Арх. Аникиарико: Най-разпространената теория е, че италианският дизайн се е появил след края на ВСВ
Връщам се в България за повторно, с цел да показва лицето на италианския дизайн, който е отдаден на устойчивостта. Критиците не са на едно мнение по кое време се е появила концепцията за дизайна в Италия. Има разнообразни теории и няма единодушие за това по кое време се е възродила тази дисциплинираност, само че най-разпространената доктрина е, че италианският дизайн се е появил след края на ВСВ. Това съобщи проектант Силвана Аникиарико по време на конференция на тематика “Италианският дизайн: от функционалност до резистентност “, съобщи кореспондент на БГНЕС.
“В Италия след ВСВ се следи, че страната поставя големи старания да се възвърне след тази рецесия. След войната не е имало дизайнери, а архитекти и всички са се организирали, с цел да възстановят страната посредством планиране на разнообразни планове, които да разрешат на хората да живеят по-добре ”, добави тя.
Според нея Веспата и Ламбретата са двата предмета, които са разделяли дизайнерите през годините след Втората международна война. “В този интервал в Италия се усилва потреблението и се поставят съществени старания в работата в офиса. Пишещата машина “Оливети ” улеснява доста работата в офиса - тя е лека и лесна за приложимост ”, означи тя.
Аникиарико изясни, че редица списания са популяризирали и писали историята на италианския дизайн в света, само че акцентира, че институциите също са взели участие в този развой. “Триенале ” е институционалното място, което е извънредно значимо, с цел да се покаже историята на италианския дизайн ”, посочи архитектът.
По отношение на това кои са били значимите хора, които са съдействали за развиването на дизайна в Италия в първата му фаза, Аникиарико уточни хора като Джио Понти, Франко Албини, Архиеле Кастилиони, както и Марко Дзанузо. Тя е безапелационна, че точно тези хора играят основна роля в развиването на дизайна в Италия. Аникиарико акцентира, че има редица персони, компании и институции, които също вземат участие в този развой и имат значима роля. “Тези смели пионери освен осъществят планове, те имат визия за осъществяване на плановете ”, уточни тя.
Аникиарико изясни, че втората фаза на италианския дизайн се основава на радикалния дизайн. По думите й едно от главните неща, за които се приказва, е култът към индустриализацията. Аникиарико означи, че в този интервал дизайнът става притежател на това да предава избрани послания. “През 1972г. се утвърждава всичко, което е направено до тогава ”, посочи архитектът.
По думите й третата фаза се основава на прочувствения дизайн. Тя означи, че в този интервал дизайнът от една страна се възхищава на индустриализация, само че въпреки това му се опълчва.
Аникиарико сподели, че в края на предишния век и началото на новото хилядолетие за дизайна има голяма смяна. “Дизайнерите стартират да се постановат на сцената, гледат какво вършат огромните майстори, само че схващат, че не могат да работят с промишлеността както са го правили техните предшественици ”, означи тя. Архитектът изясни, че в Италия се основава музей и в него се основава галерия, в която вземат участие голям брой дизайнери и в нея се разкрива по какъв начин се трансформира дизайна в Италия.
Директорът на Италианския културен институт в София Мария Маца сподели, че Аникиарико е необикновен проектант. Тя изясни, че Аникиарико е проектант, преподавател, куратор и учител. Маца акцентира, че Аникиарико е работила с редица издателства и е била шеф на Музея за дизайн " Триенале “ в Милано от 2007 година до 2018 година
Аникиарико сподели, че за нея е чест да бъде в Националната художествена академия. Тя благодари на всички, които са помогнали за съставянето на изложбата " Екодизайн. 3Р: съкращаване – преработване – ре-употреба “. Изложбата, чиито куратор е Аникиарико, има за цел да запознае и да разпространява новите трендове на италианския дизайн в света, само че също така тя показва обзор на метода, по който италианският дизайн работи в интерес на устойчивостта на околната среда. Представените предмети и аксесоари са от рециклирани материали или резултат от използването на устойчиви технологии. Всички те са проектирани и създадени от италиански дизайнери и компании. /БГНЕС
“В Италия след ВСВ се следи, че страната поставя големи старания да се възвърне след тази рецесия. След войната не е имало дизайнери, а архитекти и всички са се организирали, с цел да възстановят страната посредством планиране на разнообразни планове, които да разрешат на хората да живеят по-добре ”, добави тя.
Според нея Веспата и Ламбретата са двата предмета, които са разделяли дизайнерите през годините след Втората международна война. “В този интервал в Италия се усилва потреблението и се поставят съществени старания в работата в офиса. Пишещата машина “Оливети ” улеснява доста работата в офиса - тя е лека и лесна за приложимост ”, означи тя.
Аникиарико изясни, че редица списания са популяризирали и писали историята на италианския дизайн в света, само че акцентира, че институциите също са взели участие в този развой. “Триенале ” е институционалното място, което е извънредно значимо, с цел да се покаже историята на италианския дизайн ”, посочи архитектът.
По отношение на това кои са били значимите хора, които са съдействали за развиването на дизайна в Италия в първата му фаза, Аникиарико уточни хора като Джио Понти, Франко Албини, Архиеле Кастилиони, както и Марко Дзанузо. Тя е безапелационна, че точно тези хора играят основна роля в развиването на дизайна в Италия. Аникиарико акцентира, че има редица персони, компании и институции, които също вземат участие в този развой и имат значима роля. “Тези смели пионери освен осъществят планове, те имат визия за осъществяване на плановете ”, уточни тя.
Аникиарико изясни, че втората фаза на италианския дизайн се основава на радикалния дизайн. По думите й едно от главните неща, за които се приказва, е култът към индустриализацията. Аникиарико означи, че в този интервал дизайнът става притежател на това да предава избрани послания. “През 1972г. се утвърждава всичко, което е направено до тогава ”, посочи архитектът.
По думите й третата фаза се основава на прочувствения дизайн. Тя означи, че в този интервал дизайнът от една страна се възхищава на индустриализация, само че въпреки това му се опълчва.
Аникиарико сподели, че в края на предишния век и началото на новото хилядолетие за дизайна има голяма смяна. “Дизайнерите стартират да се постановат на сцената, гледат какво вършат огромните майстори, само че схващат, че не могат да работят с промишлеността както са го правили техните предшественици ”, означи тя. Архитектът изясни, че в Италия се основава музей и в него се основава галерия, в която вземат участие голям брой дизайнери и в нея се разкрива по какъв начин се трансформира дизайна в Италия.
Директорът на Италианския културен институт в София Мария Маца сподели, че Аникиарико е необикновен проектант. Тя изясни, че Аникиарико е проектант, преподавател, куратор и учител. Маца акцентира, че Аникиарико е работила с редица издателства и е била шеф на Музея за дизайн " Триенале “ в Милано от 2007 година до 2018 година
Аникиарико сподели, че за нея е чест да бъде в Националната художествена академия. Тя благодари на всички, които са помогнали за съставянето на изложбата " Екодизайн. 3Р: съкращаване – преработване – ре-употреба “. Изложбата, чиито куратор е Аникиарико, има за цел да запознае и да разпространява новите трендове на италианския дизайн в света, само че също така тя показва обзор на метода, по който италианският дизайн работи в интерес на устойчивостта на околната среда. Представените предмети и аксесоари са от рециклирани материали или резултат от използването на устойчиви технологии. Всички те са проектирани и създадени от италиански дизайнери и компании. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ