Защо в Северозапада варосвали стените в седмицата до Великден
Врачани чествали цялата Светла седмица - дните след Възкресение Христово и надлежно " разпостването ", или още разговяване.
Постът пък бил толкоз непоколебим, че публично са определяни 10 безмесни дни преди самата неделя на Възкресението и се забранявало да работят касапските дюкяни. Тези траурни по религиозния си смисъл дни, трябвало да преминат без звук и веселби. Само хлебарниците, млекарниците и бръснарниците, можели да отворят след църковната работа, само че единствено до 19.30 часа; а общодостъпните или “публичните заведения” – кафенета, сладкарници и дюкяни, не бивало да отварят през Велики Петък, Велика Събота и Великата Неделя на Възкресение. Освен тези ограничения, обявявани с кметски заповеди, се постановявало и кичене с националните флагове на всички институции, дюкяни и публични заведения.
Историята от минали години споделя един от най-интересните уеб сайтове, отдадени на самобитната Северозападна България -
От незапомнени времена датирала традицията за разчистване и варосване на домовете два пъти в годината – в чест на най-големите празници – Коледа и Великден. Врачанската община освен насърчавала спазването на този бит, само че и задължавала посредством своите наставления популацията да почиства домовете, дворовете, улиците и институциите. Постепенно националният почин станал значим инструмент на градското ръководство за почистването на града.
Здравните и административни управляващи също подкрепяли общината, като издавали наставления и инструкции за почистването, сметосъбирането, дезинфекцирането на семействата, възстановяване градския тип на улиците и кварталите на града. Пролетното или Великденско разчистване се употребило от санитарните служби за хигиенизиране на Враца и за повишение здравната просвета на врачани.
Великденските мерки във Врачанско
На Велика сряда се замесват и пекат обредните хлебове за Велики четвъртък. В Хърлец те се украсяват като за помана. За мъж и момче имат кръгла форма, мъжкият самун е с кръст посредата, а на момчешкия кръстът се слага в горната част. За жена и момиче хлебовете имали продълговата форма (подобно на “куклите”) и кръстчето е сложено в горната част. Меси се и „ пита за забравените”.
В Софрониево рано сутринта моми и ергени отиват в гората за цветя. Следобед момите се събират по махали в определена авансово къща, с цел да китят по този начин наречения „ брад” – ритуален признак, с богатата символика на дървото на живота, което свързва световете и дърво-човешки двойник. Докато всяка кити своя “брад” – привързва и на трите връхчета по една свещ, а клонките обгръща в цветя и зеленина, ергените отиват край реката и копаят дупки, в които ще бъдат сложени те. Това става още същата по здрач – дружно моми и ергени още веднъж ще отидат край реката и ще „ засадят” в дупките „ брадята”.
На седянка вечерта момците носят кошници, в които по-сетне ще съберат яйца от девойките. Предвидливо всяка е взела със себе си по няколко яйца. След разрушение на седянката, момците се прибират по домовете, а момите остават да нощуват в същата къща. Този влашки бит продължава на другия ден с „ поливане” на “засадените” обредни дръвчета.
В Хърлец „ брад” вършат в съботата за здраве ергените, които скоро ще се задомят и играят с него на втория ден на Великден обредно хоро – „ моминото”, на което се хващат и момите.
Три дни преди Великден е Велики четвъртък – огромен празник. Този ден се уважава от всички и строго се съблюдават редица забрани: дамите не работят женска работа, мъжете не впрягат воловете и никаква полска работа не се прави, с цел да не бие град. Има вярване, че който работи в този ден, неговата равнища през годината ще бъде ударена от градушка.
За децата в Голямо Бабино това е чакан и обичан празник. В този ден те вървят за здравец в планината под Мътнишкия манастир. Тръгват рано, преди слънце, та изгревът да ги завари по балканските сипеи, обрасли с росен здравец. Връщат се с цялостни торби и минават през селата Краводер и Пудрия, с цел да дарят всеки срещнат с по китка здравец.
Боядисването на яйцата
На Велики четвъртък се „ вапцат” (боядисват) великденските перашки и се месят великденските обредни хлябове. Северозападът е единственото място, където се употребява думата перашка - тя значи само великденско яйце. Няма никаква друга приложимост или смисъл.
Боядисването и писането на яйцата е ритуал, обкръжен с церемониалност, домакинята демонстрира своето майсторство и умеене, своята опитност и самообладание, нюх към естетика и хубост.
Преди да стартира боядисването, яйцата се преброяват, измиват се едно по едно – доста деликатно, с парцалче, потопено в разтвор от вода и пепел, с цел да се отстранят от тях всички петна. Изплакнати с чиста вода, те се редят в съда, в който ще се варят и се заливат с вода, към която може да се прибави зелев сок – „ с цел да хваща по добре боята”.
След като се сварят яйцата, стартира „ шаренето” им. Основната багра, в която се боядисват, е алената. Нея нашите баби купували, а в по-стари времена тя се е получавала от запарка от риган. Но с изключение на алено, боядисват се яйца и в зелено и жълто. Зелена багра се получава от коприва. Жълтата е няколко типа: „ бледа” в Ботево и Галиче, в Ракево и Баурене получават от кукуряк, по-тъмна – към бежова и кафеникава във Фурен, Баурене и доста други села от “луковиня” (обелките от червен лук), употребяват се и ябълкови кори, и млечка, и смрадлика и редица други растения.
Първото яйце стопанката ще потопи в алената багра и ще се прекръсти. След като се боядиса, тя „ ще пребае” с него на децата и момите като потърка челото и бузите им и назова: „ Да си бела и алена като тая перашка!”
Друг метод за шарене на яйца е, като момите и булките залепят или омотаят с конец върху бялото сварено яйце листенце от някое цвете или билка. В взаимозависимост от това за кого е предопределено яйцето, поставят се най-различни листенца: от невен и детелинка, от божур, от трендафил. Като постои известно време в боята, яйцето се изважда и листчетата се отстраняват. Там, дето са били прикрепени те, остава бял отпечатък. В Ботунския край и Белослатинско и от двата типа писани яйца вършат и ги назовават „ перашки”.
В Галиче и Ботево без спиране се практикува и друга техника на боядисване – с помощта на туткал. Техника, която на мното места през днешния ден стартира да се ползва и традицията да се възражда. Стопанката с пръсти нанася върху бялото сварено яйце безсистемно цветни петна от другите бои: „ бръкна с пръсти ту у таа багра, ту у онаа”. След туй отново с бърка в разтопения туткал и пипа яйцето и то става „ шарено, (х)убаво”. Оставя се да изсъхне, като се внимава още топлият туткал да не се допира до нищо. Именно такова шарено яйце назовават тук „ перашка”.
Великденски хлябове
След боядисването на яйцата идва ред на замесването и шарането на великденските хлябове. За великденската обредна софра се меси “Великденска боговица”, а също и “Великденски колак”, който младите булки носят у кръстниците и у родителите си на Великден. И двата хляба имат кръгла форма и са украсени с по пет червени яйца.
Специален самун за кумицата “кумичин кравай” подготвят момите, които са лазарували и са се кумичили. С него и с писано яйце на Великден ще отидат на посетители у кумицата, “за да „ отговеят”. Този особено подготвен колак се пече от майката или бабата на момата. “Кумичиният кравай” е с кръгла форма и в шарките му са вплетени пет червени яйца – едно по средата, останалите симетрично ситуирани на кръст.
Сутринта на Велики четвъртък, още в зори, момите в Софрониево отиват на реката с менчета в ръка. След като нагазят в реката, стартират да гребат и “хвъргат” вода върху тревата и “„ брата” (брада), като загатват своите близки покойници, вярвайки, че тази вода “ще се намери” на “„ оня свет”. Момченцата минават по къщите да събират яйца и като дрънкат със звънчета, изричат: “Цъка, цъка доу оу шен колак!” ( “Цъка, цъка, две яйца и колак!”)
Сутрин, преди изгрев слънце, в Хърлец отиват на гробищата. Като се върнат вкъщи, обредните колаци се подреждат на масата и се кадят, като на всеки колак се поставя лъжица с варено жито. На най-стария в къщата се дава „ питата на забравените”.
В Мизия също се прави бит, сходен на този в Софрониево, който е отдаден на мъртвите. През нощта против Велики четвъртък околните на мъртвец, който „ не е годинясал” излизат от селото и потеглят край реката и като изберат хубава, равна полянка, се стопират. С тях са пристигнали и извикани от махалата “чисто момиче”, което е облечено в “чисти” т. е. нови, необличани преди този момент облекла и юноша, наименуван “тартор”. На тревата забиват стръкче от цъфнало плодно дърво. Най-напред закачват на клончето подарък за девойката и тартора: забрадка, торбичка, престилка, ръкави…
Подир това девойката взема кобилицата и стартира да носи вода и да “полива” цъфналата клонка, а тарторът брои, като чупи клечици. Тъй се изливат четиридесет и три или четиридесет и седем „ кобилици вода – да не жадува вода мъртвият”.
В Хърлец също „ една от водите се носи напролет, постоянно на Велики четвъртък: носи се вода за мъртвия, с цел да има вода на Оня свят”. Водите са огромна и дребна: огромната е четиредесет кобилици, а дребната – двадесет кобилици. На този ден се носят така наречен „ малки” води. И тук водата се носи от младо момиче, преди изгрев слънце.
На Велики петък – Разпети петък в църквата се четат по този начин наречените „ Царски часове” и се прави вечерня, с изнасяне на плащаницата измежду храма. Народът ни уважава този петък като огромен празник и съблюдава редица забрани, най-важната от които е да не се работи никаква работа – нито женска, нито пък мъжете излизат на полето. Забраните също са свързани със страха от градушка през лятото или пък “зло да не сполети домо”.
Месят се козунаците
В съботата преди Великден също се боядисват яйца. В доста села вървят на гробища. В Паволче вървят на гробища към обяд. Носят се постни ястия, които се раздават там, самун (в по-ново време козунак) и няколко боядисани яйца – те не се чупят и не се подават на гробищата. В неделя рано сутринта, преди изгрев слънце, „ с цел да се откри на мъртвите”, кадените козунак и яйца се разнасят в три къщи.
---
Източник: „ Карта на времето “ – Регионална библиотека „ Христо Ботев “, гр. Враца (Празничен национален календар от Врачанския край, 2010)
Постът пък бил толкоз непоколебим, че публично са определяни 10 безмесни дни преди самата неделя на Възкресението и се забранявало да работят касапските дюкяни. Тези траурни по религиозния си смисъл дни, трябвало да преминат без звук и веселби. Само хлебарниците, млекарниците и бръснарниците, можели да отворят след църковната работа, само че единствено до 19.30 часа; а общодостъпните или “публичните заведения” – кафенета, сладкарници и дюкяни, не бивало да отварят през Велики Петък, Велика Събота и Великата Неделя на Възкресение. Освен тези ограничения, обявявани с кметски заповеди, се постановявало и кичене с националните флагове на всички институции, дюкяни и публични заведения.
Историята от минали години споделя един от най-интересните уеб сайтове, отдадени на самобитната Северозападна България -
От незапомнени времена датирала традицията за разчистване и варосване на домовете два пъти в годината – в чест на най-големите празници – Коледа и Великден. Врачанската община освен насърчавала спазването на този бит, само че и задължавала посредством своите наставления популацията да почиства домовете, дворовете, улиците и институциите. Постепенно националният почин станал значим инструмент на градското ръководство за почистването на града.
Здравните и административни управляващи също подкрепяли общината, като издавали наставления и инструкции за почистването, сметосъбирането, дезинфекцирането на семействата, възстановяване градския тип на улиците и кварталите на града. Пролетното или Великденско разчистване се употребило от санитарните служби за хигиенизиране на Враца и за повишение здравната просвета на врачани.
Великденските мерки във Врачанско
На Велика сряда се замесват и пекат обредните хлебове за Велики четвъртък. В Хърлец те се украсяват като за помана. За мъж и момче имат кръгла форма, мъжкият самун е с кръст посредата, а на момчешкия кръстът се слага в горната част. За жена и момиче хлебовете имали продълговата форма (подобно на “куклите”) и кръстчето е сложено в горната част. Меси се и „ пита за забравените”.
В Софрониево рано сутринта моми и ергени отиват в гората за цветя. Следобед момите се събират по махали в определена авансово къща, с цел да китят по този начин наречения „ брад” – ритуален признак, с богатата символика на дървото на живота, което свързва световете и дърво-човешки двойник. Докато всяка кити своя “брад” – привързва и на трите връхчета по една свещ, а клонките обгръща в цветя и зеленина, ергените отиват край реката и копаят дупки, в които ще бъдат сложени те. Това става още същата по здрач – дружно моми и ергени още веднъж ще отидат край реката и ще „ засадят” в дупките „ брадята”.
На седянка вечерта момците носят кошници, в които по-сетне ще съберат яйца от девойките. Предвидливо всяка е взела със себе си по няколко яйца. След разрушение на седянката, момците се прибират по домовете, а момите остават да нощуват в същата къща. Този влашки бит продължава на другия ден с „ поливане” на “засадените” обредни дръвчета.
В Хърлец „ брад” вършат в съботата за здраве ергените, които скоро ще се задомят и играят с него на втория ден на Великден обредно хоро – „ моминото”, на което се хващат и момите.
Три дни преди Великден е Велики четвъртък – огромен празник. Този ден се уважава от всички и строго се съблюдават редица забрани: дамите не работят женска работа, мъжете не впрягат воловете и никаква полска работа не се прави, с цел да не бие град. Има вярване, че който работи в този ден, неговата равнища през годината ще бъде ударена от градушка.
За децата в Голямо Бабино това е чакан и обичан празник. В този ден те вървят за здравец в планината под Мътнишкия манастир. Тръгват рано, преди слънце, та изгревът да ги завари по балканските сипеи, обрасли с росен здравец. Връщат се с цялостни торби и минават през селата Краводер и Пудрия, с цел да дарят всеки срещнат с по китка здравец.
Боядисването на яйцата
На Велики четвъртък се „ вапцат” (боядисват) великденските перашки и се месят великденските обредни хлябове. Северозападът е единственото място, където се употребява думата перашка - тя значи само великденско яйце. Няма никаква друга приложимост или смисъл.
Боядисването и писането на яйцата е ритуал, обкръжен с церемониалност, домакинята демонстрира своето майсторство и умеене, своята опитност и самообладание, нюх към естетика и хубост.
Преди да стартира боядисването, яйцата се преброяват, измиват се едно по едно – доста деликатно, с парцалче, потопено в разтвор от вода и пепел, с цел да се отстранят от тях всички петна. Изплакнати с чиста вода, те се редят в съда, в който ще се варят и се заливат с вода, към която може да се прибави зелев сок – „ с цел да хваща по добре боята”.
След като се сварят яйцата, стартира „ шаренето” им. Основната багра, в която се боядисват, е алената. Нея нашите баби купували, а в по-стари времена тя се е получавала от запарка от риган. Но с изключение на алено, боядисват се яйца и в зелено и жълто. Зелена багра се получава от коприва. Жълтата е няколко типа: „ бледа” в Ботево и Галиче, в Ракево и Баурене получават от кукуряк, по-тъмна – към бежова и кафеникава във Фурен, Баурене и доста други села от “луковиня” (обелките от червен лук), употребяват се и ябълкови кори, и млечка, и смрадлика и редица други растения.
Първото яйце стопанката ще потопи в алената багра и ще се прекръсти. След като се боядиса, тя „ ще пребае” с него на децата и момите като потърка челото и бузите им и назова: „ Да си бела и алена като тая перашка!”
Друг метод за шарене на яйца е, като момите и булките залепят или омотаят с конец върху бялото сварено яйце листенце от някое цвете или билка. В взаимозависимост от това за кого е предопределено яйцето, поставят се най-различни листенца: от невен и детелинка, от божур, от трендафил. Като постои известно време в боята, яйцето се изважда и листчетата се отстраняват. Там, дето са били прикрепени те, остава бял отпечатък. В Ботунския край и Белослатинско и от двата типа писани яйца вършат и ги назовават „ перашки”.
В Галиче и Ботево без спиране се практикува и друга техника на боядисване – с помощта на туткал. Техника, която на мното места през днешния ден стартира да се ползва и традицията да се възражда. Стопанката с пръсти нанася върху бялото сварено яйце безсистемно цветни петна от другите бои: „ бръкна с пръсти ту у таа багра, ту у онаа”. След туй отново с бърка в разтопения туткал и пипа яйцето и то става „ шарено, (х)убаво”. Оставя се да изсъхне, като се внимава още топлият туткал да не се допира до нищо. Именно такова шарено яйце назовават тук „ перашка”.
Великденски хлябове
След боядисването на яйцата идва ред на замесването и шарането на великденските хлябове. За великденската обредна софра се меси “Великденска боговица”, а също и “Великденски колак”, който младите булки носят у кръстниците и у родителите си на Великден. И двата хляба имат кръгла форма и са украсени с по пет червени яйца.
Специален самун за кумицата “кумичин кравай” подготвят момите, които са лазарували и са се кумичили. С него и с писано яйце на Великден ще отидат на посетители у кумицата, “за да „ отговеят”. Този особено подготвен колак се пече от майката или бабата на момата. “Кумичиният кравай” е с кръгла форма и в шарките му са вплетени пет червени яйца – едно по средата, останалите симетрично ситуирани на кръст.
Сутринта на Велики четвъртък, още в зори, момите в Софрониево отиват на реката с менчета в ръка. След като нагазят в реката, стартират да гребат и “хвъргат” вода върху тревата и “„ брата” (брада), като загатват своите близки покойници, вярвайки, че тази вода “ще се намери” на “„ оня свет”. Момченцата минават по къщите да събират яйца и като дрънкат със звънчета, изричат: “Цъка, цъка доу оу шен колак!” ( “Цъка, цъка, две яйца и колак!”)
Сутрин, преди изгрев слънце, в Хърлец отиват на гробищата. Като се върнат вкъщи, обредните колаци се подреждат на масата и се кадят, като на всеки колак се поставя лъжица с варено жито. На най-стария в къщата се дава „ питата на забравените”.
В Мизия също се прави бит, сходен на този в Софрониево, който е отдаден на мъртвите. През нощта против Велики четвъртък околните на мъртвец, който „ не е годинясал” излизат от селото и потеглят край реката и като изберат хубава, равна полянка, се стопират. С тях са пристигнали и извикани от махалата “чисто момиче”, което е облечено в “чисти” т. е. нови, необличани преди този момент облекла и юноша, наименуван “тартор”. На тревата забиват стръкче от цъфнало плодно дърво. Най-напред закачват на клончето подарък за девойката и тартора: забрадка, торбичка, престилка, ръкави…
Подир това девойката взема кобилицата и стартира да носи вода и да “полива” цъфналата клонка, а тарторът брои, като чупи клечици. Тъй се изливат четиридесет и три или четиридесет и седем „ кобилици вода – да не жадува вода мъртвият”.
В Хърлец също „ една от водите се носи напролет, постоянно на Велики четвъртък: носи се вода за мъртвия, с цел да има вода на Оня свят”. Водите са огромна и дребна: огромната е четиредесет кобилици, а дребната – двадесет кобилици. На този ден се носят така наречен „ малки” води. И тук водата се носи от младо момиче, преди изгрев слънце.
На Велики петък – Разпети петък в църквата се четат по този начин наречените „ Царски часове” и се прави вечерня, с изнасяне на плащаницата измежду храма. Народът ни уважава този петък като огромен празник и съблюдава редица забрани, най-важната от които е да не се работи никаква работа – нито женска, нито пък мъжете излизат на полето. Забраните също са свързани със страха от градушка през лятото или пък “зло да не сполети домо”.
Месят се козунаците
В съботата преди Великден също се боядисват яйца. В доста села вървят на гробища. В Паволче вървят на гробища към обяд. Носят се постни ястия, които се раздават там, самун (в по-ново време козунак) и няколко боядисани яйца – те не се чупят и не се подават на гробищата. В неделя рано сутринта, преди изгрев слънце, „ с цел да се откри на мъртвите”, кадените козунак и яйца се разнасят в три къщи.
---
Източник: „ Карта на времето “ – Регионална библиотека „ Христо Ботев “, гр. Враца (Празничен национален календар от Врачанския край, 2010)
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ