"Радиоактивният чай е много по-вкусен" и други турски небивалици
" Вонята на битов газ в кухнята Ви е тъкмо толкоз нездравословна, колкото и нуклеарното облъчване ", съобщи Ердоган след злополуката във Фукушима. Сега Турция възнамерява построяването на две нови АЕЦ. И двете - в земетръсни зони, написа немският публицист Кристиян Бергман за немското издание ТАЦ, представен от " Дойче веле ".
Още през 1953 година Турция е първата страна в света, която подписва със Съединени американски щати съглашение в региона на нуклеарната енергетика. Така, благодарение на дейна американска пропагандна акция, страната влиза в нуклеарната ера. Но раждането на турската атомна стратегия за мирни цели е придружено от решението в страната да бъдат ситуирани американски нуклеарни оръжия.
Последствията са съществени. През 1961 година в покрайнините на Истанбул заработва първият научно-изследователски нуклеарен реактор в Турция, а редом с това държавното управление започва проучвателни действия за разкриване на залежи от уран. През 1962 година стационираните в Турция американски нуклеарни ракети " Юпитер " изиграват основна роля в Кубинската рецесия, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, а с това и целият свят, са изправени на ръба на атомната война. В оня миг Москва е на крачка от решението да нападна американските нуклеарни оръжия в Турция.
" Облъчването е потребно за костите "
И още сериозни моменти от историята на турската атомна стратегия: през последните десетилетия на няколко пъти се стига до произшествия, свързани с нуклеарни боклуци. През 1999 година в покрайнините на Истанбул бе разкрито незаконно бунище за нуклеарни боклуци от здравна активност. През 2012 край Измир бе намерено още едно незаконно бунище за нуклеарни боклуци. А в края на 2015 година се разбра, че в корабостроителницата в Измир служащите е трябвало да разглобят цялостен транспортен съд, който е бил мощно радиоактивен.
Независимо от тези произшествия, до момента всички турски държавни управления твърдо държат на нуклеарните проекти на страната. Дори Чернобилската злополука през 1986 година не смути турските политици, които и след този случай с ужасяващи последици продължиха да омаловажават рисковете от радиоактивното облъчване. Според тогавашната публична позиция, злополуката в Съветския съюз не била оказала никакво нездравословно въздействие върху здравето на хората.
" Малко облъчване е добре за всеки от нас ", съобщи тогавашният министър на търговията и индустрията Джахит Арал. " Радиоактивният чай е доста по-вкусен! ", възкликна на собствен ред министър председателят Тургут Юзал. А президентът Кенан Еврен разгласи, че облъчването било потребно за костите.
Сходни бяха и реакциите след злополуката във Фукушима през 2011 година. Ердоган, който тогава беше министър председател, съобщи: " Вонята на битов газ в кухнята Ви е тъкмо толкоз нездравословна, колкото и нуклеарното облъчване ". Днес пък се въртят рекламни клипчета като това: " Нова сила за една мощна Турция ". Целта е обществеността да бъде уверена, че икономическият напредък на страната може да се подсигурява единствено благодарение на нуклеарната сила. Министърът на енергетиката Берат Албайрак, шурей и непосредствен консултант на президента Ердоган, не пропуща мотив да съобщи, че атомните електроцентрали са най-надеждните производители на ток.
Съпротива против проектите за нови АЕЦ
През 2023 година, тъкмо за 100-годишнината от основаването на Турската република, би трябвало да проработят две нови АЕЦ: в Синоп край Черно море (проектът е взаимно с " Мицубиши " и " Арева " ) и в Аккую на Средиземно море (съвместно с " Росатом " и " Дженгиз холдинг " ). Изграждането на централата в Аккую стартира още следващата година.
Правителството популяризира двете АЕЦ с големи плакати из цялата страна. Но нуклеарните проекти на Анкара се натъкват на опозиция, и то освен измежду природозащитниците. Международната организация по атомната сила също е разтревожена, а и немалка част от хората в Турция са сериозно настроени към нуклеарната енергетика. Според едно допитване на " Грийнпийс ", малко след злополуката във Фукушима близо 64% от интервюираните са били срещу нуклеарната сила. Днес съпротивата против двата плана се показва най-вече в локални протестни придвижвания.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (338)
Още през 1953 година Турция е първата страна в света, която подписва със Съединени американски щати съглашение в региона на нуклеарната енергетика. Така, благодарение на дейна американска пропагандна акция, страната влиза в нуклеарната ера. Но раждането на турската атомна стратегия за мирни цели е придружено от решението в страната да бъдат ситуирани американски нуклеарни оръжия.
Последствията са съществени. През 1961 година в покрайнините на Истанбул заработва първият научно-изследователски нуклеарен реактор в Турция, а редом с това държавното управление започва проучвателни действия за разкриване на залежи от уран. През 1962 година стационираните в Турция американски нуклеарни ракети " Юпитер " изиграват основна роля в Кубинската рецесия, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, а с това и целият свят, са изправени на ръба на атомната война. В оня миг Москва е на крачка от решението да нападна американските нуклеарни оръжия в Турция.
" Облъчването е потребно за костите "
И още сериозни моменти от историята на турската атомна стратегия: през последните десетилетия на няколко пъти се стига до произшествия, свързани с нуклеарни боклуци. През 1999 година в покрайнините на Истанбул бе разкрито незаконно бунище за нуклеарни боклуци от здравна активност. През 2012 край Измир бе намерено още едно незаконно бунище за нуклеарни боклуци. А в края на 2015 година се разбра, че в корабостроителницата в Измир служащите е трябвало да разглобят цялостен транспортен съд, който е бил мощно радиоактивен.
Независимо от тези произшествия, до момента всички турски държавни управления твърдо държат на нуклеарните проекти на страната. Дори Чернобилската злополука през 1986 година не смути турските политици, които и след този случай с ужасяващи последици продължиха да омаловажават рисковете от радиоактивното облъчване. Според тогавашната публична позиция, злополуката в Съветския съюз не била оказала никакво нездравословно въздействие върху здравето на хората.
" Малко облъчване е добре за всеки от нас ", съобщи тогавашният министър на търговията и индустрията Джахит Арал. " Радиоактивният чай е доста по-вкусен! ", възкликна на собствен ред министър председателят Тургут Юзал. А президентът Кенан Еврен разгласи, че облъчването било потребно за костите.
Сходни бяха и реакциите след злополуката във Фукушима през 2011 година. Ердоган, който тогава беше министър председател, съобщи: " Вонята на битов газ в кухнята Ви е тъкмо толкоз нездравословна, колкото и нуклеарното облъчване ". Днес пък се въртят рекламни клипчета като това: " Нова сила за една мощна Турция ". Целта е обществеността да бъде уверена, че икономическият напредък на страната може да се подсигурява единствено благодарение на нуклеарната сила. Министърът на енергетиката Берат Албайрак, шурей и непосредствен консултант на президента Ердоган, не пропуща мотив да съобщи, че атомните електроцентрали са най-надеждните производители на ток.
Съпротива против проектите за нови АЕЦ
През 2023 година, тъкмо за 100-годишнината от основаването на Турската република, би трябвало да проработят две нови АЕЦ: в Синоп край Черно море (проектът е взаимно с " Мицубиши " и " Арева " ) и в Аккую на Средиземно море (съвместно с " Росатом " и " Дженгиз холдинг " ). Изграждането на централата в Аккую стартира още следващата година.
Правителството популяризира двете АЕЦ с големи плакати из цялата страна. Но нуклеарните проекти на Анкара се натъкват на опозиция, и то освен измежду природозащитниците. Международната организация по атомната сила също е разтревожена, а и немалка част от хората в Турция са сериозно настроени към нуклеарната енергетика. Според едно допитване на " Грийнпийс ", малко след злополуката във Фукушима близо 64% от интервюираните са били срещу нуклеарната сила. Днес съпротивата против двата плана се показва най-вече в локални протестни придвижвания.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (338)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ