2012 година в размер на 30 милиарда $ годишно; Договореност за активизиране на ново финансиране в размер на до 100 милиарда $ до 2020 година с обсег на частни и обществени запаси.
Идеята е част от финансирането да се оползотворява през фонд „ Зелен климат “ (познат още като „ Зелен фонд за климата “). Фондът е учреден на СОР срещата през 2010 година, а на идната среща, през 2011 година, се уреждат правно и неговите мандати и работни способи. През септември 2014 година 125 държавни глави и министър председатели, както и 800 водачи на разнообразни бизнеси, финансови структури, гражданско общество са част от СОР срещата и способстват с поддръжка, възлизаща на 2,3 милиарда $ за Зеления фонд за климата. Впоследствие, в средата на 2015 година Германия афишира, че ще удвои своя финансов ангажимент на 4 милиарда евро годишно до 2020 г.; Китай афишира, че ще даде 3,1 милиарда долара; Англия – 5,8 милиарда английски лири за интервала сред 2016 година и 2021 година, а Франция – 5 милиарда евро до 2020 година (World Resources Institute, 2015). Подобни поръчки дават съображение Зеленият фонд за климата да бъде определян като най-големия многостранен фонд за климата. Понастоящем фондът е във фаза на развиване, обвързвана с надградения стратегически проект за интервала от 2020 — 2023 година: Фигура 1. Обща конструкция на надградения стратегически проект на фонд „ Зелен климат “ за интервала 2020 — 2023 година Адаптирано от създателя по: GCF Documentation
Растежът на финансирането в посока справяне с климатичните промени е значима наклонност в интернационалните връзки. Тази наклонност посочва опцията на развитите страни да се приспособяват и оправят с климатичните промени. Въпреки това, този вид финансиране не е тъкмо „ ново и в допълнение “, какъвто е първичният план от срещата в Копенхаген през 2009 година Това значи, че страните, които поемат финансови задължения, пренасочват към този момент съществуващи бюджети за развиване в посока на справяне с климатичните промени. В допълнение, основна роля играе и фактът, че задължението на страните по отношение на начинания като Зеления фонд е непринуден. Набирането на средства се оформя в огромна степен от това какъв принос има всяка страна към световните излъчвания. България взе участие с отчисляване на дребни суми в размер на 20 000 евро годишно, като само през 2019 година сумата набъбна на 100 000 евро. В края на 2021 година Министерският съвет на Република България утвърди план на тристранно съглашение по отношение на зеления поверителен фонд за климата сред държавното управление на Република България, Зеления фонд и Международната банка за възобновяване и развиване в качеството ѝ на краткотраен настойник на фонда. Договорената сума, дарена от България на фонда, още веднъж бе в размер на 20 000 евро. Като цяло, от България не се чака да бъде огромен донор, само че се чака да поддържа европейските цели и политики. Тук може да се повдигне въпросът по отношение на цялостната позиция, която България гради на интернационално равнище в региона на зелените политики и финансиране. Дали позицията на България е пасивна и неамбициозна
Редица решения на страната дават съображение въпросната позиция да бъде избрана като пасивна и неамбициозна. Като образци в тази тенденция могат да се преглеждат настройката на България през 2018 година, че не би приела увеличение на упоритостта на Европейски Съюз във връзка с задачите за понижаване на излъчванията парникови газове до 2030 г.; гласуването като „ въздържал се” през 2021 година по отношение на Европейския закон за климата; подаването на най-късна последна дата за закриване на въглищните мощности, спрямо останалите балкански страни – 2038 година Именно с въглищната промишленост са свързани част от сериозните опасения на България. Въпреки климатичните промени, енергийната система на страната разчита в огромна степен на въглища. На България се падат 7% от употребяваните въглища в целия Европейски Съюз и 8% от работните места във въглищния бранш. Само прекосяването от въглищни към различни горива се пресмята на повече от 20 милиарда евро в границите на интервала 2020 – 2030 година Като спомагателна причина за по-пасивната позиция на България по отношение на зелените политики би могъл да се уточни фактът, че страната към момента е определяна за „ страна с стопанска система в преход”. Тоест, на интернационално равнище, от България се чака непринуден финансов ангажимент за справяне с казуса, а не наложителен. Практиката в интернационалните връзки демонстрира, че правилото за доброволност намалява мотивацията на дадения интернационален артист за интензивно включване. Когато приказваме за настройките на балканските страни по отношение на зеления преход обаче, следва да се има поради, че скокът в цените на силата, в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, понижи упоритостите на редица от тях по отношение на проектите за декарбонизация.
Северна Македония разгласи желанията си да отвори две нови въглищни мини за зареждане на електроцентрали. Сърбия счита да внася 500 тона въглища дневно от Черна Гора, заради незадоволителни превалявания за водноелектрически централи. Босна и Херцеговина съобщи, че ще отсрочи проектите за затваряне на електроцентрали, които работят с въглища. А Косово, който е на пето място в света по залежи на лигнит – въглища, които водят до изключително токсично замърсяване при изгаряне, съобщи, че задгранични компании, в това число и от Германия, са се интересували от закупуване на въглища. В тази комплицирана конюнктура България одобри своя „ Национален проект за възобновяване и устойчивост”. Редно е да се означи, че в него има заложено настрана перо за зелен преход на страната.
Основните упоритости се отнасят до преход към нисковъглеродна стопанска система, планове в региона на биоразнообразието и промени за стабилно селско стопанство. Предвиждат се стъпки като: Подкрепа за стабилно енергийно възобновяване на сградния фонд;
Изграждане на възобновими енергийни източници (ВЕИ) с акумулатори и инфраструктура за запазване на енергия;
Проучвателни действия и пилотен план за геотермални мощности;
Пакет промени за съдействие на възобновимата сила.
Като в допълнение предизвикателство пред осъществяването на заложените в проекта упоритости се явява и едностранното спиране на доставки на съветски газ от компанията „ Газпром” от края на месец април, т.г. В тези условия България разчита на Европейски Съюз за поддръжка, включително и финансова, както за осъществяването на Националния проект, по този начин и за маневрирането в комплицираната геополитическа конюнктура.
Европейски Съюз е най-големият източник в света на обществено финансиране в региона на климата. През 2020 година Европейски Съюз даде 23,39 милиарда евро в помощ на разрастващите се страни. Почти 550 милиарда евро от бюджета на Европейски Съюз за 2021 – 2027 година и от инструмента за възобновяване Next Generation EU ще бъдат изхарчени за дейности в региона на климата. Това възлиза на 30% от бюджета на Съюза. Част от средствата ще се оползотворяват чрез три съществени стълба: Фигура 2: Трите съществени стълба по Механизма за обективен преход на Европейски Съюз. Източник: consilium.europa.eu
Освен на тези три стълба, Европейски Съюз разчита и на: Модернизационен фонд – средствата по него са планувани за интервала 2021 — 2030 година, като ще бъдат отпуснати на 10 страни членки с ниски приходи. Целта е да се окаже финансова поддръжка на страните в посока на сила от възобновими източници, енергийна успеваемост, предпазване на сила, енергийни мрежи и обективен преход в подвластните от въглерода региони;
Стимулиране на нововъведенията и научноизследователската и развойна активност (НИРД) – съществена роля тук играят финансиращата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “, както и Фондът за нововъведения, по линия на който ще бъдат предоставени към 10 млрд евро сред 2020 и 2030 година (в взаимозависимост от цената на въглеродните емисии) за създаване на новаторски нисковъглеродни технологии във всички страни членки;
Програма LIFE за околната среда и дейностите по климата – средствата по нея са планувани за интервала 2021 — 2027 година и са ориентирани за планове и дейности, свързани с природата и биоразнообразието, кръговата стопанска система и качеството на живот, смекчаването на изменението на климата и акомодацията към него, прехода към чиста сила.
Развитието и растежът на интернационалното финансиране в посока справяне с климатичните промени може да се свържат и с друга значима наклонност – усъвършенстваната опция на многостранни банки и редица интернационалните организации за развиване да разширят своята активност по акомодация и към намаляване на климатичните промени.
Повечето съществуващи интернационалните организации са учредени през първата половина на ХХ век – когато климатичните промени не са нито световен приоритет, нито научна действителност. През миналите над две десетилетия се следи впечатляваща смяна в посока на това редица многостранни институции да вземат присъединяване в договаряния на РКООНИК, оценяване на климатични фондове и развиване на нови стратегии и политики по акомодация и намаляване. Тоест, организации като ЮНЕСКО, Международният комитет на Червения кръст, Международната организация по миграция и други се ангажират с въпроса за климатичните промени, когато той става по-активна част от интернационалния разказ, в подтекста на сериозното му влияние върху най-уязвимите страни и ролята му на ускорител за филантропични и естествени бедствия. Хуманитарни организации основават специфична работна група към Междуведомствения непрекъснат комитет, която цели да изследва опциите за справяне с климатичните промени в филантропични обстановки и показва редица отчети пред РКООНИК. Комитетът е учреден през 1991 година и съставлява междуведомствен конгрес на филантропични сътрудници на Организация на обединените нации и отвън Организация на обединените нации. В допълнение, Световната здравна организация (СЗО) дефинира съглашението от Париж като „ най-важното здравно съглашение на века “ (Climate Change Policy and Practice, 2015). Причината за това са преобладаващите доказателства, че климатичните промени заплашват човешкото здраве. Поради това са нужни решителни дейности за смяна на траекторията на възходящите излъчвания. По всяка възможност, това би довело и до понижаване на разноските на здравната система и общественост. Климатичните промени оформят режимен комплекс, в който доста световни институции са забъркани Kлиматичните промени могат да се преглеждат като политически, стопански и обществен проблем, който последователно се институционализира в интернационалните връзки. Редица страни отделят съществено финансиране в посока на акомодация към и намаляване на казуса. Този образец оказва своето въздействие и върху разнообразни интернационалните организации, които развиват своите действия в посока справяне с климатичните промени. Всичко това навежда на извода, че търсенето на решение за световния проблем не следва да се случва само в границите на контракт като РКООНИК. Напротив, може да се каже, че следим възникването и оформянето на режимен комплекс, в който доста световни институции са забъркани. Тези институции работят по въпроса за климатичните промени заради филантропична нужда и императиви, свързани с развиването. Така, финансирането, многостранните организации, държавните водачи, както и научните проучвания и положителната осведоменост на гражданското общество, могат да се преглеждат като главните стълбове за превъзмогване на рисковете от климатичните промени.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ